Най-много от Северозапада пътуват за работа в друг регион
Работният ден всекидневно стартира в 9 сутринта, само че за 28 949 души от Северозападна България започва няколко часа по-рано, тъй като пътуват до различен район на страната, демонстрира статистика на Евростат, която обгръща заетите на възраст от 20 до 64 години.
По данни на Национален статистически институт в Северозападния регион живеят 742 304 души, а 3.9 на 100 от тях пътуват до друго обитаемо място, с цел да работят. Логично, като се има поради, че в района има най-висока безработица (12.3%) и най-ниска междинна заплата (939 лева).
Второто място по трудова миграция е Южен централен регион, където живеят 1 410 248 души. От тях 1.8%, или 25 384, работят в различен район.
Трети в класацията е Северен централен. Там 1.7 на 100 от популацията пътува за работа.
Под 1 % от жителите на Югоизточния регион работят отвън него. От Североизточния пътуващите за работа са 0.8%, или 7450 индивида.
Според статистиката районът у нас, предлагащ най-хубави условия за работа, е Югозападният. Там единствено на 0.3 на 100 от живеещите им се постанова да пътуват до различен, с цел да работят. Районът е с 2.1 млн. поданици, като 1.32 млн. от тях са в София. Безработицата е най-ниска от цяла България - 2%, а междинната месечна заплата е най-висока - 1502 лв..
За Европейски Съюз през 2018 година при 220 млн. заети, 18.3 млн., или 8.3%, са пътували от един район в различен, с цел да работят.
Задграничната миграция в Европейски Съюз е относително ниска - 0.6%, или 1.3 млн. души, живеят в една страна, а работят в друга. За българите най-предпочитана се оказва Белгия, където публично са регистрирани 45.9 хиляди души, работещи там.
Следващата пътуваща работеща общественост от българи е в Германия - 17.3 хиляди Англия е избор на 10.9 хиляди души. 6700 са сънародниците ни, избрали за работа Гърция, а 3000 - Франция и Испания. Българите работещи в Италия са 1600, а в Чехия и Холандия - по 1000.
Всъщност действителната численост е надалеч по-голяма, само че част от българите нямат адресна регистрация в съответната страна. Поради това Евростат ги брои като такива, които работят там, само че живеещи в България.
По данни на Национален статистически институт в Северозападния регион живеят 742 304 души, а 3.9 на 100 от тях пътуват до друго обитаемо място, с цел да работят. Логично, като се има поради, че в района има най-висока безработица (12.3%) и най-ниска междинна заплата (939 лева).
Второто място по трудова миграция е Южен централен регион, където живеят 1 410 248 души. От тях 1.8%, или 25 384, работят в различен район.
Трети в класацията е Северен централен. Там 1.7 на 100 от популацията пътува за работа.
Под 1 % от жителите на Югоизточния регион работят отвън него. От Североизточния пътуващите за работа са 0.8%, или 7450 индивида.
Според статистиката районът у нас, предлагащ най-хубави условия за работа, е Югозападният. Там единствено на 0.3 на 100 от живеещите им се постанова да пътуват до различен, с цел да работят. Районът е с 2.1 млн. поданици, като 1.32 млн. от тях са в София. Безработицата е най-ниска от цяла България - 2%, а междинната месечна заплата е най-висока - 1502 лв..
За Европейски Съюз през 2018 година при 220 млн. заети, 18.3 млн., или 8.3%, са пътували от един район в различен, с цел да работят.
Задграничната миграция в Европейски Съюз е относително ниска - 0.6%, или 1.3 млн. души, живеят в една страна, а работят в друга. За българите най-предпочитана се оказва Белгия, където публично са регистрирани 45.9 хиляди души, работещи там.
Следващата пътуваща работеща общественост от българи е в Германия - 17.3 хиляди Англия е избор на 10.9 хиляди души. 6700 са сънародниците ни, избрали за работа Гърция, а 3000 - Франция и Испания. Българите работещи в Италия са 1600, а в Чехия и Холандия - по 1000.
Всъщност действителната численост е надалеч по-голяма, само че част от българите нямат адресна регистрация в съответната страна. Поради това Евростат ги брои като такива, които работят там, само че живеещи в България.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