Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във

...
Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във
Коментари Харесай

Радослав Филипов: Не приемам, че сме най-разумните в Космоса

Радослав Филипов е роден на 25 февруари 1945 година във Видин. Завършва право през 1969 година в СУ „ Климент Охридски ” – София. Бил е областен арбитър в Троян, Видин, Кула и Лом общо в продължение на повече от 17 години. Работи като юрист.

Опитите му да написа фантастика стартират от 1971 – 1972 година Има оповестени произведения във в. ”Народна юноша ”, в. ”Стършел ”, в. ”Орбита ”, в. „ Софийски университет ”, в. ”Червено знаме ” – Видин, в. ”Троянски глас ” – Троян, сп. „ Омега ”, сп. „ Дракус ”, в сборника „ Луд на шарено се радва ” на Община – Хасково и в алманаси на Фондация „ Буквите ”.

Книгата „Пазачи на обрани бостани“ от Радослав Филипов е издадена като премия от хумористичния конкурс „Вятърничави истории“. Тя съдържа деветнадесет истории, в които се промъква сянката на това, което стопява България. То е като кобра, преди да ухапе. Черпи сила от новия закон на Нютон. Определя чудесата на света. Дава каузи на съдилищата. Твори митове за Анакондата на правосъдните зали, за героизма на юрист Хайдутов и за подвизите на магистрат Калдъръмов. И по този начин нататък, с цел да се опита най-после да ни трансформира в някакви пазачи на „ обрани бостани ”.

 14-3

– Не доста от дълго време излезе от щемпел сборника ти „ Пазачи на обрани бостани ”. Имам усещания от едноименния роман, в действителност бях единият от тричленното жури в състезанието на „ Буквите ”, който гласоподава описа да бъде номиниран. От една страна – комичен роман, от друга – доста, доста тъжна обществена история. Има ли го това и в останалите истории в книгата?
– Има го на страниците на книгата, на всички места, където господства несъответствието – сред претенциите и способностите; сред това, което е, и което би трябвало да бъде; сред безпощадния нарцисизъм и подправената угриженост за елементарните жители. Това, колкото и да е смешно на пръв взор, в края на краищата постоянно е тъжно.

– Кое най-често те въодушевява?
– Истината. Като отричане – на фалшивото; на мнимото преходно величие; на дивотиите и изхвърлянията на избрани; на безумието за състезание и за териториална власт.

– Спасява ли писането?
– Писателството ненапълно избавя пресъздаденото в творбите, дава му втори живот. А за създателя остава насладата и опцията отново да се допре до изгубеното, което е било, само че към този момент го няма.

– Кой от разказите в сборника оценяваш най-високо?
– Зависи от избора на аршин. Земният ми разсъдък няма по какъв начин да отхвърли действителното битие на извънземния. Кобра ”-та. Ценя по своему „ Благодаря ти, юрист Хайдутов! ”. Твърдо стоя зад написаното в „ Критика на животинското царство ”. Харесвам „ Гъше перо вместо бухалка ”. Понякога ме натъжава „ Вълк и заек ”. Но може би би трябвало да избера сред „ Кой в този момент чете Джеймс Кърууд? ” и „ Пазачи на обрани бостани ”. Избирам първия от тях.

– Юрист си, отразил ли се е професионалният ти опит върху тематиките, които засягаш в творбите си?
– Разбира се, професионалният ми опит с начало някъде откъм 1971 година е дал неизбежно отражението си върху тематиките на историите в сборника „ Пазачи на обрани бостани ”, някои от които директно засягат мои лични усещания от българското правосъдие. Дори самото заглавие на едноименния роман, а по-късно – и на целия алманах, се роди в началото по време на струпване на професионален опит, когато бях млад арбитър в незначителен балкански град. Там за пръв път чух, че някой не желал или нямало да стане надзирател на обрани бостани. Тогава си помислих, че това е някаква национална сентенция, само че колкото и да търсех чутото в сборници с национални умотворения или да е написано другаде, не го открих. Сега към този момент стигнах до убеждението, че чутото от мен тогава си е било лична мисъл на по-стария от мен сътрудник, арбитър и ръководител на тамошния съд. Наскоро, след отпечатването и публикуването на тая книга, видях тук-таме отприщено поетичното въображение на сътрудници по перо на тематика „ обран бостан ” и „ обрани бостани ”, което ме наведе на подозрения и догадки за горчивите секрети на креативния развой, без да е нужно да се цитират имена. Първоначален по-суров вид на описа за обраните бостани съм изпращал преди години за хумористичния конкурс „ Хасковски каунь ” (Хасково).

