Сирак Скитник или Кама Сутра - изложба в галерия "Структура" отвори темата за фалшификатите
Работи от изложбата " Модернизъм и авангард. Българската вероятност ", която бе открита на 30 май в изложба " Структура " в София, в действителност са подправени. Това потвърдиха уредниците, които през днешния ден разпространиха известие, че са били обект на машинация от страна на недобросъвестни продавачи.
Две седмици след откриването на изложбата започнаха изявления и мнения на изкуствоведи, които оспорват достоверността на част от творбите, а няколко изявления в обществените мрежи откриха огромни сходства сред най-малко пет от показаните творби и по-стари произведения на непознати създатели.
Собственикът на сбирката в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад плана и включва реставратор, както и екипът на изложба " Структура " оповестиха през днешния ден, че
несъзнателно са подвели публиката, ставайки жертва на " злоумишлени дейности "
за които имат намерение да сезират прокуратурата. Те допълниха, че нагледното ще обозначат съответните работи в изложбата. (В понеделник галерията не работеше.)
Преди два дни притежателят на " Структура " и един от създателите на каталога към изложбата Мария Василева написа във " Facebook " профила си персонален коментар на обстановката, в който съобщи, че ще бъде събран самостоятелен експертен съвет, който да ревизира достоверността на творбите и изрази подозренията си, че " методът, по който се развихря абсурдът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, ориентирана към съответни хора от екипа на плана. "
" Дневник " не съумя да се свърже през днешния ден с нея за коментар за състава на съвета, до каква степен е стигнала работата им, какво засяга тя, акцентирайки " метода, по който се развихря абсурда " и за какво в известието им е очебийно, че обстановката е " съзнателно основана ".
Преди два дни на питане, изпратено от журналиста на свободна процедура Анна Благова от името на " Дневник ", тя удостовери, че се прави експертиза и добави: " Не желая да подценявам случая,
само че при подобен вид сбирки пробиви са вероятни
Накрая всичко се обяснява. Защо обаче един случай и хвърлени в празното обвинявания (израз на дългогодишна война сред две школи в изкуствознанието) хвърлят такава черна сянка върху голям труд и приносна сбирка? "
Колекционерът Николай Неделчев съобщи, че няма какво да добави повече по тематиката, с изключение на това, което бе в разпратеното прессъобщение и даде обещание да разяснява пред " Дневник " в допълнение през идващите дни.
По думите на изкуствоведа проф доктор Ирина Генова тази част от сбирката на Неделчев (която е доста по-голяма съгласно други негови интервюта) е
" събирана малко, само че с възторг "
Това тя написа в каталога, съпътстващ изложбата, формиран дружно с доктор Мария Василева и доцент доктор Огняна Георгиева-Тенева.
В анонса преди откриването на изложбата бе оповестено също по този начин, че тя показва съвсем 100 незнайни творби на български създатели със забележителен принос в региона на изкуството. Екипът зад плана добави, че посредством проявлението на непознати творби и едва известни имена изложбата слага въпроса, че в българската история на изкуството към момента има огромни бели петна, които би трябвало да бъдат запълнени и изследвани.
В изложбата са включени главно два типа създатели – такива, които са относително познати и трайно са свързвани с българската художествена сцена като Гео Милев, Иван Ненов, Николай Райнов, Георги Попов – Джон, Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Харалампи Тачев, Сирак Скитник, както и такива, чието творчество е отчасти или въобще не е проучвано. В последната категория попадат имена като Крум Кюлявков, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Кирил Маричков, Кирил Кръстев, Ламар, Мара Учкунова-Аубьок, Макс Мецгер, Борис Елисеев, Жорж Папазов и Николай Абрашев.
Близо две седмици след откриването на изложбата обаче доцент Ружа Маринска, някогашен шеф на НХГ, съобщи в изявление за " Клуб З ", че огромна част от творбите в изложба " Структура " не са достоверни.
Surreal situation in Sofia, Bulgaria where this copy of my Kama Sutra sketch from 2012 emerged as part of an exhibition titled " Modernism and Avant-Garde " and being attributed to famous Bulgarian painter Sirak Skitnik 1883-1943. Next level of plagiarism. pic.twitter.com/sCNliOSXU8
— malika favre (@malikafavre) June 15, 2019
Малко по-късно заместител ръководителят на Съюза на българските художници Антон Стайков разгласява във " Facebook " параленост сред картина от изложбата, представяна за дело на Сирак Скитник, с корица на английското издание на Кама Сутра на издателство от 2012 година на издателство Penguin Books, дело на френската художничка Малика Фавр, която живее в Лондон. Тя назова обстановката " сююреалистична " и я дефинира като
" последващо равнище на плагиатство "
в своя обява в " Туитър ".
