Психолог: В света, не просто в България, започва пандемия на стрес
Работодателите и мениджърите да основат нови условия и политики, които разрешават хората бързо да пренастройват режима на работа
Интервю за Tribune.bg с психолога и съветник по организационно развиване доктор Пламен Димитров
Много хора имат проблем с връщането в естествен режим на работа. Има ли заплаха от стрес и депресии?
Има, несъмнено. Тук нещата към този момент се пречупват през съответните обстановки, в която се намират хората. Едното е, когато организациите, в които работят, са основали положителни условия и тогава няма за какво да се безпокоят. Ако, обаче, там контактите носят риск, явно хората ще изпитват напрежение, а някои от тях могат да имат и сериозна опозиция. Има и други условия – децата не са на учебно заведение, а с връщането на работа това тревожи доста млади работещи родители.
Ще бъдат ли заетите задоволително ефикасни освен това състояние?
Може да се допуска и да се следи, че за някои от дейностите е разбираемо, да вземем за пример търговците, контактът с действителния пазар, с клиентите, с екипа носят по-високи резултати. Но има и хора, за които в действителност работата от у дома потвърди, че не е належащо всичко да се прави в офиси и контактни пространства. Истината е, че през тези последни два-три месеца огромна част от чиновниците бяха доста ефикасни, имаше и такива с проблеми. Може да се каже, че има цялостен набор от държание, прекарвания и в огромна степен в този момент е времето работодателите и мениджърите да основат нови условия и политики, които разрешават хората бързо да пренастройват режима на работа, без да жертват своята сигурност от гл. т. на това, че пандемията в действителност си продължава, спекулира се с концепцията за втора вълна, за вероятни повече опасности при разхлабването на режима. Сега доста хора са и щастливи, че могат още веднъж да възстановят постоянния режим на работа, тъй като сетивността им по доста способи пострада. Не всяка работа може да се прави от у дома през компютъра.
Много от тях споделят, че желаят да видят живи хора?!
Това е правилно за всички след претърпяната самоизолация, да се възстановят контактите и общественият живот. Всеки копнее в действителност да е пълностоен.
Готови ли са нашите работодатели да предложат едно гъвкаво работно време и нови форми на претовареност?
Необходимо е изследване. Като психолози, които работят с хора, претърпели доста компликации и стрес на работното място, знаем, че това зависи от готовността на вземащите решения – притежатели, мениджъри и освен бизнес, тъй като това касае администрация, опазване на здравето, просветителната система. Ако те имат такава консултативна подготвеност, постоянно могат да потърсят експерти, които имат богат опит с редица интернационалните практики, които към този момент дават резултати.
Колко време ще продължи акомодацията ни към естествения режим на работа?
Тук още веднъж се намесват редица фактори, някои са самостоятелни, зависи от потенциала на хората, от проблемите, с които те живеят, от методите, по които са си построили модела на справяне, тъй че няма повсеместен отговор. Както предизвести Световната здравна организация и генералният секретар на Организация на обединените нации, в света, не просто в България, стартира една пандемия на стрес - психоемоционални проблеми, посттравматични прекарвания и стресови разстройства. Всъщност огромните проблеми предстоят, а дори е известно, че някои от тези проблеми се демонстрират с отложен настоящ механизъм, от време на време той е месеци или години след събитията – информация какво се случва с ветераните от бойни дейности. Понякога проблемите като зависимости и соматични прояви пораждат след прекосяване на привидната първична акомодация, тъй като хората са били очевидци на условия, в които други са умирали, страдали са и са преживявали нерешими проблеми. В дълготрайна вероятност знаем, че предстоят проблеми.
Вашите препоръки? Предстои икономическа рецесия и може би е хубаво хората да са на работа и да са сигурни за работното си място?
Могат да изплуват по-важни привидно тематики. Самото човечество, не просто България, не просто Европа е в нещо, което ние от дълго време сме нарекли екзистенциална рецесия. Тя беше годна и при предходната икономическа рецесия 2008г. Икономиката не е най-важното в живота на индивида, потвърди го Коронавирус -19, има по-важни неща като здравето и качеството на живота, и средството труд е по-важно от финансовите ползи. В този смисъл би трябвало да се премисли капитализмът. Ако се върнем обратно и повторим всичко това като рецесията от 2008г., ще ни се случи повече от същото в близко бъдеще. Това е урокът, който, в случай че научим в този момент, в тази обстановка, ще реорганизираме и трансформираме неповторимите човешки връзки, в това число това, което назоваваме „ пазарна стопанска система “. /tribune.bg
Интервю за Tribune.bg с психолога и съветник по организационно развиване доктор Пламен Димитров
Много хора имат проблем с връщането в естествен режим на работа. Има ли заплаха от стрес и депресии?