– Навремето беше основател за издаването на антология български фантастични разкази. Какво е фантастиката за теб?
– За мен фантастиката е една вяра, въпреки и относителна, опора в всекидневието. А що се отнася до плана за печатане на алманах с фантастични разкази под заглавие „ Няма значение от кое време са ”, същият е към този момент окомплектован с 16 описа от 9 създатели на фантастика и е въпрос единствено на време да бъде показан за щемпел. Основен принцип в подбора на творбите е да се съберат на едно място положителни достижения на фантастиката, приятни за четене и размисъл, някои от които към този момент са отпечатвани, като „ Полет ” на Ради Радев, „ Имал ли е Моцарт другар астроном? ” от Мариян Петров, „ Първобитно племе ” от Станимир Костадинов, „ Командосът ” от Палми Ранчев и други.

– Космосът – това ли е последната граница?
– Ако под Космос разбираме физически тела и пространства, си мисля, че нови хоризонти би трябвало да се търсят или вътре в материята, или в качествено нови обединявания от тях, с непознати свойства. Но не и в мистични визии, религия в магьоснически похвати, или в хрумвания, противоречащи на потвърденото от науката. Допустими са единствено като художествени похвати, за втълпяване на избрани послания.

– А по какъв начин виждаш правораздаването в бъдещето? Какво ще стане, в случай че машината с нейния акуратен разсъдък стартира да взема правосъдните решения? Възможно ли е въобще?
– Мисля, че е неотложно и допустимо за в бъдеще да се прави компютърна обработка на информацията /на обстоятелства, доказателства, правила и правосъдна процедура на Върховния касационен съд/, само че под погледа и отговорността на жив човек или на група от хора /съдебен състав/, които да образуват и подпишат крайния правосъден акт /присъдата или решението/.

– Вярваш ли в извънземен разсъдък?
– Не е въпрос на религия, а на рационална преценка. Земният ми разсъдък няма по какъв начин да отхвърли действителното битие на извънземния. Трудно ми е да приема, че ние, хората, сме най-разумните в цялото галактическо пространство. Даже си мисля, че време към този момент по този начин наречените извънземни същества да посетят Земята или да ни разкрият, че са създали това от дълго време и отдавна участват е в живота и в орисите ни.

– А в пътувания във времето?
– За страдание – нямам доверие в пътешествията във Времето, въпреки че тая тематика е комфортен инструмент за създателя да каже какво е на душата му. Така е и във фантастичния ми роман „ АКО УБИЕШ СКАРАБЕЙ! ”, където съм се опитал да дам изумлението си от настъпилите промени откъм 1989 година в България и по света. Там литературният воин инженер Найденов – афектиран на системата, се пробва да промени света към по-добро, като съумява да проникне в Далечното Минало – в Терциера или Карбона, където целеустремено настава и смачква един, а по-късно и повече скарабеи, свещените бръмбари на бъдещите египтяни… Разбира се, той още като възпитаник е чел оня роман на Рей Бредбъри, по какъв начин трима ловци и двама водачи отиват на сафари в Древността, и по какъв начин един от тях – нещастникът Екълс, смачква по нехайство една пеперуда. В резултат на гибелта ѝ в двадесетия век настъпват страхотни промени! Горчивата рецепта е налице, би трябвало единствено да се извърши, някой да я приведе в деяние. А откакто инженер Найденов убива скарабеите, настъпват нови събития – разрушение на Берлинската стена, промяна на политическата система, обесването на Саддам Хюсеин, палежи на гори, източване на банки, затваряне на атомни реактори в Козлодуй, и по този начин нататък, като отстраняването на аномалиите след това е мъчно, въпреки и не невероятно.

