Проф. Марта Сугарева: И шест години майчинство не е...
Работници от изток заменят пловдивчаните на запад
Проф. Марта Сугарева е приключила статистика в УНСС. Доктор на социологическите науки с тематика на дисертацията: “Българското семейство в подтекста на актуалните европейски трендове ”. Работила е в Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките. Преподавател по демография и статистика в ПУ " П. Хилендарски ". Дълги години преподава социология на фамилията в СУ. Наскоро излезе книгата „ Демографското възпроизводство в европейските страни след Втората международна война ” в съавторство.
- Доколко тревожна е наклонността да се топим с 51 000 на година?
-Това е необикновена обстановка, за която обаче повода е ясна - младежите, които са емигрирали и не престават да емигрират, раждат деца в чужбина. Тук остават към 20 % от хората над 65 години. Това е висок % спрямо други страни, само че в Европа поначало този % е висок. Имаме проблеми и в индикатора дълготрайност на живота.
Смятам обаче, че основаването на напрежение и стрес в обществото по тези проблеми ще има по-скоро противоположен резултат. Положителното е, че сега да вземем за пример пораства броят на хората, които се връщат след емиграция у нас.
- Коя е повода за неприятните индикатори на прираста?
-Намаляването на броя на ражданията не е толкоз поради самата раждаемост, а заради обстоятелството, че тук контингентът на дамите в детеродна възраст спада поради приключването на население в дейна възраст на открито. По принцип даже има лека наклонност към нарастване на междинния брой деца, които ражда една жена.
Понятието раждаемост има два аспекта - какъв брой на 1000 души от популацията са се родили през годината и какъв брой приблизително ражда една жена през живота си.
По втория индикатор заемаме междинните позиции в Европейски Съюз. По индикатор обаче сме надали не на последно място заради огромния брой възрастни хора у нас, съпоставено с други страни.
Аналогично стоят нещата със смъртността - имаме проблеми със смъртността въобще.
- Застаряването е проблем за цяла Европа. Къде сме ние?
-Сред европейските страни България е измежду най-ниските индикатори за дълготрайност на живота. Това също е присъща линия на страните от Източна Европа, като в по-голяма степен визира мъжете.
Увеличаването на % на старите хора, от една страна, е обикновено, тъй като във всички развити страни в дълъг интервал демографски преход понижават смъртността и раждаемостта. Благодарение на тези два фактора застарява популацията. При нас това е засилено от потока излизащи от страната след началото на демократичните промени.
21 % за 2017 година са хората у нас на възраст над 65 години, сочи статистиката. Това обаче са калкулации въз основата на родени и умряли. Салдото от емиграцията ще се разбере едвам при идващото броене на популацията, 18-о подред, през 2021 година
- А кои са позитивните трендове?
-Увеличението на междинната дълготрайност на живота се въздейства от другите възрасти. Обикновено в развитите страни, както и в България, има проблем със смъртността в междинните и високи възрасти при мъжете. Тази негативна наклонност понижава.
Преди години в България имаше огромна разлика сред мъжете и дамите във връзка с продължителността на живота. Най-голямата разлика е в Русия -цели 13 години.
- Ако извършите демографска фотография на Пловдив и района, какъв е вашият коментар?
-В област Пловдив разликата сред мъжете и дамите във връзка с продължителността на живота е относително огромна - близо 8 години.
Пловдив има капацитет и го осъществя. Тук има напредък в стопанската система, което го отличава от много други региони в страната. Това притегля хора в трудоспособна, която е и репродуктивна възраст. Така че демографските индикатори в града са доста положителни във връзка с витално ниво. Но раждаемостта не всеки път е по-висока там, където хората живеят по-добре и са по-образовани. По-скоро е противоположното. Към сложността на процесите се прибавят и еманципацията на дамите, прекосяването към съвременни форми на общуване без брак.
- Доколко обезлюдяването на селища у нас, в това число в Родопите, е необратимо събитие?
-Не е необратимо. Недопустимо е обезлюдяването на толкоз красиви места, където земята пустее. Държавата и изключително локалната власт би трябвало да вземат ограничения, с цел да се заселят хора в тези села, в това число в Родопите. Да, много са отрицателните фактори - престъпност, боязън от нападения в жилищата, липса на здравно обслужване, учебни заведения. Но не е невероятно тези негативи последователно да се преодолеят.
Ако има положителни пътища, от ден на ден хора ще избират да живеят на село и да пътуват до работни места в града.
- Как да се преборим с неприятните индикатори на демографията?
-О, има доста тласъци за раждаемост, само че те не са най-хубавият метод. Шест години майчинство, каквото обезпечава Виктор Орбан в Унгария, е прекомерно рискова мярка. По-ефикасно е да има повече качествени държавни и общински детски заведения, където младите майки да могат да си оставят децата. Добре е такива заведения да се откриват и по месторабота.
Полезни тласъци са и нисколихвените заеми за жилища за млади фамилии, което може да се провежда на локално равнище. Когато парите се дават централно, концепцията се опорочава, излиза, че хората раждат деца поради парите. Смятам това за неправилна политика, която не е добра за морала.
Могат да се оферират суми за второ и трето дете, само че на двама работещи родители. По време на социализма вследствие на сходни тласъци, въведени след възбраната на абортите през 1968 и 1973 година се родиха много втори деца. Впрочем може би това са порасналите деца, които емигрираха след измененията.
Бонусите за второ и трето дете, в случай че всяко дете има потребност от едни и същи грижи, пораждат възприятие за неправда. Големият ми внук, който живее в Белгия, доста се учуди на тази процедура.
- Как тогава да се регламентират тласъците по този начин, с цел да носят резултат, без да пораждат спорове?
-Нужен е морал в политиката, повече полемики в медиите. В Белгия има министерство на фамилията. Обществото ни би трябвало да е осведомено.
Стимулите не са вярното решение, тъй като са нещо изкуствено, до момента в който демографската система има вътрешни механизми и закономерности на развиване, тясно обвързвана е с всички други системи. Трудно страната може да влияе вярно на фамилните решения, които са най-интимните.
- Ще се сбъдне ли катастрофичната прогноза да се стопим до 2040 година до 5.8-5.9 милиона?
-Като видя заглавие " Топим се ", ми става смешно. О, това са прогнози, не са предвиждания. Демографията е просвета за изложение на популацията - не би трябвало да се размахват катастрофични сюжети, а да се проучват деликатно данните. Да, нещата не са напълно розови, само че не са и черни. Приемам ги като естествени, движещи се в добра посока. Със сигурност България няма да изчезне. Няма да закриваме страната!
Проф. Марта Сугарева е приключила статистика в УНСС. Доктор на социологическите науки с тематика на дисертацията: “Българското семейство в подтекста на актуалните европейски трендове ”. Работила е в Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките. Преподавател по демография и статистика в ПУ " П. Хилендарски ". Дълги години преподава социология на фамилията в СУ. Наскоро излезе книгата „ Демографското възпроизводство в европейските страни след Втората международна война ” в съавторство.
- Доколко тревожна е наклонността да се топим с 51 000 на година?
-Това е необикновена обстановка, за която обаче повода е ясна - младежите, които са емигрирали и не престават да емигрират, раждат деца в чужбина. Тук остават към 20 % от хората над 65 години. Това е висок % спрямо други страни, само че в Европа поначало този % е висок. Имаме проблеми и в индикатора дълготрайност на живота.
Смятам обаче, че основаването на напрежение и стрес в обществото по тези проблеми ще има по-скоро противоположен резултат. Положителното е, че сега да вземем за пример пораства броят на хората, които се връщат след емиграция у нас.
- Коя е повода за неприятните индикатори на прираста?
-Намаляването на броя на ражданията не е толкоз поради самата раждаемост, а заради обстоятелството, че тук контингентът на дамите в детеродна възраст спада поради приключването на население в дейна възраст на открито. По принцип даже има лека наклонност към нарастване на междинния брой деца, които ражда една жена.
Понятието раждаемост има два аспекта - какъв брой на 1000 души от популацията са се родили през годината и какъв брой приблизително ражда една жена през живота си.
По втория индикатор заемаме междинните позиции в Европейски Съюз. По индикатор обаче сме надали не на последно място заради огромния брой възрастни хора у нас, съпоставено с други страни.
Аналогично стоят нещата със смъртността - имаме проблеми със смъртността въобще.
- Застаряването е проблем за цяла Европа. Къде сме ние?
-Сред европейските страни България е измежду най-ниските индикатори за дълготрайност на живота. Това също е присъща линия на страните от Източна Европа, като в по-голяма степен визира мъжете.
