Радев е върхът на една цялостна инсталация за установяване в

Радев е върхът на една цялостна апаратура за определяне в България на проруски марионетен властнически режим, счита политологът

Продължаващата несигурна обстановка на война задължава страните да имат все по-категорична позиция по въпроса на чия страна застават. Какво демонстрира замесването на името на България във гърмежа на Кримския мост, какво би трябвало да е държанието на страната ни по този въпрос, има ли разделяне на партиите, каква е ролята на Румен Радев и какви са възможностите за постоянен кабинет – разяснява пред Trubineполитологът проф. Огнян Минчев.

Проф. Минчев, по какъв начин гледате на политиката, която България води в подтекста на войната в Украйна . К акви послания насочат главните политически играчи и по какъв начин се нарежда страната ни в интернационален проект?

Страната ни се нарежда по допустимо най-лошия метод в границите на Атлантическата общественост и на Европейския съюз, защото ние поддържаме една политика на свенлив „ неутралитет “, която няма безусловно никакви учредения от позиция на поетите от България задължения към двете съществени общности, към които принадлежи - на Европейския съюз и НАТО. Поведението на България с изключение на, че е несъответстващо от позиция на опитите за неутрализъм, е срамно за българското национално самочувствие, имайки поради стилистиката, с която се води тази „ неутралистка “ политика. Последният казус е обвързван с декларацията на българското служебно държавно управление, че България не е взела участие в никакви терористични актове. Нито един формален представител от Европа или от страните членки на НАТО не е квалифицирал гърмежа на Керченския мост като терористичен акт. Това е част от пропагандната акция на режима в Кремъл, да показва този гърмеж като терористичен акт, макар че дефиницията за терористичен акт е изцяло известна и ясна. Взривът на Керченския мост не попада в тази формулировка, защото няма потвърдено присъединяване или осъществяване от страна на външна на Русия мощ. Освен това би трябвало да се има поради, че този мост е нелегално издигнат, употребява се за военни цели и в този смисъл е законна военна цел, а не обект на тероризъм.

В този ред на мисли какво смятате за замесването на името на България във гърмежа на Кримския мост?

Името на България не просто беше забъркано, то ще продължи да бъде замесвано, защото България се преглежда от Русия изцяло заслужено като едва звено в системата на Атлантическия съюз и на Европейския съюз. От тази позиция всевъзможни провокации могат да бъдат реализирани за България да бъде извеждана от равновесие и да бъде поставяна в уязвима позиция. По отношение на сходни провокации страната ни би трябвало да има уравновесено, умерено и изрично неглижиращо провокациите държание. Нещо, което към този момент българските управляващи не показват.

Какви са възможностите за постоянен кабинет у нас и в случай че има подобен, в каква настройка го виждате ?

Шансовете за сформиране на постоянен кабинет са доста дребни и непрестанно понижават поради задълбочаващата се фрагментация като главно проявяване на политическата рецесия в България. Политическите партии в България са фрагментирани по няколко съществени оси на разделяне, едната от които е ляво-дясно, тя става все по-малко значима. Втората съществена ос е разделянето във връзка на войната в Украйна – партии, поддържащи кремълския режим и партии, поддържащи политиката на демократичния свят. Третата ос на разделяне е обвързвана с партии, които преглеждат себе си като предопределени да се преборят с корупцията от една страна и „ корумпирани партии “, каквото и да значи това съгласно първите, от другата страна. Така фрагментирана по тези три съществени оси на разделяне българската партийно-политическа система няма късмет да създаде държавно управление, което относително сполучливо, въпреки и за къс интервал, да ръководи страната. Необходимо е да се създадат избрани рационални оценки и взаимни отстъпки за сглобяването на сходно държавно управление. Не виждам подготвеност за това от нито една от политическите сили, които би трябвало да създадат крачките към сходно уреждане.

Виждаме, че на фона на политическата дестабилизация у нас и тази фрагментация на партиите президентът Румен Радев продължава да играе водеща роля в ръководството на страната. Какво е мнението Ви за неговото държание през последните месеци? С оглед и на плана му за изменение на Конституцията, който Нинова преди дни мълчешком удостовери, че е виждала, а ръководителят на Стратегическия му съвет Александър Маринов отхвърли да съществува?

Румен Радев мина безусловно всички граници на законно институционално държание във връзка с българската Конституция. Той нарушава Конституцията и излиза отвън границите на своите преимущества непрестанно, демонстрирайки истерично славолюбие и предпочитание за акумулиране на колкото се може повече власт. Румен Радев не е просто персона, която се стреми към власт. Той е върхът на една цялостна апаратура, на един повсеместен план за разглобяване на българската политическа система и определяне в България на проруски, произточен марионетен властнически режим.

Радев няма качества на общественик и също така, както споделих, има истерично славолюбие, което го кара да преследва напълно илюзорни цели във връзка с неговия потенциал и качества. Самият Радев не съставлява сериозна опасност, сериозна опция за развиване на българската политическа система. Проектът, който стои зад Радев обаче, и който го бута напред е доста сериозна опасност за българската народна власт и за политическата система, защото главната цел на този план, замислян и управителен в България извън, благодарение на български чиновници на съветската страна, е, както споделих, разглобяване на българската народна власт и определяне на проруски, проевразийски политически властнически режим в България.

Румен Радев свика на първо съвещание новоизбраното 48-о Народно заседание на 19 октомври, каква развръзка очаквате? Смятате ли, че въпреки всичко партиите ще съумеят да загърбят чисто партийните си цели в името на националния интерес?

Не съм оптимист! Най-незряло се държат още веднъж партиите от по този начин наречената градска десница. Имам поради както новата партия „ Продължаваме промяната “, която продължава да показва безапелационен радикализъм във връзка с „ статуквото “, каквото и да значи това, по този начин и „ Демократична България “, в която преобладават такива публични пластове и групи, които сплотяват у себе си от една страна мощно пренебрежение и отменяне на ГЕРБ и на личността на Бойко Борисов като нещо отвратително от културна, от политическа, от институционална позиция, както и от позиция на обвиняванията в корупция, а въпреки това се опасяват, че в случай че влязат в каквото и да е политическо взаимоотношение с ГЕРБ и Бойко Борисов, ще бъдат за следващ път излъгани. Това е едно шизофренно разделяне в съзнанието на тези хора, което не им разрешава да се занимават съществено с политика.