– Разкажи за първите си писателски опити?
– Започнах като пионерче с писане на стихове. Възпях лагерните огньове, Осми март, есента. От вестник „ Септемврийче ” ми дадоха отговор: „ Драги Радославе, Прави усещане, че когато пишеш за познати неща – за котката и петлето, стиховете ти излизат по-сполучливи. Но не постоянно римуваш, нарушаваш ритмичната стъпка. Чети нашите и руски класици, учи се от тяхното майсторство. Желаем ти сполучливо превозване на лятната почивка! ”. После прекосих към писане на комизъм и сериозна прозаичност. След казармата и университета се залових по-сериозно с фантастиката. През 1989 година на конкурс за научнофантастичен роман, проведен от Комбинатския комитет на ДКМС и Дома на енергетика при Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Атомна енергетика ” – Козлодуй, на тематика „ Човекът, атомът и мира ”, бях награден с първа премия и почетен знак за описа „ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТРЕТИЯ ВЗРИВ ”. В журито бяха Агоп Мелконян и Никола Кесаровски.

– Кои са седемте създатели, които най-силно са ти повлияли?
– Балзак, Джек Лондон, Андерсен, Емилиян Станев, Димитър Димов, Клифърд Саймък, Христо Михов – Черемухин.

– Седемте обичани кино лентата?
– „ Седемте самураи ”, „ Бродяга ”, „ Развод по италиански ”, „ Възнаграждение за страха ”, „ Борсалино ”, „ Полицаят от Сен Тропе ”, „ Фантомас се развихря ”.

– Трансхуманизмът? Настъпва ли смяна в индивида – роботизира ли се, по-малко човек и повече машина ли е от времето на твоето детство? И какъв си представяш да е след още толкоз десетилетия, колкото те разделят от детството ти?
– Няколко десетилетия е прекомерно къс интервал за физиологични промени в индивида. По-скоро би трябвало да се отчетат публичните промени с въздействието им върху душeвността и съзнанието. Интересна е тайната доктрина за понижаване броя на популацията посредством апетит, заболявания, изкуствено провокирани бедствия и други, както и хипотетичните предвиждания за надзор на съзнанието посредством слагане на чипове, потребление на психотронни оръжия и т. н.

– Пак около едноименния роман: тъй като е и печален, и провокира усмивка – усмихваш ли се постоянно, макар тъгата?
– Все още да. По-рано бях по-усмихнат. Но доста гибел мина до момента край мен. Убеждавам се в силата и верността на стихотворението „ За кого бие камбаната? ” от британския стихотворец Джон Дън.

– Какво мислиш за електронните и хартиените издания? Кои предпочиташ, по какъв начин виждаш бъдещето?
– Противопоставянето им ще е погрешно и ненужно. Жадните за познания ценят всеки един от тия два извора за утоляване на жадност. Хартиените издания са по-удобни и към този момент по-достъпни, с тях съм привикнал и ми е прелестно да ги раззеленявам. Макар че съм виждал нагризани от мишки книги, въпреки и да ми е позната силата на огъня, който може да извлече от съвсем всяка книга всичкия ѝ флогистон, трансформирайки го в пламъци (според вярванията на живелите преди нас). Не бива да се отхвърляме от характерните особености на електронните издания, а да ги използваме и използваме.

 14-2 Откъс от „Пазачи на обрани бостани“:

…Накрая ще дойдат ония от горната страна. Извънземните! Не с благ крила, а въоръжени с най-модерна техника. Ще ревнат като змейове те:
– Казвайте всичко, що сторихте?!
– Ами никому нищо. Просто поприватизирахме и ние това-онова, което можахме.
– А вардите ли? Запазили ли сте нещо човешко?
– О, несъмнено. Да! Пазили сме, вардим свято и ще охраняваме строго и за в бъдеще всички свои бостани, в това число обраните. И най-много тях!
Това ще е може би отговорът на елементарния български жител, трансфорат в гласоподавател, доколкото от него зависи нещо в страната, известна като формирана в миналото по времето на хан Аспарух.

Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР