Те си отиват. Къщи, музеи, фабрики, станции, бани
Радина Ралчева има богата експертиза в региона на мениджмънта и обществените връзки. Работи в EMEA Communications Manager в американската световна корпорация Corning в Берлин и дава отговор за връзките за целия район. Носител е на грамота за принос към правозащитността и човешките права " Човек на годината " 2014.
"....че и ний сме дали нещо на светът... " *
Иван Вазов, " Епопея на забравените "
Ние сме нация културна. Така ще си каже човек, в случай че се зачете в българските обществени мрежи. Редовно текат мини войни за и срещу книги, изложения, концерти и изпълнителни, а в последно време даже за илюстрации на книги.
Човек ще намерения, че това са значими тематики, щом ангажират публичното внимание.
Важни те са. А дали и до каква степен в действителност са в действителност значими за българите, с изключение на с цел да ги употребяваме за мотив да блеснем с мнение, това не знам.
Културата е едно такова огромно, сложно, многолико нещо, в което има както трациции, по този начин и непрестанна смяна и развиване. На мен ми коства, че ние нито традициите в културата разбираме, нито й даваме късмет да се развива и трансформира, само че това е една доста необятна тематика и не знам дали ми е по силите. Затова ща кажа няколко думи за едно мъничко късче от културата – културното завещание. Недвижимото.
По данни на Сметната палата
заявените недвижими културни полезности в страната са 39 476,
от които 19 438 са архитектурно-строителни. Бюджетът на Института за запазване на културните монументи за 2019 година е 6 558 900 лева
" В интервала 2015-2018 година не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория " международно значение " - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия " Опазване на недвижимото културно завещание " са едвам 14 на 100 от нужните. " – това четем в отчета на Сметната палата за осъществения от нея одит на осъществяването " Опазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда " за интервала януари 2015 година - юни 2018 година
Тези дни в медиите се появиха фотоси. Тъжни до болежка.
Снимките на разрушена къща. В нея Йордан Йовков е написал " Жетварят ".
Тази къща във Варна към този момент я няма. Както ги няма тютюневите хранилища и банята в Пловдив, царските конюшни, захарната фабрика, двойната къща на Митови и къщата с кулата в София, къщата на Иларион Драгостинов в Арбанаси и доста от предпазените къщи в остарелия град на Търново. Както ги няма десетки други здания, за които несъмнено даже не сме чули.
Административни батаци, документални неразбории, цялостен безпорядък в нормативната база и регистрите, остарели и несъответстващи закони и наредби, които не регистрират действителността и потребностите на тази материя, изменени статути (не питайте за какво и по какъв начин, тъй като ще отворим кутията на корупционната Пандора), най-обикновено чиновническо и човешко безхаберие, лакомия и цялостна индиферентност дружно и поотделно са единствено част от аргументите за ставащото с тези изчезващи здания. А те си отиват. Къщи, музеи, заводи, станции, бани Отиват си една по една. Заедно с наследството на построилите ги или обитавали ги хора, дърворезбите, арките, орнаментите, релефите, цветовете, скъклописите, плочките, оградите, кулите Отиват си. И с тях си отиват части история, ориси, архитектура и просвета.
Отиват си части от канавата на нашата обща картина
и там остават дупки, които не могат да бъдат запълнени.
С 6 млн. и половина и с наличната нормативна база и човешки запаси наподобява непостижимо да забележим забележителна смяна в досегашната процедура. А времето е сериозен фактор.
И още нещо си мисля. Парите следват целите. Културата не е приоритет за страна, в която целият бюджет за просвета е към 195 млн. лева, а този на Министерство на вътрешните работи е над 1.5 милиарда лева И се чудя дали да не стартираме да събираме капачки, с цел да финансираме спасяването на старите здания? Или да вършим дарителски акции, концерти и тн. Така, както финансираме присъединяване на децата в олимпиади и надпревари и спасяването на живот. Не можем да вършим жива верига пред всеки екскаватор, не можем да изгасим всеки " инцидентно разпален " пожар, не можем да спрем всяко незаконно човешко действие. И какво да вършим тогава? Да стоим безучастно? Вероятно си коства да помислим над това.
