Радио и ТВ секторът против въвеждането на 1/3 българска музика в медиите
Радио- и телевизионния бранш застана твърдо срещу предлагането най-малко 1/3 от музикалното наличие, отвън филми, спорт, вести и реклами, да е българско. АБРО и 40 радио- и телевизионни стратегии внесоха мнение против законопроекта в Комисията по културата и медиите на Народното събрание, написа nova.bg.
На 21 февруари група народни представители от ПГ Обединени патриоти внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закон за радиото и малкия екран. Законопроектът планува въвеждане на наложително минимално наличие от повече от 30% „ българска музика “ във всички радио- и телевизионни стратегии. Съотношението следва да бъде реализирано в дневния пояс и е скрепено с имуществена глоба за „ нарушителите “ в размер на до 20 000 лева. за нарушаване в границите на едно денонощие.
Секторът смята, че идеята за въвеждане на наложителна квота за българска музика е непотребна, несъответствуваща и даже нездравословна мярка по ред аргументи.
Според него българската музика към този момент заема значително място в радио- и телевизионните стратегии и получава забележителна поддръжка от операторите. Интересът към българската музика в последните години пораства и води до естествено увеличение на наличието на българската музика в радио- и телевизионния ефир. По данни на ПРОФОН – Дружеството за групово ръководство на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители, процентът на българска музика в радиопрограмите е повече от 20 % като за посочения от сдружението интервал (2017 и 2018 г.) процентът нараства. В България от години се основават и популяризират радиопрограми, които излъчват единствено или най-вече българска музика като БГ Радио, стратегии с българска фолклорна музика, стратегиите, които излъчват поп-фолк и настояща българска музика. В радиопрограмите, които излъчват главно модерна музика за младежка публика до 30 година, делът също е висок – към и над 15% от общото музикално наличие. Специализираният профил на радиопрограмите може да не разрешава доста наличие на българска музика в програмата. Въпреки това и в стратегии, в които преобладаващият род е класическа музика, джаз или профилирана клубна музика (диджей ремикси) също е включена и участва българска музика.
Въвеждането на наложителни квоти за българска музика нарушава публицистичната самостоятелност на операторите и ще доведе до утежняване на качеството и уеднаквяване на стратегиите. В основаването на стратегиите си операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от заложените характерности на програмата. Редакционната независимост и самостоятелност на операторите, съчетани с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са основали необятно жанрово многообразие и многообразие на програмно наличие за българската публика. Въвеждането на наложителни квоти за българска музика съставлява интервенция в публицистичната независимост на частните операторите и ще докара директно до уеднаквяване на стратегиите. Изпълнението на задължението мощно ще ограничи избора на наличие, и ще повреди интереса на аудиторията, лишавайки я от предлаганото все още многообразие. При музикалните стратегии със характерна жанрова устременост може да се окаже невероятно да се за „ запълни ” възможна квота за българска музика или пък да се наложи неведнъж лъчение на едни и същи творби, което неизбежно ще утежни качеството на програмата.
Идеята за въвеждане на наложителна квота за българска музика не е съобразена с обстоятелството, че включването на наложителен % българска музика няма да бъде съвместимо с осъществяването на характерностите на програмата, заложени в издадените от Съвет за електронни медии лицензии. Това важи в особена степен за стратегии с кино, информативен, състезателен и различен профилиран немузикален профил, при които операторът не излъчва каквато и да било музика, като се изключи музикални подложки и музикално оформление на творби, включени в програмата. С лицензиите на доставчиците се разпорежда обвързване за снабдяване на медийна услуга, включвайки в наличието на програмата програмни детайли, съгласно посоченото в програмните характерности на лицензията за съответната стратегия. В Закона за радиото и малкия екран също се съдържат условия за включване на несъмнено наличие в стратегиите. Въвеждането на още спомагателни условия по отношение на наличието неизбежно ще сложи доставчиците в неспособност да основават стратегия, която да дава отговор на всяко едно от заложените законови и лицензионни условия заради практическа неспособност всички те да бъдат съвместени.
