23-годишната Радина: Ако съм научила нещо ново днес, утре трябва да науча друго
Радина Михайлова е на 23 години, приключила е NHL Stenden в Холандия и в този момент работи в маркетинг сферата на българска консултантската организация за обучение в чужбина.
Защо се е върнала в България? Ето нейният роман:
Завърших университет в Холандия, моята стратегия беше Media Entertainment Management.
Защо българите се връщат в България
"Когато влязох в университета, се занимавах с музика, имах рок тайфа и две авторски части – едно на британски и едно на български. Заминах с ясната мисъл, че ще се занимавам с музика, музикално продуцентство или нещо в този отрасъл. Но откакто започнах да изучавам разбрах, че не желая да се развъртвам повече в музикалната сфера, макар че изсвирвам на пиано от 20 години. Разбрах, че светът е доста по-голям и внезапно ми се наложи да си разширя кръгозора. Казах си: „ Човек може да е най-хубавият артист или музикант, само че в случай че не знае по какъв начин „ да се продаде “, колкото и кофти да звучи, и може би даже жестоко, това не е задоволително. Ти имаш една концепция, един артикул, една визия и би трябвало да знаеш за какво я продаваш, по какъв начин да я продаваш, на кого да я продаваш, заслужава ли си, кой ще завоюва от това.
Интересното на програмата, която приключих е, че с изключение на музикално продуцентство се учи по какъв начин се вършат списания, по какъв начин се основават приложения за телефони, да вземем за пример по какъв начин се прави канал в Spotify, и доста други. Вкараха ни доста във вътрешността в нещата още първата година. Втората беше по-скучна, тъй като трябваше да се учат статистика и рисърч – неща, които несъмнено не са толкоз занимателни, едвам записваш една тайфа и по едно и също време да правиш клип. Третата година имахме процедура като ментори на тези, които учат същата стратегия първа година. Това са стъпки, през които ние към този момент бяхме минали, само че с това се учехме по какъв начин да сме виновни, че има подчиненост в медийната промишленост, която би трябвало да се съблюдава.
Българин, покорил „ Долината на гибелта “, се завръща с задача
Цялата тази практическа устременост ми даде доста опит. Първата година продуцирах действителна тайфа. Ти би трябвало да знаеш, че това не е игра, би трябвало да си на ясно кои са правните условия, би трябвало да ангажираш студио, кетъринг, да уредиш превоз – това са доста значими неща, с цел да могат клиентите по-късно да кажат „ Да, тези от университета Stenden са доста яки и ни свършиха доста добра работа! “, а не да се оплакват, че нищо не се е получило. Да, първото усещане е значимо, само че и всяко друго по-късно!
Когато се озовеш в нова страна, несъмнено се учиш по какъв начин да се оправяш самичък, сблъскваш с доста нови, от време на време сложни, само че и забавни неща. През третата година върших съществени планове за стратегическо бизнес развиване на компании, посредством артикул. Работихме по план за компания в Северна Холандия, която се занимава със половото здраве на деца, които са умствено изостанали. Истината е, че този план е много комплициран, доста честен, доста печален за някои, за други беше забавен, за трети може би бил и занимателен. Но когато знаеш, че става дума за нещо толкоз съществено, би трябвало да си доста деликатен. Когато учиш на морал, това значи, че ти също би трябвало да го притежаваш.
Когато се виждах с тези деца аз непрекъснато имах буца в гърлото. Моите сътрудници холандци повече говореха с тях. Аз съм доста сензитивна, само че когато би трябвало да правиш бизнес, би трябвало да умееш да запазиш хладнокръвие, да изслушаш тези хора, да създадеш артикул, който да е от изгода. Това е нещо, което се учи. Работила съм да вземем за пример за идея, обвързвана с кученца, когато ми се е късало сърцето и просто съм желала да ги прибера всички у дома, да ги изкъпя и нахраня, само че няма по какъв начин. Ти би трябвало да си свършиш работата професионално.
Говорила съм с човек от Гугъл, чиновниците там просто живеят в Гугъл, те нямат различен живот. Но виждаш по какъв начин хората, които стават в 5:30 и работят до доста късно вършат супер яки неща!
Когато се прибрах в България се прибрах първо за малко. Но в този момент към този момент за по-дълго. Определено виждам, че хората тук не осъзнават какъв капацитет има в България. Да, от време на време ни разделят вагони книги, както споделя Тодор Колев, само че хората би трябвало да са положително настроени и да отворят съзнанието си за хубавите неща, които в действителност са действителни.
Съветвам студентите, с които се срещам, да не отписват България като алтернатива, тъй като тук аз виждам пъклен доста капацитет. И то точно поради медиите. Те доближават на всички места, това е концепцията. Това е една огромна мощ, която не би трябвало да се подценява. Много ме радва фактът, че виждам по какъв начин мои сътрудници, доста по-напреднали от мен, основават и работят върху акции, които дават положителни резултати в публичен смисъл. Това, несъмнено, може да се приложи и стопански.
