Радостин Стойчев: Не съжалявам, че се оттеглих. Това е принципна позиция
Радостин Стойчев е трето потомство треньор. Баща му също е бил волейболен ментор, а дядо му – по битка. Едва ли има състезателен почитател у нас, който не знае името му. Със Стойчев и Матей Казийски се свързва цяла отминала ера на националния тим, а част от почитателите считат, че в случай че беше останал отпред, макар неразбирателствата с федерацията, на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година България щеше да победи с орден, предава Спортал.
В клубния волейбол в Европа той се е потвърдил като един от най-хубавите, работейки и печелейки титли с Динамо (Москва), Тренто и Халкбанк.
Днес той живее и работи във Верона, където екип на bTV и Петя Дикова осъществя просторно изявление с него.
„ Верона е четвъртият град в Италия по брой туристи. Логистично е ужасно като място, тъй като е доста елементарно да се пътува от цяла Европа и света до Верона. Градът е ужасно културен, което доста ме притегля. Има 49 000 регистрирани волейболисти в града и региона. У дома си се усещам на всички места, където съм живял. Никога не ми е било зле. Живях във Франция, в Португалия, в Испания, в Австрия, в Полша, в Русия, в Сърбия, в Турция, в Италия. Навсякъде се усещам добре. У дома си съм обаче единствено в България. То е друго! Чувствам се добре на всички места, само че едно място ми е „ у дома “, споделя Стойчев.
Семейството на Стойчев живее в Тренто, само че треньорът е безапелационен, че двете му деца се самоопределят като българи.
„ Готини са! Щастлив съм, че съм им татко. Всичко от България ми липсва. Приятелите най-много. За мен другарството е преди всичко. Като беше дребен, синът ми ми зададе въпрос: „ Тате, аз като порасна, ще имам ли толкоз доста другари? “. Където и да отидем в чужбина, той вижда, че имам другари. Приятелството е доста мъчно. Липсват ми българските домати, българската кухня “, изяснява той.
Амбициите на българина във волейболната зала са големи. Той се надява, че до две години ще може да прибави нов трофей във витрината си с „ Верона “.
„ Смисълът на спорта е да се печели. Не пребивавам със спомените. Не помня нито купите, нито изиграните шампионати. Спокойният живот не е за мен, не е забавен “, съобщи волейболният експерт.
Преди 10 години точно от Верона стартира приключението „ народен тим “ за Стойчев. На крайници при него идват ръководителите на родната федерация, с цел да го поканят за народен селекционер на България.
„ Казаха ми доста неща. Аз още тогава не им повярвах. Съгласяваха се с всичко, което споделям. Това беше неприятен сигнал. Тогава Иво Константинов съвсем ме принуди да се съглася, „ свирейки на струната “, че това е България и аз не мога да откажа, тъй като би трябвало да оказа помощ. Това беше претекстът, поради който одобрих, а не тъй като се заблудих, че това, което слушам, е истина “, описа Радостин Стойчев.
Преди Олимпийските игри в Лондон Стойчев и звездата на игрището Матей Казийски изрично декларират, че няма да работят и играят за България, в случай че отпред на федерацията остане същото управление.
„ Не скърбя, че се отдръпнах. Това е кардинална позиция. За правила не се съжалява. Тогава бяхме аз, щабът, Матей, играчите. Съжалявам, тъй като в персонален проект фантазията ми е Олимпийски игри. Това е шампионат, който е по-лесен за сметка на международното и европейското. С 3 мача можеш да станеш олимпийски първенец “, споделя треньорът.
Извън националния тим Стойчев продължава да поддържа другарството си с Матей Казийски, даже да са противници в мачовете.
„ Матей е един от най-хубавите волейболисти в света в последните 15 години. Виждам го у дома, тъй като живеем дружно, в една къща “, споделя експертът.
Той не пести професионалното си мнение за развиването на волейбола у нас:
„ Сега има 2-3 светли лъча и те са най-вече на клубно равнище. Това са тимовете на „ Хебър “ Пазарджик, които започнаха да работят съществено, на „ Левски “ – със градежа на новата зала, и на „ Марица “ в женското направление. Би било забавно да ревизирате какъв брой шампионата сме организирали от 2012 година до момента във всевъзможни възрасти и за какво го вършим, а не влагаме парите в детско-юношеския спорт или в създаване на зала. В този аспект развиване няма. Не се заблуждавайте, че имаме положителни резултати на равнище 16, 18, 19 години. Те са плод на това, че имаме ужасно кадърни деца, които излизат непрестанно – високи, здрави, отскокливи, прави. Въпросът е по какъв начин ги развиваме и какво вършим с тях “, безапелационен е Стойчев.
