Работейки с деца и родители, специалистите от Център за обществена

Работейки с деца и родители, експертите от Център за социална поддръжка „ По- положително бъдеще ” доста постоянно се сблъскват с контузии от детството, които с израстването не се заличават изцяло, в случай че не се преработят. Този проблем се визира при по-голяма част от потребителите, които употребяват услугите на ЦОП. Работата с такива клиенти, изисква професионализъм и дългосрочност за реализиране на устойчиви резултати.

Най-често разследване на казуса се стига до нужда от прилагане на услуги като: Превенция на насилието; Подкрепа на деца, жертви на принуждение и техните семейства; Превенция на отклоняващо се поведение; Социално-педагогическо, психическо консултиране на деца с поведенчески проблеми и техните семейства; Оценка на наставнически капацитет; Превенция на Синдром на родителско отчуждение; Превенция на изоставянето на деца и настаняването им в профилирани институции;
ЗАЛИЧЪТ НАПЪЛНО, АКО НЕ съдебна експертиза ПРЕРАБОТЯТ. кипите от експерти

Нерядко претърпяна от родителите контузия е причина за проблеми във взаимоотношенията в фамилията, мъчно създаване на доверителна връзка, даже и транспорт на страстите върху детето, защото не са били модифицирани на по-ранен стадий.

Ако човек е израснал в прочувствена нестабилна среда, в случай че е бил травмиран или е ставал очевидец на принуждение, сигурно ще усеща контузиите на предишното върху себе си като възрастен. Децата претърпяват доста по-дълбоко и прочувствено протичащото се в живота им. Те си имат свои персонални логичен пътища, по които поясняват нещата и света към себе си. Това им оказва помощ да се усещат сигурни и да се оправят по-лесно с житейските провокации. Ако обаче не съумеят да си изградят вярно тази вътрешна логичност, съществува голям риск да изкривят визиите си за вярно и неверно, положително и зло, да пораснат като нападателни или мощно затворени хора.

Ще обърнем внимание на 4 най-общи вида контузии от детството, което ни влияят и като възрастни.

1. Фалшивото Аз
Терапевтите работещи с пациенти, претърпели травматични събития в детството си, споделят, че доста от тях носят раните си даже в зрелост. Един от методите, по които тези рани се разкриват, е посредством основаването на подправено Аз. Като деца желаеме нашите родители да ни обичат и да се грижат за нас. Когато родителите ни не вършат това, ние се стараем да станем детето, което считаме, че те ще обичат. Като подценяваме и/или потискаме същинските си усеща, ние сътворяваме подправено съзнание, като че ли ставаме различен човек, с цел да извоюваме любовта на родителите си, която в една здравословна и естествена среда би трябвало по право да ни принадлежи. Такъв човек пораства като нерешителен възрастен, който или непрекъснато търси внимание от другите, стараейки се да им се хареса, като се нагажда към непознатия усет, или се затваря в себе си.

2. Съзнание на жертва
Ние сме това, което мислим. Затова е значимо освен какво мислим за света, само че и за себе си. Следователно, в случай че непрекъснато се подценяваме или сме привикнали да бъдем подложени на критика и подценявани, е допустимо да развием комплекс за непълноценност и на по-късен стадий даже да сметнем, че животът ни е неправилен. Веднъж осъзнали това, е значимо да стартираме да се борим с това усещане. Дори когато считаме, че сме притиснати до стената, би трябвало да помним, че постоянно имаме избор. Ако като деца нямаме кой знае какъв надзор над живота си, то като възрастни сме способни да променим доста неща. Човек е доста по-силен, в сравнение с си мисли.

3. Пасивна експанзия
Когато децата порастват в среда, в която са очевидци най-вече на нездравословни прояви на яд, те порастват с убеждението, че гневът е недопустим. Ако като дете сте станали очевидци на гневно изразен яд, тогава като възрастен бихте могли да мислите, че гневът е жестока страст и затова би трябвало да бъде преглъщан. Потискането на страстите обаче не е потребно. Гневът е естествена, здравословна страст, която всички изпитваме - само че вместо облекчението, което идва с признаването на гнева и разрешаването на казуса, който е повода за него, оставаме ядосани и се самоизяждаме от вътрешната страна. По този метод гневът не се отстрани, а просто се трансформира в пасивна експанзия.

4. Затвореност
Ако сте били подценявани като дете или сте били изоставени от околните си, може би сте погребали гнева и страха си с вярата, че единствено по този начин никой в никакъв случай повече няма да ви изостави или пренебрегне. В реалност обаче по този метод изоставяте себе си, в резултат на което се превръщате във възрастен, който просто не може да се оправя със личните си страсти. Пасивният човек си споделя: " Аз знам какво би трябвало да направя, само че не го върша ". Когато потискаме възприятията си, ние потискаме и личната си същина. Заради прочувствената контузия, получена в детството, може би сме се научили да прикриваме част от себе си. Като дете това може би ни е пособие, само че като възрастни, се нуждаем от нашите усеща, тъй като в противоположен случай градим несъгласия. Само благодарение на възприятията си можем да се опознаем, да разберем себе си и близките, да намерим своето място в света и да живеем щастливо и в естетика.