Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в

Работници с по-ниско обучение най-често се съгласяват на пари в плик, а работодателите, които заплащат заплатите на своите чиновници „ под масата “ са микро, дребни и по-рядко междинни и огромни предприятия, споделят от Националната организация по приходите (НАП).
Инспектори от Национална организация за приходите и ГИТ са ревизирали общо 516 сдружения за съществуването на трудови контракти на чиновниците и съблюдаване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на кръгла маса на тематика „ Заплата в плик “.
Работодателите, посетени от проверяващите, са избрани като рискови, след подадени сигнали против тях и наблюдения на контролните органи поради подозрения, че в тях са наети служащи без контракт. Често в такива предприятия чиновниците са сключили 4-часов трудово контракт, а работят 8 ч. или са обезпечени върху минимална работна заплата, а в реалност получават двойно повече.
По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен шеф на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето освен на обособения човек, а и на доста значими сфери и обществени системи и надлежно на цялото ни общество.  
„ Работник, който получава 1500 лева, само че работодателят му го обезпечава на минималната работна заплата, в дълготраен аспект ще изгуби близо 109 000 лева “, сподели Антония Иванова, шеф на дирекция „ Комуникации “ в Национална агенция за приходите.
„ Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят чиновниците, това събитие нанася съществени вреди и на работодателите. Те могат да получат съществени санкции, наказателни лихви, отнемане от право да вземат участие в публични поръчки, даже и да носят наказателна отговорност, като в това време рискуват имиджа си измежду сътрудници, клиенти, снабдители “, разяснява Калин Атанасов, държавен специалист в дирекция „ Управление на риска “.