В клубния волейбол в Европа той се е потвърдил като един от най-хубавите, работейки и печелейки титли с Динамо (Москва), Тренто и Халкбанк.
Днес той живее и работи във Верона, където екип на bTV и Петя Дикова осъществя просторно изявление с него.
„ Верона е четвъртият град в Италия по брой туристи. Логистично е ужасно като място, тъй като е доста елементарно да се пътува от цяла Европа и света до Верона. Градът е ужасно културен, което доста ме притегля. Има 49 000 регистрирани волейболисти в града и региона. У дома си се усещам на всички места, където съм живял. Никога не ми е било зле. Живях във Франция, в Португалия, в Испания, в Австрия, в Полша, в Русия, в Сърбия, в Турция, в Италия. Навсякъде се усещам добре. У дома си съм обаче единствено в България. То е друго! Чувствам се добре на всички места, само че едно място ми е „ у дома “, споделя Стойчев.
Семейството на Стойчев живее в Тренто, само че треньорът е безапелационен, че двете му деца се самоопределят като българи.
„ Готини са! Щастлив съм, че съм им татко. Всичко от България ми липсва. Приятелите най-много. За мен другарството е преди всичко. Като беше дребен, синът ми ми зададе въпрос: „ Тате, аз като порасна, ще имам ли толкоз доста другари? “. Където и да отидем в чужбина, той вижда, че имам другари. Приятелството е доста мъчно. Липсват ми българските домати, българската кухня “, изяснява той.
Амбициите на българина във волейболната зала са големи. Той се надява, че до две години ще може да прибави нов трофей във витрината си с „ Верона “.
„ Смисълът на спорта е да се печели. Не пребивавам със спомените. Не помня нито купите, нито изиграните шампионати. Спокойният живот не е за мен, не е забавен “, съобщи волейболният експерт.
Преди 10 години точно от Верона стартира приключението „ народен тим “ за Стойчев. На крайници при него идват ръководителите на родната федерация, с цел да го поканят за народен селекционер на България.
„ Казаха ми доста неща. Аз още тогава не им повярвах. Съгласяваха се с всичко, което споделям. Това беше неприятен сигнал. Тогава Иво Константинов съвсем ме принуди да се съглася, „ свирейки на струната “, че това е България и аз не мога да откажа, тъй като би трябвало да оказа помощ. Това беше претекстът, поради който одобрих, а не тъй като се заблудих, че това, което слушам, е истина “, описа Радостин Стойчев.
Преди Олимпийските игри в Лондон Стойчев и звездата на игрището Матей Казийски изрично декларират, че няма да работят и играят за България, в случай че отпред на федерацията остане същото управление.
„ Не скърбя, че се отдръпнах. Това е кардинална позиция. За правила не се съжалява. Тогава бяхме аз, щабът, Матей, играчите. Съжалявам, тъй като в персонален проект фантазията ми е Олимпийски игри. Това е шампионат, който е по-лесен за сметка на международното и европейското. С 3 мача можеш да станеш олимпийски първенец “, споделя треньорът.
Извън националния тим Стойчев продължава да поддържа другарството си с Матей Казийски, даже да са противници в мачовете.
„ Матей е един от най-хубавите волейболисти в света в последните 15 години. Виждам го у дома, тъй като живеем дружно, в една къща “, споделя експертът.
Той не пести професионалното си мнение за развиването на волейбола у нас:
„ Сега има 2-3 светли лъча и те са най-вече на клубно равнище. Това са тимовете на „ Хебър “ Пазарджик, които започнаха да работят съществено, на „ Левски “ – със градежа на новата зала, и на „ Марица “ в женското направление. Би било забавно да ревизирате какъв брой шампионата сме организирали от 2012 година до момента във всевъзможни възрасти и за какво го вършим, а не влагаме парите в детско-юношеския спорт или в създаване на зала. В този аспект развиване няма. Не се заблуждавайте, че имаме положителни резултати на равнище 16, 18, 19 години. Те са плод на това, че имаме ужасно кадърни деца, които излизат непрестанно – високи, здрави, отскокливи, прави. Въпросът е по какъв начин ги развиваме и какво вършим с тях “, безапелационен е Стойчев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