Увеличаването на % на старите хора, от една страна, е обикновено, тъй като във всички развити страни в дълъг интервал демографски преход понижават смъртността и раждаемостта. Благодарение на тези два фактора застарява популацията. При нас това е засилено от потока излизащи от страната след началото на демократичните промени.
21 % за 2017 година са хората у нас на възраст над 65 години, сочи статистиката. Това обаче са калкулации въз основата на родени и умряли. Салдото от емиграцията ще се разбере едвам при идващото броене на популацията, 18-о подред, през 2021 година
- А кои са позитивните трендове?
-Увеличението на междинната дълготрайност на живота се въздейства от другите възрасти. Обикновено в развитите страни, както и в България, има проблем със смъртността в междинните и високи възрасти при мъжете. Тази негативна наклонност понижава.
Преди години в България имаше огромна разлика сред мъжете и дамите във връзка с продължителността на живота. Най-голямата разлика е в Русия -цели 13 години.
- Ако извършите демографска фотография на Пловдив и района, какъв е вашият коментар?
-В област Пловдив разликата сред мъжете и дамите във връзка с продължителността на живота е относително огромна - близо 8 години.
Пловдив има капацитет и го осъществя. Тук има напредък в стопанската система, което го отличава от много други региони в страната. Това притегля хора в трудоспособна, която е и репродуктивна възраст. Така че демографските индикатори в града са доста положителни във връзка с витално ниво. Но раждаемостта не всеки път е по-висока там, където хората живеят по-добре и са по-образовани. По-скоро е противоположното. Към сложността на процесите се прибавят и еманципацията на дамите, прекосяването към съвременни форми на общуване без брак.
- Доколко обезлюдяването на селища у нас, в това число в Родопите, е необратимо събитие?
-Не е необратимо. Недопустимо е обезлюдяването на толкоз красиви места, където земята пустее. Държавата и изключително локалната власт би трябвало да вземат ограничения, с цел да се заселят хора в тези села, в това число в Родопите. Да, много са отрицателните фактори - престъпност, боязън от нападения в жилищата, липса на здравно обслужване, учебни заведения. Но не е невероятно тези негативи последователно да се преодолеят.
Ако има положителни пътища, от ден на ден хора ще избират да живеят на село и да пътуват до работни места в града.
- Как да се преборим с неприятните индикатори на демографията?
-О, има доста тласъци за раждаемост, само че те не са най-хубавият метод. Шест години майчинство, каквото обезпечава Виктор Орбан в Унгария, е прекомерно рискова мярка. По-ефикасно е да има повече качествени държавни и общински детски заведения, където младите майки да могат да си оставят децата. Добре е такива заведения да се откриват и по месторабота.
Полезни тласъци са и нисколихвените заеми за жилища за млади фамилии, което може да се провежда на локално равнище. Когато парите се дават централно, концепцията се опорочава, излиза, че хората раждат деца поради парите. Смятам това за неправилна политика, която не е добра за морала.
Могат да се оферират суми за второ и трето дете, само че на двама работещи родители. По време на социализма вследствие на сходни тласъци, въведени след възбраната на абортите през 1968 и 1973 година се родиха много втори деца. Впрочем може би това са порасналите деца, които емигрираха след измененията.
Бонусите за второ и трето дете, в случай че всяко дете има потребност от едни и същи грижи, пораждат възприятие за неправда. Големият ми внук, който живее в Белгия, доста се учуди на тази процедура.
- Как тогава да се регламентират тласъците по този начин, с цел да носят резултат, без да пораждат спорове?
-Нужен е морал в политиката, повече полемики в медиите. В Белгия има министерство на фамилията. Обществото ни би трябвало да е осведомено.
Стимулите не са вярното решение, тъй като са нещо изкуствено, до момента в който демографската система има вътрешни механизми и закономерности на развиване, тясно обвързвана е с всички други системи. Трудно страната може да влияе вярно на фамилните решения, които са най-интимните.
- Ще се сбъдне ли катастрофичната прогноза да се стопим до 2040 година до 5.8-5.9 милиона?
-Като видя заглавие " Топим се ", ми става смешно. О, това са прогнози, не са предвиждания. Демографията е просвета за изложение на популацията - не би трябвало да се размахват катастрофични сюжети, а да се проучват деликатно данните. Да, нещата не са напълно розови, само че не са и черни. Приемам ги като естествени, движещи се в добра посока. Със сигурност България няма да изчезне. Няма да закриваме страната!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