На брега не Сена, тъкмо против Notre-Dame, в може би най-скъпата част на Париж, се намира
едно знаково място. Книжарница. " Shakespeare & Co ".
Основана е през 1951 година от Джордж Уитман. Още с откриването й писатели, актьори, интелектуалци и създатели можели да нощуват в там. Смята се, че до момента над 30 000 изкушени от изкуството хора са отсядали в " Shakespeare & Co " против уговорката да четат книги всеки ден, да оказват помощ в книжарницата и да дадат своя автобиография за архива. В момента този списък съдържа хиляди такива биографии, уловили мигове, мисли, фантазии и думи на генерации създатели и мечтатели.
Дъщерята на Джордж Уитман, която в този момент има това наповторимо място, е получавала стотици оферти да го продаде. Можела е да стане доста богата. Обаче книжарницата, в която са гостували, творили и отсядали Алън Гринсбърг, Уилям Бъроуз, Хулио Кортасар, Хенри Милър, Уилям Сароян, Джеймс Болдуин, Итън Хоук, Дарън Ароновски, Джефри Ръш и доста други, към момента е там. Безценна, отвън времето. Огромен културен привлекателен център не просто за феновете на книгите, а въобще за безконечния човешки блян да се допре до необятните благоприятни условия на мозъка и сърцето. Милиони туристи посещават това място, с цел да го прегледат, да си купят книга или да поседят в кафенето.
Просто с цел да са част от магията му.
За своето създание Джордж Уитман споделя: " Създадох тази книжарница по този начин, както човек би написал книга, създавайки всяка стая като обособена глава. И бих желал хората да отварят вратата на книжарницата по този начин, както отгръщат корицата на книга. Книга, която води в чудния свят на тяхното въображение. "
Предполагам с това желая да кажа, че някои здания не са просто здания и някои имоти не са просто имоти. И че са нужни избрани културни и ценностни наслагвания, с цел да вършим разликата сред тях и да ценим не цената, а цената им. И до момента в който частни наследници, общини, инстуции и страна нямат манталитета да работят в посока на това разграничаване и на стимулиране и отбрана на недвижимото културно завещание на страната, ще ни остане да следваме единствено горестната диря на разрухата.
"....че и ний сме дали нещо на светът... " *
Иван Вазов, " Епопея на забравените "
Ние сме нация културна. Така ще си каже човек, в случай че се зачете в българските обществени мрежи. Редовно текат мини войни за и срещу книги, изложения, концерти и изпълнителни, а в последно време даже за илюстрации на книги.
Човек ще намерения, че това са значими тематики, щом ангажират публичното внимание.
Важни те са. А дали и до каква степен в действителност са в действителност значими за българите, с изключение на с цел да ги употребяваме за мотив да блеснем с мнение, това не знам.
Културата е едно такова огромно, сложно, многолико нещо, в което има както трациции, по този начин и непрестанна смяна и развиване. На мен ми коства, че ние нито традициите в културата разбираме, нито й даваме късмет да се развива и трансформира, само че това е една доста необятна тематика и не знам дали ми е по силите. Затова ща кажа няколко думи за едно мъничко късче от културата – културното завещание. Недвижимото.
По данни на Сметната палата
заявените недвижими културни полезности в страната са 39 476,
от които 19 438 са архитектурно-строителни. Бюджетът на Института за запазване на културните монументи за 2019 година е 6 558 900 лева
" В интервала 2015-2018 година не е реализиран мониторинг на положението на недвижимото културно завещание, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, като се изключи няколко обекта с категория " международно значение " - древен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по запазване на недвижимото културно завещание е доста по-малко от нужното. Например, заделените по бюджета на министерството средства за стратегия " Опазване на недвижимото културно завещание " са едвам 14 на 100 от нужните. " – това четем в отчета на Сметната палата за осъществения от нея одит на осъществяването " Опазване и поддържане на обекти на архитектурното завещание в градска среда " за интервала януари 2015 година - юни 2018 година
Тези дни в медиите се появиха фотоси. Тъжни до болежка.
Снимките на разрушена къща. В нея Йордан Йовков е написал " Жетварят ".
