Работник плаща вреди, нанесени на работодател
Работодател желае да му възстановя някакви вреди, които съм му нанесъл по време на работа. Възможно ли е да желае сходно нещо?
М.Я., София
В Кодекса на труда (КТ) е маркирано, че служащият или служителят дава отговор имуществено за вредата, която е предизвикал на работодателя по немарливост при или във връзка осъществяването на трудовите си отговорности. Това е записано в специфичен раздел " Имуществена отговорност на служащия или служителя ".
За щета, която е породена съзнателно или вследствие на закононарушение, или е породена не при/или във връзка осъществяването на трудовите отговорности, отговорността се дефинира от гражданския закон. Освен това имуществената отговорност на служащия или служителя се ползва без значение от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото действие. Например вредата може да е от кражба на продукция - тук има и имуществена отговорност на служащия, който би трябвало да възвърне загубата на работодателя. Но има и наказателна отговорност за кражба, която се ангажира посредством прокурор и досъдебно произвеждане.
Важно е да се знае, че при имуществената отговорност служащият или служителят дава отговор за претърпяната загуба, само че не и за пропуснатата изгода. Освен това размерът на вредата се дефинира към деня на настъпването й, а в случай че той не може да се откри - към деня на откриването й.
КТ особено дефинира правила за размера на отговорността. За щета, породена на работодателя по немарливост при/или във връзка осъществяването на трудовите отговорности, служащият или служителят дава отговор в размер на вредата, само че не повече от уговореното месечно трудово заплащане. Когато пък вредата е породена от началник при/или във връзка практикуване на управителните му функционалности, отговорността е в размер на вредата, само че не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово заплащане.
Изрично е маркирано, че отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, породени от служащия или служителя при същите условия. Става дума да вземем за пример за случаи, в които служащ не свърши работа и не създаде продукция, поръчана от външна компания. Тогава работодателят би трябвало да заплати на въпросната компания обезщетение, само че има право да потърси платеното посредством имуществената отговорност на служащия.
Важно е обаче да се знае, че има и изключване на отговорност - по този начин служащият или служителят не дава отговор имуществено за вредата, която е резултат на естествен производствено-стопански риск.
Има два типа имуществена отговорност - лимитирана и цялостна. При лимитираната отговорност работодателят издава заповед, с която дефинира основанието и размера на отговорността на служащия или служителя. Когато вредата е породена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а в случай че няма подобен - от груповия орган за ръководство на предприятието.
КТ разказва и процедурата. Заповедта се издава в 1-месечен период от откриването на вредата или от заплащането на сумата на третото лице, само че не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако служащият или служителят в 1-месечен период от връчването на заповедта оспори документално основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви против него иск пред съда. Ако в периода служащият или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото заплащане на служащия или служителя. Кодексът планува и случаите, когато заради преустановяване на трудовото правно отношение или по други аргументи събирането на сумата не може да стане посредством удръжки. Тогава работодателят може да мине към наложително осъществяване.
Пълната имуществена отговорност се реализира единствено по правосъден ред. В тези случаи удръжки могат да се вършат единствено въз основа на влезнало в действие правосъдно решение.
М.Я., София
В Кодекса на труда (КТ) е маркирано, че служащият или служителят дава отговор имуществено за вредата, която е предизвикал на работодателя по немарливост при или във връзка осъществяването на трудовите си отговорности. Това е записано в специфичен раздел " Имуществена отговорност на служащия или служителя ".
За щета, която е породена съзнателно или вследствие на закононарушение, или е породена не при/или във връзка осъществяването на трудовите отговорности, отговорността се дефинира от гражданския закон. Освен това имуществената отговорност на служащия или служителя се ползва без значение от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото действие. Например вредата може да е от кражба на продукция - тук има и имуществена отговорност на служащия, който би трябвало да възвърне загубата на работодателя. Но има и наказателна отговорност за кражба, която се ангажира посредством прокурор и досъдебно произвеждане.
Важно е да се знае, че при имуществената отговорност служащият или служителят дава отговор за претърпяната загуба, само че не и за пропуснатата изгода. Освен това размерът на вредата се дефинира към деня на настъпването й, а в случай че той не може да се откри - към деня на откриването й.
КТ особено дефинира правила за размера на отговорността. За щета, породена на работодателя по немарливост при/или във връзка осъществяването на трудовите отговорности, служащият или служителят дава отговор в размер на вредата, само че не повече от уговореното месечно трудово заплащане. Когато пък вредата е породена от началник при/или във връзка практикуване на управителните му функционалности, отговорността е в размер на вредата, само че не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово заплащане.
Изрично е маркирано, че отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, породени от служащия или служителя при същите условия. Става дума да вземем за пример за случаи, в които служащ не свърши работа и не създаде продукция, поръчана от външна компания. Тогава работодателят би трябвало да заплати на въпросната компания обезщетение, само че има право да потърси платеното посредством имуществената отговорност на служащия.
Важно е обаче да се знае, че има и изключване на отговорност - по този начин служащият или служителят не дава отговор имуществено за вредата, която е резултат на естествен производствено-стопански риск.
Има два типа имуществена отговорност - лимитирана и цялостна. При лимитираната отговорност работодателят издава заповед, с която дефинира основанието и размера на отговорността на служащия или служителя. Когато вредата е породена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а в случай че няма подобен - от груповия орган за ръководство на предприятието.
КТ разказва и процедурата. Заповедта се издава в 1-месечен период от откриването на вредата или от заплащането на сумата на третото лице, само че не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако служащият или служителят в 1-месечен период от връчването на заповедта оспори документално основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви против него иск пред съда. Ако в периода служащият или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото заплащане на служащия или служителя. Кодексът планува и случаите, когато заради преустановяване на трудовото правно отношение или по други аргументи събирането на сумата не може да стане посредством удръжки. Тогава работодателят може да мине към наложително осъществяване.
Пълната имуществена отговорност се реализира единствено по правосъден ред. В тези случаи удръжки могат да се вършат единствено въз основа на влезнало в действие правосъдно решение.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