След като бе оповестено, че се сформира експертен съвет, във " Facebook " започнаха да се появяват и други сходства - открития, направени от елементарни консуматори благодарение на приложението Гугъл Art, което давата информация за дадена картина по фотография, писа уеб сайтът " Площад Славейков ".
Така се оказа още че рисунка, показана като основана от Гео Милев, в действителност е на немски експресионист – Ернст Лудвиг Кирхнер (1880-1938), препоръчана на търг на съвременно изкуство в Кьолн през 2018 година с предварителна оценка сред 60 000 и 80 000 евро.
Друга огромна аналогия се оказа, че има и сред дизайнерска рисунка на австрийския художник Коломан Мозер (1868 -1918), туш върху хартия от Виена и български вид, подписан от Харалампи Тачев (1875-1944).
Съмнения за атентичността на изложбата изрече и Пламен В. Петров, докторант в катедра " Нова и модерна история " при СУ " Св. Климент Охридски ", който от 2010 година е и организатор в Софийска градска художествена изложба.
В текста си " За битката с двете огромни " Ф " -та в българското изкуствознание ", оповестен в портал " Култура, " той споделя, че
подозрения за " чистотата " на изложбата
са се появили още по време на " шумното " й разкриване. Най-вече поради незадоволителна предистория за произхода на творбите.
Той изяснява, че в изложбата и съпътстващия я азбучник, с изключение на някои фактологични грешки, " се откриват и голям брой други проблеми, разкриващи " безнаказаност към обстоятелствата ".
По сведения на Николай Неделчев част от творбите произлизат от сбирката на сръбския публицист, преводач и колекционер Синиша Паунович, който основава своя авангардистка колекция, в която участват и български създател. Пак по думите на Неделчев в изявление за БНР – огромна част от творбите са пристигнали от чужбина по разнообразни " канали ", главният от които минава през Белград. Всичко стартира с една творба на Мирчо Качулев, която колекционерът придобива преди шест години, а когато Светлин Русев я вижда, той е учуден и я дефинира за шедьовър.
В края на днешното си известие от екипа на изложбата обявиха, че е от огромно значенито
отварянето на спор за пазара на имитации и подправени документи в Бълария
" Съществуването на подобен пазар е социална загадка. Заобикалянето на този въпрос ни трансформира в безмълвни съучастници в незаконен сговор, а нашето предпочитание е тези извънредно нездравословни и рискови феномени, уронващи престижа на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем задоволени, в случай че неприятният случай изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни незаконни практики от този тип ", се споделя в известието им.
" Дневник " ще продължи да следи тематиката.
Две седмици след откриването на изложбата започнаха изявления и мнения на изкуствоведи, които оспорват достоверността на част от творбите, а няколко изявления в обществените мрежи откриха огромни сходства сред най-малко пет от показаните творби и по-стари произведения на непознати създатели.
Собственикът на сбирката в изложбата, рекламистът Николай Неделчев, екипът, който стои зад плана и включва реставратор, както и екипът на изложба " Структура " оповестиха през днешния ден, че
несъзнателно са подвели публиката, ставайки жертва на " злоумишлени дейности "
за които имат намерение да сезират прокуратурата. Те допълниха, че нагледното ще обозначат съответните работи в изложбата. (В понеделник галерията не работеше.)
Преди два дни притежателят на " Структура " и един от създателите на каталога към изложбата Мария Василева написа във " Facebook " профила си персонален коментар на обстановката, в който съобщи, че ще бъде събран самостоятелен експертен съвет, който да ревизира достоверността на творбите и изрази подозренията си, че " методът, по който се развихря абсурдът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, ориентирана към съответни хора от екипа на плана. "
" Дневник " не съумя да се свърже през днешния ден с нея за коментар за състава на съвета, до каква степен е стигнала работата им, какво засяга тя, акцентирайки " метода, по който се развихря абсурда " и за какво в известието им е очебийно, че обстановката е " съзнателно основана ".
Преди два дни на питане, изпратено от журналиста на свободна процедура Анна Благова от името на " Дневник ", тя удостовери, че се прави експертиза и добави: " Не желая да подценявам случая,
само че при подобен вид сбирки пробиви са вероятни
Накрая всичко се обяснява. Защо обаче един случай и хвърлени в празното обвинявания (израз на дългогодишна война сред две школи в изкуствознанието) хвърлят такава черна сянка върху голям труд и приносна сбирка? "
Колекционерът Николай Неделчев съобщи, че няма какво да добави повече по тематиката, с изключение на това, което бе в разпратеното прессъобщение и даде обещание да разяснява пред " Дневник " в допълнение през идващите дни.
По думите на изкуствоведа проф доктор Ирина Генова тази част от сбирката на Неделчев (която е доста по-голяма съгласно други негови интервюта) е
" събирана малко, само че с възторг "
Това тя написа в каталога, съпътстващ изложбата, формиран дружно с доктор Мария Василева и доцент доктор Огняна Георгиева-Тенева.
