Радина Боршош е влюбена в по-голям мъж, досущ като героинята

Радина Боршош е влюбена в по-голям мъж, съвсем като героинята си Рая в новия сериал „ Ягодова луна ”. В поредицата госпожицата „ залита ” по пожарникаря Георги – в ролята е Александър Сано. Той пък е зависещ на татко й - шефът на пожарната, и се играе от Асен Блатечки, който режисира сериала дружно с Димитър Гочев и Зоран Петровски. Сериалът е изпълнен напрегнато, обрати, заплетени обстановки и комплицирани връзки, които слагат на тествания героите. За благополучие това е единствено на екран. В действителния живот Радина Боршош и обичаният й се радват на естетика и успокоение.

Лъчезарната актриса, която е от последния клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, играе на сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” в „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва ” в партньорство с Теодора Духовникова, Иван Юруков и Дарин Ангелов, с които играе и в „ Лисичета ”. В постановката „ Три високи дами ” пък младата актриса си партнира с огромната Мария Стефанова, известна с функциите си и в златните ленти „ Вчера ”, „ Златният век ”, „ Баш майсторът ”, „ Всичко е обич ”, „ Любимец 13 ” и други.

Сега, когато към този момент се изявява и в сериала „ Ягодова луна ”, Радина Боршош без подозрение бързо се подреди до известните млади артисти, печели благосклонности и похвали, само че, както си му е редът, би трябвало да се оправя с високата доза любознание към персоналния й свят. А той е изпълнен с фантазии за нови професионални върхове, обич към театъра, конете, живота, фамилията и гаджето си. И макар че Радина Боршош все заобикаля да приказва за мъжа, който владее сърцето й, в артистичните среди от дълго време се знае, че това е надареният фотограф Владимир Томашевич. Той също е много сполучлив в професионалната сфера, в която работи, има много планове и надали ще е пресилено, в случай че се каже, че е обичаният фотограф на доста нейни сътрудници в Народния спектакъл.

Двамата се срещнали около общи другари. В началото били точно такива, само че с времето възприятията им прераснали в обич. За него Радина е муза. За нея Владимир е обич, поддръжка, опора. Двамата живеят дружно към този момент от много време. Не крият, че са щастливи. И въпреки всичко актрисата изрично отхвърля да разисква персоналния си живот.

„ Живея с моя другар, който е фотограф. Много му се удивлявам и се въодушевявам от работата му... Живеем прелестно, хармонично. Да имаш обич, работа, семейство – това е всичко ”, споделяла е Радина Боршош.

Тя започва кариерата си единствено на 16 години, когато се снима в късометражния филм „ Солвейг ” на Яна Титова. „ В 12-и клас се явих на изпит за школата на Малин Кръстев. Днес проличава освен подготовката, която е минала и траяла в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ, а и пристрастеността й към специалността. Преди да припознае актьорството като свое предопределение, Радина мечтаела да стане археолог. „ Събирах остарели четки за зъби, заравях жълти стотинки в земята и след това ги „ намирах ” и ги почиствах с четките, както вършат същинските археолози ”, споделяла е актрисата. След като гледала цели 7 пъти спектакъла „ Хъшове ” на Александър Морфов, в действителност се влюбила в театъра. В частната езикова гимназия, която приключила, имало сценичен кръжок, само че по този начин и не съумяла да се запише. Така че нейният път в специалността стартира от школата на Малин Кръстев.

„ Изпитвам безпрекословна обич към Малин. И до през днешния ден му се мятам на врата на улицата. Безкрайно съм щастлива и признателна, че го срещнах, както и за цялата обич и грижа, с които работеше с нас, „ глутницата “, по този начин наричахме студията. Следващият й огромен преподавател е Стефан Данаилов, на който тя се възхищава освен, тъй като е „ колосален актьор ”, а и тъй като е съумял да се запази като човек. „ Надявам се, че и това съм усвоила от него – умеенето да не тая зло в себе си, да запазя душата си лека ”, споделяла е Радина, която претърпя извънредно тежко загубата на Мастъра, както всички други негови студенти, сътрудници и фенове.

Любопитна детайлност е, че на изпитите в НАТФИЗ, хубавицата се явила с монолог от „ В полите на Витоша ” на Яворов. Разбрала, че Стефан Данаилов играл в тази пиеса преди време, и я връхлетяла суматоха, тъй като осъзнала, че ще е доста сериозен. Страх, трептене... Издържала изпитите, дори и последния кръг, който е пред аудитория. На другия ден отишла на така наречен стена на рева пред Академията, където изнасят описите с резултатите от изпитите и класиранията. Гледала, гледала – няма я.  Въобще в целия лист. Нито измежду класиралите се, нито измежду запасите. Втори път гледала – отново я няма. „ Не можех да допускам, че чак толкоз зле съм се спраивла, че даже не са ми написали двойката. На третия път видях, че съм преди всичко. Бях супер разчувствана, дълго време не можех да се овладея и да се обадя на майка ми ”, споделяла е Радина Боршош. Майка й Искра Владимирова, която е продуцент в Би Ти Ви, постоянно е вярвала в нея. С татко й Мирослав Боршош са разграничени от дълго време, само че Радина е изтъквала, че е „ дете, израснало с доста обич и грижи ”. Тя има две сестри. И те обичат конете, като нея. Самата Радина имала всички данни да стане шампионка по ендюранс, дисциплинираност в конната езда, само че желала да резервира чиста любовта си към конете, да не я трансформира в съревнование. „ Научих се да яхвам на 11-годишна възраст. Когато яхвам, сме аз и кончето. Пречистваща страст ”, казвала е Радина.

Лъчезарната й усмивка постоянно е издавала, че в нея царува благополучие и обич. И те са най-важните й полезности, излиза наяве всякога, когато заприказва за значимите неща в живота си. „ Мъжът до мен е благополучие, любовта е благополучие, театърът, функциите, приятелите, фамилията ”, споделяла е Радина и продължава със слънчевата заран, мирисът на кафе, да разгърне първата страница на новата пиеса, по която стартира да работи, да изкрещи някой - „ камера работи ”, да слуша обичана музика, да се вижда с приятелките си, да пътува. „ Тогава съм щастлива, цяла. Нещастието е да изгубя всичко това, там, където пълзят страхове, има самотност и където не е останала религия ”, споделя младата актриса. За нея сцената е съдбовна среща. Емоцията, с която пристъпва в театъра, е несравнима. Желанието, пристрастеността да принадлежи там. Дори прахта в театъра й е скъпа. „ И чувството, че се разтваряш в нещо широко, голямо, нещо, което го е имало преди теб и ще продължи доста след теб! Когато потеглям към театъра, даже походката ми се трансформира, ставам лека като перце ”, споделя Радина.

Смята, че геният може да се осъществя изцяло единствено, в случай че имаш темперамент. Винаги ще помни думите на Мастера. Той казвал, че актьорската специалност не е спринт, а маратон. „ Може да сте по-напред или по-назад, може да изоставате или да сте първи, само че не би трябвало да спирате, би трябвало да работите и да се развивате непрестанно, единствено с темперамент може да издържите и да останете дълго на сцената и в съзнанието на хората ”. Дано имам тази мощ в себе си! ”, споделяла е Радина, написа Уикенд.