Ето, идната година европейска столица на културата ще е Пловдив. Тази година културна столица е градът, в който е моят университет – Леуварден, Кралство Нидерландия. Аз виждам какво направиха хората там. Има нещо доста характерно при холандците – те просто не понасят да им се губи времето. Ако се срещаме, с цел да си приказваме за бизнес, това значи, че ще приказваме единствено по бизнес. Няма да се залъгваме с празни приказки и да си пием кафето. Ако желаеме да пием кафе и да си приказваме сладки приказки, ще създадем друга среща, само че сегашната ще бъде за бизнес, щом е такава ангажимента. И тъкмо тази организираност при тях е нещото, което ги води напред.
Защо българин се завърна от френски остров, с цел да живее на село
Аз бях в града, когато беше церемонията по откриването и беше „ уау “. Ти виждаш по какъв начин едни хора в дребен град (Леуварден има към 120 000 жители) направиха нещо огромно. Някакви забележителности, които на нас няма да ни създадат усещане, те трансфораха в нещо необикновено. Имаше какво ли не – светлинно шоу, камери, които предаваха от едната част на града чак до другия му край. Просто от нещо малко направиха нещо доста огромно. Българинът сигурно ще се възхити на тази панорама. Но и ние го можем. Дори по-добре! Ние сме доста по-сърцати и можем да го създадем в пъти по-чудесно! Това ме стимулира, тъй като видях какво е на открито, в чужбина, и си споделям „ Тук има толкоз хубави неща, за какво да не го вършим и ние? “ Като се замисля в този момент, разбирам че станах същински родолюбец сега, в който отпътувах от България.
Вярвам, че у нас има доста млади способни хора. Просто се старая да не обръщам внимание на таксиметровите водачи, те постоянно провалят тази положителна сила. Влизала съм в спор с двама, с трети не мисля да го върша.
Разбрах, че образованието няма край. Аз приключих с отличие, беше ми доста забавно, първата година ми беше много депресиращо, както може би на множеството студенти, които отпътуват в чужбина. Това са минали неща, само че значимото е какво си взел от всичко това. Аз мога да кажа „ Да, взех това и това... къде бях, къде съм сега… “ Но човек постоянно се учи. Стремя се всеки ден да узнавам по нещо ново. Просто обичам да се обогатявам. И това е нещо, на което ме научи Холандия. Още нещо, което научих, изключително при медиите е, че вест, която излиза през днешния ден, към този момент е остаряла. Така е и при мен – в случай че съм научила нещо ново през днешния ден, на следващия ден би трябвало да науча друго.
Радвам се, че не съм единствената, която се е завърнала в България. „ Една птичка пролет не прави “, само че може би пък е направила, с цел да пристигна една и втора, и трета... и по този начин от ден на ден младежи да се завръщат тук.
София не е центърът на света, само че истината е, че българите сме доста по-яки от западноевропейците. Казвам, тъй като съм го видяла.
Аз потеглих в чужбина на смешка. Просто си харесах университет и моята компетентност и със фамилията ми започнахме да приготвяме документите. Избрах обучение в чужбина, а не в България, тъй като в 11-ти клас бях на лекция на второкурсници, където преподаваха неща, които към този момент бях учила. Знаех, че желая повече. Винаги съм желала да съм в „ по-централната част “ на света. Хрумвало ни е с другари по средата на седмицата, че ни се върви някъде и просто се качваме на колата и отиваме на празненство в Берлин или Амстердам. Това в България по-трудно ще се случи. Като заминеш, ставаш жител на света... Това, че аз съм от България, някой различен студент е от Япония, трети от Литва, няма безусловно никакво значение - ние всички слушаме една музика, имаме вяра в положителните каузи и поставяме сериозен труд за нашите персонални и професионални цели. Ценностите сплотяват по-силно от вяра или народност. Създаваш доста другарства с хора от разнообразни точки на света и това е супер готино!
Мислила съм и за магистратура, само че може би след година. Този път съм избрала Англия. Причината е, че университетите там имат едни от най-хубавите условия - като запас, като изследвания, като техника, изключително за медия специалностите.
За да се развъртвам е значимо освен изборът на компетентност, само че и обкръжението и културата. А Англия, не е скромна нито откъм история, нито откъм изкуство. Не, че желая да въвличам пирамидата на Maslow, само че е реалност, че с цел да се развива човек (и най-много да се усеща добре) е значимо да има базисна основа, като вкусна храна, климат, в който може да вирее и обикновените битови потребности да са му обезпечени. Така, че човек може да надскача себе си, само че в никакъв случай да не подценява дадените условия. В последна сметка най-важно е да сме здрави и да се усещаме добре! ".