В анонса преди откриването на изложбата бе оповестено също по този начин, че тя показва съвсем 100 незнайни творби на български създатели със забележителен принос в региона на изкуството. Екипът зад плана добави, че посредством проявлението на непознати творби и едва известни имена изложбата слага въпроса, че в българската история на изкуството към момента има огромни бели петна, които би трябвало да бъдат запълнени и изследвани.
В изложбата са включени главно два типа създатели – такива, които са относително познати и трайно са свързвани с българската художествена сцена като Гео Милев, Иван Ненов, Николай Райнов, Георги Попов – Джон, Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Харалампи Тачев, Сирак Скитник, както и такива, чието творчество е отчасти или въобще не е проучвано. В последната категория попадат имена като Крум Кюлявков, Александър Жендов, Мирчо Качулев, Кирил Маричков, Кирил Кръстев, Ламар, Мара Учкунова-Аубьок, Макс Мецгер, Борис Елисеев, Жорж Папазов и Николай Абрашев.
Близо две седмици след откриването на изложбата обаче доцент Ружа Маринска, някогашен шеф на НХГ, съобщи в изявление за " Клуб З ", че огромна част от творбите в изложба " Структура " не са достоверни.
Surreal situation in Sofia, Bulgaria where this copy of my Kama Sutra sketch from 2012 emerged as part of an exhibition titled " Modernism and Avant-Garde " and being attributed to famous Bulgarian painter Sirak Skitnik 1883-1943. Next level of plagiarism. pic.twitter.com/sCNliOSXU8
— malika favre (@malikafavre) June 15, 2019
Малко по-късно заместител ръководителят на Съюза на българските художници Антон Стайков разгласява във " Facebook " параленост сред картина от изложбата, представяна за дело на Сирак Скитник, с корица на английското издание на Кама Сутра на издателство от 2012 година на издателство Penguin Books, дело на френската художничка Малика Фавр, която живее в Лондон. Тя назова обстановката " сююреалистична " и я дефинира като
" последващо равнище на плагиатство "
в своя обява в " Туитър ".
След като бе оповестено, че се сформира експертен съвет, във " Facebook " започнаха да се появяват и други сходства - открития, направени от елементарни консуматори благодарение на приложението Гугъл Art, което давата информация за дадена картина по фотография, писа уеб сайтът " Площад Славейков ".
Така се оказа още че рисунка, показана като основана от Гео Милев, в действителност е на немски експресионист – Ернст Лудвиг Кирхнер (1880-1938), препоръчана на търг на съвременно изкуство в Кьолн през 2018 година с предварителна оценка сред 60 000 и 80 000 евро.
Друга огромна аналогия се оказа, че има и сред дизайнерска рисунка на австрийския художник Коломан Мозер (1868 -1918), туш върху хартия от Виена и български вид, подписан от Харалампи Тачев (1875-1944).
Съмнения за атентичността на изложбата изрече и Пламен В. Петров, докторант в катедра " Нова и модерна история " при СУ " Св. Климент Охридски ", който от 2010 година е и организатор в Софийска градска художествена изложба.
В текста си " За битката с двете огромни " Ф " -та в българското изкуствознание ", оповестен в портал " Култура, " той споделя, че
подозрения за " чистотата " на изложбата
са се появили още по време на " шумното " й разкриване. Най-вече поради незадоволителна предистория за произхода на творбите.
Той изяснява, че в изложбата и съпътстващия я азбучник, с изключение на някои фактологични грешки, " се откриват и голям брой други проблеми, разкриващи " безнаказаност към обстоятелствата ".
По сведения на Николай Неделчев част от творбите произлизат от сбирката на сръбския публицист, преводач и колекционер Синиша Паунович, който основава своя авангардистка колекция, в която участват и български създател. Пак по думите на Неделчев в изявление за БНР – огромна част от творбите са пристигнали от чужбина по разнообразни " канали ", главният от които минава през Белград. Всичко стартира с една творба на Мирчо Качулев, която колекционерът придобива преди шест години, а когато Светлин Русев я вижда, той е учуден и я дефинира за шедьовър.
В края на днешното си известие от екипа на изложбата обявиха, че е от огромно значенито
отварянето на спор за пазара на имитации и подправени документи в Бълария
" Съществуването на подобен пазар е социална загадка. Заобикалянето на този въпрос ни трансформира в безмълвни съучастници в незаконен сговор, а нашето предпочитание е тези извънредно нездравословни и рискови феномени, уронващи престижа на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем задоволени, в случай че неприятният случай изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни незаконни практики от този тип ", се споделя в известието им.
" Дневник " ще продължи да следи тематиката.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