Има, несъмнено. Тук нещата към този момент се пречупват през съответните обстановки, в която се намират хората. Едното е, когато организациите, в които работят, са основали положителни условия и тогава няма за какво да се безпокоят. Ако, обаче, там контактите носят риск, явно хората ще изпитват напрежение, а някои от тях могат да имат и сериозна опозиция. Има и други условия – децата не са на учебно заведение, а с връщането на работа това тревожи доста млади работещи родители.
Ще бъдат ли заетите задоволително ефикасни освен това състояние?
Може да се допуска и да се следи, че за някои от дейностите е разбираемо, да вземем за пример търговците, контактът с действителния пазар, с клиентите, с екипа носят по-високи резултати. Но има и хора, за които в действителност работата от у дома потвърди, че не е належащо всичко да се прави в офиси и контактни пространства. Истината е, че през тези последни два-три месеца огромна част от чиновниците бяха доста ефикасни, имаше и такива с проблеми. Може да се каже, че има цялостен набор от държание, прекарвания и в огромна степен в този момент е времето работодателите и мениджърите да основат нови условия и политики, които разрешават хората бързо да пренастройват режима на работа, без да жертват своята сигурност от гл. т. на това, че пандемията в действителност си продължава, спекулира се с концепцията за втора вълна, за вероятни повече опасности при разхлабването на режима. Сега доста хора са и щастливи, че могат още веднъж да възстановят постоянния режим на работа, тъй като сетивността им по доста способи пострада. Не всяка работа може да се прави от у дома през компютъра.
Много от тях споделят, че желаят да видят живи хора?!
Това е правилно за всички след претърпяната самоизолация, да се възстановят контактите и общественият живот. Всеки копнее в действителност да е пълностоен.
Готови ли са нашите работодатели да предложат едно гъвкаво работно време и нови форми на претовареност?
Необходимо е изследване. Като психолози, които работят с хора, претърпели доста компликации и стрес на работното място, знаем, че това зависи от готовността на вземащите решения – притежатели, мениджъри и освен бизнес, тъй като това касае администрация, опазване на здравето, просветителната система. Ако те имат такава консултативна подготвеност, постоянно могат да потърсят експерти, които имат богат опит с редица интернационалните практики, които към този момент дават резултати.
Колко време ще продължи акомодацията ни към естествения режим на работа?
Тук още веднъж се намесват редица фактори, някои са самостоятелни, зависи от потенциала на хората, от проблемите, с които те живеят, от методите, по които са си построили модела на справяне, тъй че няма повсеместен отговор. Както предизвести Световната здравна организация и генералният секретар на Организация на обединените нации, в света, не просто в България, стартира една пандемия на стрес - психоемоционални проблеми, посттравматични прекарвания и стресови разстройства. Всъщност огромните проблеми предстоят, а дори е известно, че някои от тези проблеми се демонстрират с отложен настоящ механизъм, от време на време той е месеци или години след събитията – информация какво се случва с ветераните от бойни дейности. Понякога проблемите като зависимости и соматични прояви пораждат след прекосяване на привидната първична акомодация, тъй като хората са били очевидци на условия, в които други са умирали, страдали са и са преживявали нерешими проблеми. В дълготрайна вероятност знаем, че предстоят проблеми.
Вашите препоръки? Предстои икономическа рецесия и може би е хубаво хората да са на работа и да са сигурни за работното си място?
Могат да изплуват по-важни привидно тематики. Самото човечество, не просто България, не просто Европа е в нещо, което ние от дълго време сме нарекли екзистенциална рецесия. Тя беше годна и при предходната икономическа рецесия 2008г. Икономиката не е най-важното в живота на индивида, потвърди го Коронавирус -19, има по-важни неща като здравето и качеството на живота, и средството труд е по-важно от финансовите ползи. В този смисъл би трябвало да се премисли капитализмът. Ако се върнем обратно и повторим всичко това като рецесията от 2008г., ще ни се случи повече от същото в близко бъдеще. Това е урокът, който, в случай че научим в този момент, в тази обстановка, ще реорганизираме и трансформираме неповторимите човешки връзки, в това число това, което назоваваме „ пазарна стопанска система “. /tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