Работодателите не искат по-висока минимална заплата
Работодателите се оповестиха срещу административното нарастване на минималната работна заплата от 510 на 560 лв. през 2019 година, стана ясно след съвещанието на Тристранния съвет.
Бизнесът упорства за ясни стопански критерии при определянето на минималното заплащане, а не то да се базира на политически обещания. Според бизнеса би трябвало да се одобри механизъм за определянето й, както е заложено в утвърдената спогодба 131 на Международната организация на труда.
Асоциацията на индустриалния капитал в България упорства за 15 стопански действия новият размер на минималната работна заплата от 560 лв. да влезе в действие от 1 януари 2020 година, заяви ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Това са застрашените, съгласно бизнеса, стопански действия, като измежду тях са пчеларство, рандеман на глина и каолин, произвеждане на самун и тестени произведения, произвеждане на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.
АИКБ желае предлагането да бъде записано в текста на постановлението на Министерски съвет за установяване на новия размер на минималната заплата. Избрали сме тези действия по обстоятелството, че междинният застрахователен приход в тях е на нивото на минималната работна заплата за идната година, добави Велев.
По думите му към този момент всички са сложени пред приключен факт посредством средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без координиране със обществени сътрудници. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, добави той.
България стърчи доста над средноевропейското ниво по индикатора съответствие на минималната към междинната заплата, сподели Васил Велев. По думите му, в случай че се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 % към междинната, при 42-43 на 100 приблизително за Европейски Съюз. Като ритъм на повишаване на минималната ние също сме отпред, сподели Велев. Само в София това съответствие е под 50 %, а в някои градове доближава до 80 %. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, работливи - мързеливи, означи Велев.
Минималната заплата е минимална заплата, не е действителна, ние не желаеме хората да получават минимална, означи Велев. Според него обаче все още 473 хиляди получават към второто тримесечие на тази година минимална заплата, а следващата година ще са повече.
Той означи, че половината европейци работят в страни, където минималната месечна заплата се договаря сред обществените сътрудници, а не се дефинира административно, като там междинните заплати са с 60 % по-високи.
Бизнесът упорства за ясни стопански критерии при определянето на минималното заплащане, а не то да се базира на политически обещания. Според бизнеса би трябвало да се одобри механизъм за определянето й, както е заложено в утвърдената спогодба 131 на Международната организация на труда.
Асоциацията на индустриалния капитал в България упорства за 15 стопански действия новият размер на минималната работна заплата от 560 лв. да влезе в действие от 1 януари 2020 година, заяви ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Това са застрашените, съгласно бизнеса, стопански действия, като измежду тях са пчеларство, рандеман на глина и каолин, произвеждане на самун и тестени произведения, произвеждане на облекло, хотелиерство и ресторантьорство, медико-социални грижи с настаняване.
АИКБ желае предлагането да бъде записано в текста на постановлението на Министерски съвет за установяване на новия размер на минималната заплата. Избрали сме тези действия по обстоятелството, че междинният застрахователен приход в тях е на нивото на минималната работна заплата за идната година, добави Велев.
По думите му към този момент всички са сложени пред приключен факт посредством средносрочната бюджетна прогноза, която се прави без координиране със обществени сътрудници. Чрез нея се знае минималната заплата не за година напред, а за три, добави той.
България стърчи доста над средноевропейското ниво по индикатора съответствие на минималната към междинната заплата, сподели Васил Велев. По думите му, в случай че се добави клас прослужено време към минималната заплата, съотношението става 54 % към междинната, при 42-43 на 100 приблизително за Европейски Съюз. Като ритъм на повишаване на минималната ние също сме отпред, сподели Велев. Само в София това съответствие е под 50 %, а в някои градове доближава до 80 %. В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, работливи - мързеливи, означи Велев.
Минималната заплата е минимална заплата, не е действителна, ние не желаеме хората да получават минимална, означи Велев. Според него обаче все още 473 хиляди получават към второто тримесечие на тази година минимална заплата, а следващата година ще са повече.
Той означи, че половината европейци работят в страни, където минималната месечна заплата се договаря сред обществените сътрудници, а не се дефинира административно, като там междинните заплати са с 60 % по-високи.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