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Защо се е върнала в България? Ето нейният роман:
Завърших университет в Холандия, моята стратегия беше Media Entertainment Management.
Защо българите се връщат в България
"Когато влязох в университета, се занимавах с музика, имах рок тайфа и две авторски части – едно на британски и едно на български. Заминах с ясната мисъл, че ще се занимавам с музика, музикално продуцентство или нещо в този отрасъл. Но откакто започнах да изучавам разбрах, че не желая да се развъртвам повече в музикалната сфера, макар че изсвирвам на пиано от 20 години. Разбрах, че светът е доста по-голям и внезапно ми се наложи да си разширя кръгозора. Казах си: „ Човек може да е най-хубавият артист или музикант, само че в случай че не знае по какъв начин „ да се продаде “, колкото и кофти да звучи, и може би даже жестоко, това не е задоволително. Ти имаш една концепция, един артикул, една визия и би трябвало да знаеш за какво я продаваш, по какъв начин да я продаваш, на кого да я продаваш, заслужава ли си, кой ще завоюва от това.
Интересното на програмата, която приключих е, че с изключение на музикално продуцентство се учи по какъв начин се вършат списания, по какъв начин се основават приложения за телефони, да вземем за пример по какъв начин се прави канал в Spotify, и доста други. Вкараха ни доста във вътрешността в нещата още първата година. Втората беше по-скучна, тъй като трябваше да се учат статистика и рисърч – неща, които несъмнено не са толкоз занимателни, едвам записваш една тайфа и по едно и също време да правиш клип. Третата година имахме процедура като ментори на тези, които учат същата стратегия първа година. Това са стъпки, през които ние към този момент бяхме минали, само че с това се учехме по какъв начин да сме виновни, че има подчиненост в медийната промишленост, която би трябвало да се съблюдава.
Българин, покорил „ Долината на гибелта “, се завръща с задача
Цялата тази практическа устременост ми даде доста опит. Първата година продуцирах действителна тайфа. Ти би трябвало да знаеш, че това не е игра, би трябвало да си на ясно кои са правните условия, би трябвало да ангажираш студио, кетъринг, да уредиш превоз – това са доста значими неща, с цел да могат клиентите по-късно да кажат „ Да, тези от университета Stenden са доста яки и ни свършиха доста добра работа! “, а не да се оплакват, че нищо не се е получило. Да, първото усещане е значимо, само че и всяко друго по-късно!
Когато се озовеш в нова страна, несъмнено се учиш по какъв начин да се оправяш самичък, сблъскваш с доста нови, от време на време сложни, само че и забавни неща. През третата година върших съществени планове за стратегическо бизнес развиване на компании, посредством артикул. Работихме по план за компания в Северна Холандия, която се занимава със половото здраве на деца, които са умствено изостанали. Истината е, че този план е много комплициран, доста честен, доста печален за някои, за други беше забавен, за трети може би бил и занимателен. Но когато знаеш, че става дума за нещо толкоз съществено, би трябвало да си доста деликатен. Когато учиш на морал, това значи, че ти също би трябвало да го притежаваш.
Когато се виждах с тези деца аз непрекъснато имах буца в гърлото. Моите сътрудници холандци повече говореха с тях. Аз съм доста сензитивна, само че когато би трябвало да правиш бизнес, би трябвало да умееш да запазиш хладнокръвие, да изслушаш тези хора, да създадеш артикул, който да е от изгода. Това е нещо, което се учи. Работила съм да вземем за пример за идея, обвързвана с кученца, когато ми се е късало сърцето и просто съм желала да ги прибера всички у дома, да ги изкъпя и нахраня, само че няма по какъв начин. Ти би трябвало да си свършиш работата професионално.
Говорила съм с човек от Гугъл, чиновниците там просто живеят в Гугъл, те нямат различен живот. Но виждаш по какъв начин хората, които стават в 5:30 и работят до доста късно вършат супер яки неща!
Когато се прибрах в България се прибрах първо за малко. Но в този момент към този момент за по-дълго. Определено виждам, че хората тук не осъзнават какъв капацитет има в България. Да, от време на време ни разделят вагони книги, както споделя Тодор Колев, само че хората би трябвало да са положително настроени и да отворят съзнанието си за хубавите неща, които в действителност са действителни.
Съветвам студентите, с които се срещам, да не отписват България като алтернатива, тъй като тук аз виждам пъклен доста капацитет. И то точно поради медиите. Те доближават на всички места, това е концепцията. Това е една огромна мощ, която не би трябвало да се подценява. Много ме радва фактът, че виждам по какъв начин мои сътрудници, доста по-напреднали от мен, основават и работят върху акции, които дават положителни резултати в публичен смисъл. Това, несъмнено, може да се приложи и стопански.