Пазарът за разпространяване на музика е извънредно наличен. Съществуват редица платформи, посредством които качествената българска музика доближава бързо до аудиторията. Търговските радио- и телевизионни оператори са единствено една от многочислените платформи за постигане на наличие до аудиторията. Изключителни благоприятни условия в тази връзка оферират интернет и новите цифрови технологии. При това следва да се означи, че тези нови технологии са доста по-близки до младата публика, измежду която се цели разпространение на българските музика, език и просвета.
Задължителното включване на наличие в стратегиите за разпространение на българската просвета слага въпроса за качеството на това наличие. Редно ли е да се приема, че всяка българска музика следва да получи поддръжка от страната посредством въвеждане на наложително лъчение, без значение от културните си качества? Така може да се доближи до обстановка, при която се поддържа музика, която сама по себе си не поддържа българската просвета.
Предложението за въвеждане на квоти за българска музика опонира на разпоредбите на Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно член 18 от Договор за функционирането на Европейския съюз „ се не разрешава всякаква дискриминация на съображение поданство “. Чл. 49 и член 56 от Договор за функционирането на Европейския съюз не разрешават рестриктивните мерки на свободата на определяне и на свободата на даване на услуги. Съгласно член 71 от Закон за радиото и телевизията БНР и Българска национална телевизия подкрепят основаването и осъществяването на национална аудио-, надлежно аудио-визуална продукция, като отделят за основаване на ново произвеждане не по-малко от 5% от държавната дотация – за БНР /за основаване и осъществяване на български музикални и радиодраматични произведения/ и не по-малко от 10% – за Българска национална телевизия /за българско кино телевизионно творчество/. Възлагането на социална задача, обвързвана с културните потребности на обществото, допуска отплата на спомагателните разноски, които другояче доставчикът на медийна услуга не би направил.
Обсъждането на въпроса за възлагане на социална задача по отношение на избрани културни потребности може да бъде единствено в подтекста на запазването на свободата на избор и публицистичната независимост на операторите дали да извършват съответна социална задача, компенсиране на спомагателните разноски за предоставената задача и при съблюдаване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, разпоредбите за държавната помощ, за свободното придвижване на услугите и възбрана за дискриминация.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X&tim
На 21 февруари група народни представители от ПГ Обединени патриоти внесе в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закон за радиото и малкия екран. Законопроектът планува въвеждане на наложително минимално наличие от повече от 30% „ българска музика “ във всички радио- и телевизионни стратегии. Съотношението следва да бъде реализирано в дневния пояс и е скрепено с имуществена глоба за „ нарушителите “ в размер на до 20 000 лева. за нарушаване в границите на едно денонощие.
Секторът смята, че идеята за въвеждане на наложителна квота за българска музика е непотребна, несъответствуваща и даже нездравословна мярка по ред аргументи.
Според него българската музика към този момент заема значително място в радио- и телевизионните стратегии и получава забележителна поддръжка от операторите. Интересът към българската музика в последните години пораства и води до естествено увеличение на наличието на българската музика в радио- и телевизионния ефир. По данни на ПРОФОН – Дружеството за групово ръководство на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите-изпълнители, процентът на българска музика в радиопрограмите е повече от 20 % като за посочения от сдружението интервал (2017 и 2018 г.) процентът нараства. В България от години се основават и популяризират радиопрограми, които излъчват единствено или най-вече българска музика като БГ Радио, стратегии с българска фолклорна музика, стратегиите, които излъчват поп-фолк и настояща българска музика. В радиопрограмите, които излъчват главно модерна музика за младежка публика до 30 година, делът също е висок – към и над 15% от общото музикално наличие. Специализираният профил на радиопрограмите може да не разрешава доста наличие на българска музика в програмата. Въпреки това и в стратегии, в които преобладаващият род е класическа музика, джаз или профилирана клубна музика (диджей ремикси) също е включена и участва българска музика.
