Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в

Работници с по-ниско обучение най-често се съгласяват на пари в плик, а работодателите, които заплащат заплатите на своите чиновници „ под масата “ са микро, дребни и по-рядко междинни и огромни предприятия. Това стана ясно по време на кръгла маса на тематика „ Заплата в плик “, проведена от Национална организация за приходите.

Във форума взеха присъединяване Министерство на финансите, Министерство на труда и обществената политика, Национален осигурителен институт, Главна ревизия по труда (ГИТ), откривателите по поведенческа стопанска система - доктор Ян Шмитц от университет Радбуд, Нидерландия и доктор Филип Дьоренберг, Център за Европейски стопански проучвания, Германия, Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), представители на работодателски и синдикални организации, счетоводители и специалисти.

Всички присъстващи в кръглата маса се сплотиха към мнението, че най-ефективният метод за оправянето с риска от укриване на приходите е информирането на обществото за това какви са загубите и негативите от недекларирания труд за всички заинтригувани страни, както и изгодите от спазването на закона.

Изпълнителният шеф на АИКБ Добрин Иванов изброи повече от 50 ограничения за ограничение и предварителна защита на недекларираната претовареност. Сред тях са законодателни промени, регулярни междуведомствени срещи за обмяна на положителни практики, образования на инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ и други

Заместник-министърът на финансите Александър Свраков изрази упованието си, че в случай че всеки от представителите на бизнеса, администрацията, синдикатите споделят своето мнение и дадат оферти, това ще докара до сполучливото справяне с казуса.

Инспектори от Национална организация за приходите и ГИТ са ревизирали общо 516 сдружения за съществуването на трудови контракти на чиновниците и съблюдаване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на кръглата маса. Работодателите, посетени от проверяващите, са избрани като рискови, след подадени сигнали против тях и наблюдения на контролните органи поради подозрения, че в тях са наети служащи без контракт. Често в такива предприятия чиновниците са сключили 4-часов трудово контракт, а работят 8 ч. или са обезпечени върху минимална работна заплата, а в реалност получават двойно повече.

По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен шеф на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето освен на обособения човек, а и на доста значими сфери и обществени системи и надлежно на цялото ни общество.

„ Работник, който получава 1500 лева, само че работодателят му го обезпечава на минималната работна заплата, в дълготраен аспект ще изгуби близо 109 000 лева “, сподели Антония Иванова, шеф на дирекция „ Комуникации “ в Национална агенция за приходите, като показва пред участниците в кръглата маса опциите на калкулатора на загубите в уеб страницата: www.zaplatavplik.bg.

„ Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят чиновниците, това събитие нанася съществени вреди и на работодателите. Те могат да получат съществени санкции, наказателни лихви, отнемане от право да вземат участие в публични поръчки, даже и да носят наказателна отговорност, като в това време рискуват имиджа си измежду сътрудници, клиенти, снабдители “, разяснява Калин Атанасов, държавен специалист в дирекция „ Управление на риска “.

Целият запис на кръглата маса „ Заплата в плик “ може да видите в YouTube канала на Национална агенция за приходите.