Ето, идната година европейска столица на културата ще е Пловдив. Тази година културна столица е градът, в който е моят университет – Леуварден, Кралство Нидерландия. Аз виждам какво направиха хората там. Има нещо доста характерно при холандците – те просто не понасят да им се губи времето. Ако се срещаме, с цел да си приказваме за бизнес, това значи, че ще приказваме единствено по бизнес. Няма да се залъгваме с празни приказки и да си пием кафето. Ако желаеме да пием кафе и да си приказваме сладки приказки, ще създадем друга среща, само че сегашната ще бъде за бизнес, щом е такава ангажимента. И тъкмо тази организираност при тях е нещото, което ги води напред.
Защо българин се завърна от френски остров, с цел да живее на село
Аз бях в града, когато беше церемонията по откриването и беше „ уау “. Ти виждаш по какъв начин едни хора в дребен град (Леуварден има към 120 000 жители) направиха нещо огромно. Някакви забележителности, които на нас няма да ни създадат усещане, те трансфораха в нещо необикновено. Имаше какво ли не – светлинно шоу, камери, които предаваха от едната част на града чак до другия му край. Просто от нещо малко направиха нещо доста огромно. Българинът сигурно ще се възхити на тази панорама. Но и ние го можем. Дори по-добре! Ние сме доста по-сърцати и можем да го създадем в пъти по-чудесно! Това ме стимулира, тъй като видях какво е на открито, в чужбина, и си споделям „ Тук има толкоз хубави неща, за какво да не го вършим и ние? “ Като се замисля в този момент, разбирам че станах същински родолюбец сега, в който отпътувах от България.
Вярвам, че у нас има доста млади способни хора. Просто се старая да не обръщам внимание на таксиметровите водачи, те постоянно провалят тази положителна сила. Влизала съм в спор с двама, с трети не мисля да го върша.
Разбрах, че образованието няма край. Аз приключих с отличие, беше ми доста забавно, първата година ми беше много депресиращо, както може би на множеството студенти, които отпътуват в чужбина. Това са минали неща, само че значимото е какво си взел от всичко това. Аз мога да кажа „ Да, взех това и това... къде бях, къде съм сега… “ Но човек постоянно се учи. Стремя се всеки ден да узнавам по нещо ново. Просто обичам да се обогатявам. И това е нещо, на което ме научи Холандия. Още нещо, което научих, изключително при медиите е, че вест, която излиза през днешния ден, към този момент е остаряла. Така е и при мен – в случай че съм научила нещо ново през днешния ден, на следващия ден би трябвало да науча друго.
Радвам се, че не съм единствената, която се е завърнала в България. „ Една птичка пролет не прави “, само че може би пък е направила, с цел да пристигна една и втора, и трета... и по този начин от ден на ден младежи да се завръщат тук.
София не е центърът на света, само че истината е, че българите сме доста по-яки от западноевропейците. Казвам, тъй като съм го видяла.
Аз потеглих в чужбина на смешка. Просто си харесах университет и моята компетентност и със фамилията ми започнахме да приготвяме документите. Избрах обучение в чужбина, а не в България, тъй като в 11-ти клас бях на лекция на второкурсници, където преподаваха неща, които към този момент бях учила. Знаех, че желая повече. Винаги съм желала да съм в „ по-централната част “ на света. Хрумвало ни е с другари по средата на седмицата, че ни се върви някъде и просто се качваме на колата и отиваме на празненство в Берлин или Амстердам. Това в България по-трудно ще се случи. Като заминеш, ставаш жител на света... Това, че аз съм от България, някой различен студент е от Япония, трети от Литва, няма безусловно никакво значение - ние всички слушаме една музика, имаме вяра в положителните каузи и поставяме сериозен труд за нашите персонални и професионални цели. Ценностите сплотяват по-силно от вяра или народност. Създаваш доста другарства с хора от разнообразни точки на света и това е супер готино!
Мислила съм и за магистратура, само че може би след година. Този път съм избрала Англия. Причината е, че университетите там имат едни от най-хубавите условия - като запас, като изследвания, като техника, изключително за медия специалностите.
За да се развъртвам е значимо освен изборът на компетентност, само че и обкръжението и културата. А Англия, не е скромна нито откъм история, нито откъм изкуство. Не, че желая да въвличам пирамидата на Maslow, само че е реалност, че с цел да се развива човек (и най-много да се усеща добре) е значимо да има базисна основа, като вкусна храна, климат, в който може да вирее и обикновените битови потребности да са му обезпечени. Така, че човек може да надскача себе си, само че в никакъв случай да не подценява дадените условия. В последна сметка най-важно е да сме здрави и да се усещаме добре! ".
За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