Въвеждането на наложителни квоти за българска музика нарушава публицистичната самостоятелност на операторите и ще доведе до утежняване на качеството и уеднаквяване на стратегиите. В основаването на стратегиите си операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от заложените характерности на програмата. Редакционната независимост и самостоятелност на операторите, съчетани с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са основали необятно жанрово многообразие и многообразие на програмно наличие за българската публика. Въвеждането на наложителни квоти за българска музика съставлява интервенция в публицистичната независимост на частните операторите и ще докара директно до уеднаквяване на стратегиите. Изпълнението на задължението мощно ще ограничи избора на наличие, и ще повреди интереса на аудиторията, лишавайки я от предлаганото все още многообразие. При музикалните стратегии със характерна жанрова устременост може да се окаже невероятно да се за „ запълни ” възможна квота за българска музика или пък да се наложи неведнъж лъчение на едни и същи творби, което неизбежно ще утежни качеството на програмата.
Идеята за въвеждане на наложителна квота за българска музика не е съобразена с обстоятелството, че включването на наложителен % българска музика няма да бъде съвместимо с осъществяването на характерностите на програмата, заложени в издадените от Съвет за електронни медии лицензии. Това важи в особена степен за стратегии с кино, информативен, състезателен и различен профилиран немузикален профил, при които операторът не излъчва каквато и да било музика, като се изключи музикални подложки и музикално оформление на творби, включени в програмата. С лицензиите на доставчиците се разпорежда обвързване за снабдяване на медийна услуга, включвайки в наличието на програмата програмни детайли, съгласно посоченото в програмните характерности на лицензията за съответната стратегия. В Закона за радиото и малкия екран също се съдържат условия за включване на несъмнено наличие в стратегиите. Въвеждането на още спомагателни условия по отношение на наличието неизбежно ще сложи доставчиците в неспособност да основават стратегия, която да дава отговор на всяко едно от заложените законови и лицензионни условия заради практическа неспособност всички те да бъдат съвместени.
Пазарът за разпространяване на музика е извънредно наличен. Съществуват редица платформи, посредством които качествената българска музика доближава бързо до аудиторията. Търговските радио- и телевизионни оператори са единствено една от многочислените платформи за постигане на наличие до аудиторията. Изключителни благоприятни условия в тази връзка оферират интернет и новите цифрови технологии. При това следва да се означи, че тези нови технологии са доста по-близки до младата публика, измежду която се цели разпространение на българските музика, език и просвета.
Задължителното включване на наличие в стратегиите за разпространение на българската просвета слага въпроса за качеството на това наличие. Редно ли е да се приема, че всяка българска музика следва да получи поддръжка от страната посредством въвеждане на наложително лъчение, без значение от културните си качества? Така може да се доближи до обстановка, при която се поддържа музика, която сама по себе си не поддържа българската просвета.
Предложението за въвеждане на квоти за българска музика опонира на разпоредбите на Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно член 18 от Договор за функционирането на Европейския съюз „ се не разрешава всякаква дискриминация на съображение поданство “. Чл. 49 и член 56 от Договор за функционирането на Европейския съюз не разрешават рестриктивните мерки на свободата на определяне и на свободата на даване на услуги. Съгласно член 71 от Закон за радиото и телевизията БНР и Българска национална телевизия подкрепят основаването и осъществяването на национална аудио-, надлежно аудио-визуална продукция, като отделят за основаване на ново произвеждане не по-малко от 5% от държавната дотация – за БНР /за основаване и осъществяване на български музикални и радиодраматични произведения/ и не по-малко от 10% – за Българска национална телевизия /за българско кино телевизионно творчество/. Възлагането на социална задача, обвързвана с културните потребности на обществото, допуска отплата на спомагателните разноски, които другояче доставчикът на медийна услуга не би направил.
Обсъждането на въпроса за възлагане на социална задача по отношение на избрани културни потребности може да бъде единствено в подтекста на запазването на свободата на избор и публицистичната независимост на операторите дали да извършват съответна социална задача, компенсиране на спомагателните разноски за предоставената задача и при съблюдаване на българските и общностните правила за свободна конкуренция, разпоредбите за държавната помощ, за свободното придвижване на услугите и възбрана за дискриминация.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