Радев изглежда безпомощен, самотен и объркан. Около него стана много

Радев наподобява беззащитен, уединен и комплициран. Около него стана доста пусто и студено, като в сибирска степ. Коментар от Александър Андреев:

Румен Радев; архивна фотография

След като разгласи за " поръчкова "   (отбелязана и в " Гардиън " ), българският президент бързо стана позитивен воин в съветските медии, които го приветстваха със заглавия като " Президентът Радев се разгласи срещу доставката на оръжия за Киев ".

В този миг един доверчив четец би се запитал: Защо този господин обръща тил на номиналните си сътрудници и съдружници в лицето на световния Запад и подхранва с комфортни цитати номиналния си съперник Русия, която води кървава нападателна? И за какво хем повтаря, че това не било " война на полезностите ", хем не изговаря най-логичното последващо изречение: че това е мръсна окупационна война, в която мрат от ден на ден и повече хора? И особено агресорът в действителност не мисли за никакви полезности.
Редакцията предлага
В положение на комплицираност и самотност

Всъщност българският президент не знае какво тъкмо желае да каже. На него му се ще да погали под брадичката тези вероятно милиони хора в България, които не могат да преглътнат мисълта, че Путин е вманиачен за връзване, а наежената му военно-политическа структура би трябвало начаса да бъде демонтирана. Така че, вместо с ясни слова да изясни на тези хора защо става дума и да направи безапелационен жест към съдружници и сътрудници, българският президент се оплита в някакви спорни литературно-философски тълкувания и препратки таман към създателя, предусетил по най-гениален метод появяването на диктатори като Путин и неговата заплашително скърцаща машина за произвеждане на неистина и гибел.

Всъщност Румен Радев е прекомерно беззащитен. Румен Радев е уединен. Румен Радев е зарязан и самоизоставил се. Глобалният Запад го гледа с все по-голямо съмнение (достатъчно е да споменем многочислените изявления, които го назовават " проруски " ), а вътре в страната той е на нож както с политическата си създателка БСП/Нинова, по този начин и с политическите си " създания "  ПП/Петков/Василев. След късия интервал на разведряване, в този момент Борисов още веднъж му е конкурент. Една част от българското общество го счита за проводник на съветски ползи и в гнева си го назовава с обидни имена, само че в действителност господин Радев наподобява по-скоро на политик и общественик, останал без никакъв различен запас, с изключение на плоскословен популизъм, обслужващ избрана електорална клиентела. До безпагонното рамо на някогашния военачалник към този момент не се виждат никакви съдружници и съидейници. Той като че ли даже съветници няма, тъй като в случай че имаше способени и загрижени за страната си външнополитически сътрудници, те щяха да го измъкнат от положението на комплицираност и самотност. Защото към господин Радев наподобява доста пусто и студено, като в сибирска степ. И кой знае за какво човек се сеща за глупавите филми за зомбита, които единствено наподобяват на човешки същества, само че в действителност са просто сенки, блуждаещи в пустошта.

Какво би трябвало да направи Радев

Разбира се, Румен Радев не е зомби. Той е законно определен държавен глава на Република България, който по конституция въплъщава единството на нацията. И съгласно логиката на главния закон би трябвало да се погрижи за това единение, само че не с безсъдържателни пацифистки размисли, а с решителни държавнически дейности. Той би трябвало ясно да изясни на българските гражданки и жители, че Русия води окупационна война против Украйна, а България, освен като член на НАТО и Европейски Съюз, само че и като страна с почит към интернационалното право, е длъжна да заеме недвусмислена позиция и да помогне както може на нападнатата Украйна, тъй като на следващия ден може и сама да се нуждае от помощ.

Александър Андреев

Румен Радев може да си обезпечи почтено място в новата българска история, в случай че направи и още една смела крачка: ясно да поддържа за изборите тези партии, които желаят смяна, които желаят да реформират прогнилите структури в България и да възвърнат доверието на сътрудниците от Европейски Съюз и НАТО, по този начин лековерно (по-скоро крадливо) проиграно през второто десетилетие на 21 век.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.