Тази къща във Варна към този момент я няма. Както ги няма тютюневите хранилища и банята в Пловдив, царските конюшни, захарната фабрика, двойната къща на Митови и къщата с кулата в София, къщата на Иларион Драгостинов в Арбанаси и доста от предпазените къщи в остарелия град на Търново. Както ги няма десетки други здания, за които несъмнено даже не сме чули.
Административни батаци, документални неразбории, цялостен безпорядък в нормативната база и регистрите, остарели и несъответстващи закони и наредби, които не регистрират действителността и потребностите на тази материя, изменени статути (не питайте за какво и по какъв начин, тъй като ще отворим кутията на корупционната Пандора), най-обикновено чиновническо и човешко безхаберие, лакомия и цялостна индиферентност дружно и поотделно са единствено част от аргументите за ставащото с тези изчезващи здания. А те си отиват. Къщи, музеи, заводи, станции, бани Отиват си една по една. Заедно с наследството на построилите ги или обитавали ги хора, дърворезбите, арките, орнаментите, релефите, цветовете, скъклописите, плочките, оградите, кулите Отиват си. И с тях си отиват части история, ориси, архитектура и просвета.
Отиват си части от канавата на нашата обща картина
и там остават дупки, които не могат да бъдат запълнени.
С 6 млн. и половина и с наличната нормативна база и човешки запаси наподобява непостижимо да забележим забележителна смяна в досегашната процедура. А времето е сериозен фактор.
И още нещо си мисля. Парите следват целите. Културата не е приоритет за страна, в която целият бюджет за просвета е към 195 млн. лева, а този на Министерство на вътрешните работи е над 1.5 милиарда лева И се чудя дали да не стартираме да събираме капачки, с цел да финансираме спасяването на старите здания? Или да вършим дарителски акции, концерти и тн. Така, както финансираме присъединяване на децата в олимпиади и надпревари и спасяването на живот. Не можем да вършим жива верига пред всеки екскаватор, не можем да изгасим всеки " инцидентно разпален " пожар, не можем да спрем всяко незаконно човешко действие. И какво да вършим тогава? Да стоим безучастно? Вероятно си коства да помислим над това.
На брега не Сена, тъкмо против Notre-Dame, в може би най-скъпата част на Париж, се намира
едно знаково място. Книжарница. " Shakespeare & Co ".
Основана е през 1951 година от Джордж Уитман. Още с откриването й писатели, актьори, интелектуалци и създатели можели да нощуват в там. Смята се, че до момента над 30 000 изкушени от изкуството хора са отсядали в " Shakespeare & Co " против уговорката да четат книги всеки ден, да оказват помощ в книжарницата и да дадат своя автобиография за архива. В момента този списък съдържа хиляди такива биографии, уловили мигове, мисли, фантазии и думи на генерации създатели и мечтатели.
Дъщерята на Джордж Уитман, която в този момент има това наповторимо място, е получавала стотици оферти да го продаде. Можела е да стане доста богата. Обаче книжарницата, в която са гостували, творили и отсядали Алън Гринсбърг, Уилям Бъроуз, Хулио Кортасар, Хенри Милър, Уилям Сароян, Джеймс Болдуин, Итън Хоук, Дарън Ароновски, Джефри Ръш и доста други, към момента е там. Безценна, отвън времето. Огромен културен привлекателен център не просто за феновете на книгите, а въобще за безконечния човешки блян да се допре до необятните благоприятни условия на мозъка и сърцето. Милиони туристи посещават това място, с цел да го прегледат, да си купят книга или да поседят в кафенето.
Просто с цел да са част от магията му.
За своето създание Джордж Уитман споделя: " Създадох тази книжарница по този начин, както човек би написал книга, създавайки всяка стая като обособена глава. И бих желал хората да отварят вратата на книжарницата по този начин, както отгръщат корицата на книга. Книга, която води в чудния свят на тяхното въображение. "
Предполагам с това желая да кажа, че някои здания не са просто здания и някои имоти не са просто имоти. И че са нужни избрани културни и ценностни наслагвания, с цел да вършим разликата сред тях и да ценим не цената, а цената им. И до момента в който частни наследници, общини, инстуции и страна нямат манталитета да работят в посока на това разграничаване и на стимулиране и отбрана на недвижимото културно завещание на страната, ще ни остане да следваме единствено горестната диря на разрухата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