Скрап за щастие
Работеха умело, ненапълно и делово. Заделяха движимостите ми на две. Тука – тези, които остават, там – всичко, което ще вземат със себе си. Едната купчинка беше мъчително мъничка.
Бяха ми споделили още на вратата:
- Ние сме от комитета, който обезпечава щастието на хората директно и незабавно. Облекчаваме живота на народа.
- Хората – споделиха ми – са обградени непрекъснато от десетки непотребни неща, които ги потискат и затварят пътя им.
- Аз – крещя – път нямам, без такива.
- Това не е наш проблем, значимото е, че къщата ти е цялостна с неща, които ти пречат.
- Например?
Те се насочиха към шкафовете в дневната.
- Ето, имаш дузина тенджери, чинии, чашки, тави.
- Така е – крещя, – имам ги. Наследство и безценен спомен.
Те втвърдяват тона.
- Не ти трябват! Със мемоари до средата няма да стигнеш.
- Как по този начин не ми трябват! – съвсем крясвам аз. – Как по този начин!
- Така! Колко пъти готвиш – всеки ден, всяка седмица, два пъти месечно.
Замислям се.
- Преди година и половина пържих яйца!
- Видя ли? Не ти трябват. Ние ще ги приберем, а за теб ще остане ново пространство.
- Не желая ново пространство! – отстоявам аз. – Искам си моите неща!
- Я да забележим дрешника? Аха, както и чакахме, цялостен е с вехтории.
- Разбира се, че ще е цялостен! Нищо не се изхвърля без причина!
- Ние ще изхвърлим, не го мисли!
- Няма да изхвърляте! Цял живот съм събирал тези неща!
- Панталоните, ще ти трябват ли?
- Прекалявате!
- Добре, само че самобръсначката я отделяме, няма потребност да се бръснеш, по този начин ще пестиш вода и сапун.
- Нищо не желая да спестявам! – отстоявам аз.
- Знаем! – споделят тези. – Ти и в този момент не си от най-спестовните жители. И какво от това, какво толкоз спести? Ходиш ли някъде – не. Готвиш ли си постоянно – не. Пътуваш ли на дълги дистанции – не.
- Вие ми взехте куфара – оправдах се аз.
- Взехме го, тъй като е цялостен с прахуляк и паяжина. А като изнесем в този момент всичко навън, ще видиш какъв брой свободно място ще имаш, ще заживееш нов живот, ще си благополучен!
- Не желая да съм благополучен – крясвам им, – желая си моя живот. Вие сте крадци и мошеници!
Те най-спокойно ми изясняват:
- Ние сме от комитета, който обезпечава щастието на хората директно и незабавно. Облекчаваме живота на народа. Това е първа грижа на държавното управление ни! Ти новините не ги ли гледаш?
- Всичко виждам –признавам си, – само че към този момент нищо не разбирам.
- Ясно – викат, – телевизора ти ще го оставим на място. Но запомни – ние сме тук, с цел да ти помогнем! Да разчистим, да махнем непотребното, да дишаш по-леко.
- Но по какъв начин – запитвам ги – преценявате кое да остане и кое да отиде на боклука?
- Оставяме за тебе най-важното, това, без което не можеш. Другото го прибираме.
- И какво го вършиме?
- Не е загадка – всичко предаваме за скрап, у нас единствено предприятията за скрап в никакъв случай не са спирали работата си. Но пък за тебе остава дом, съвсем като нов, повече пространство, независимост, която не си очаквал!
- Пак ви споделям – очаквал съм всякаква независимост, само че не и такава.
- Не спирай да гледаш новините! – поучават ме те.
- Искате ли – запитвам ги – да ми помогнете, но същински? Вземете и съберете цялата страна и я предайте за скрап! Така ще остане място за всички и повече място и същинска независимост.
Те ми се смеят.
- Хе-хе! Ти в действителност не схващаш нещата! Тя, страната, от дълго време е дадена за скрап. Ние събираме единствено това, което е останало.
- Че кой – запитвам ги – може да съобщи една страна за скрап!
- Гледай новините по тв приемника бе, човек! Там всичко е казано в прав текст, би трябвало единствено да го четеш в противоположен ред. И всичко ще ти стане ясно!
Сега седнал съм в празна къща, самичък, с тв приемника, и едвам се напрягам, по никакъв начин не мога да усещам това ново и изцяло несправедливо благополучие!
Бяха ми споделили още на вратата:
- Ние сме от комитета, който обезпечава щастието на хората директно и незабавно. Облекчаваме живота на народа.
- Хората – споделиха ми – са обградени непрекъснато от десетки непотребни неща, които ги потискат и затварят пътя им.
- Аз – крещя – път нямам, без такива.
- Това не е наш проблем, значимото е, че къщата ти е цялостна с неща, които ти пречат.
- Например?
Те се насочиха към шкафовете в дневната.
- Ето, имаш дузина тенджери, чинии, чашки, тави.
- Така е – крещя, – имам ги. Наследство и безценен спомен.
Те втвърдяват тона.
- Не ти трябват! Със мемоари до средата няма да стигнеш.
- Как по този начин не ми трябват! – съвсем крясвам аз. – Как по този начин!
- Така! Колко пъти готвиш – всеки ден, всяка седмица, два пъти месечно.
Замислям се.
- Преди година и половина пържих яйца!
- Видя ли? Не ти трябват. Ние ще ги приберем, а за теб ще остане ново пространство.
- Не желая ново пространство! – отстоявам аз. – Искам си моите неща!
- Я да забележим дрешника? Аха, както и чакахме, цялостен е с вехтории.
- Разбира се, че ще е цялостен! Нищо не се изхвърля без причина!
- Ние ще изхвърлим, не го мисли!
- Няма да изхвърляте! Цял живот съм събирал тези неща!
- Панталоните, ще ти трябват ли?
- Прекалявате!
- Добре, само че самобръсначката я отделяме, няма потребност да се бръснеш, по този начин ще пестиш вода и сапун.
- Нищо не желая да спестявам! – отстоявам аз.
- Знаем! – споделят тези. – Ти и в този момент не си от най-спестовните жители. И какво от това, какво толкоз спести? Ходиш ли някъде – не. Готвиш ли си постоянно – не. Пътуваш ли на дълги дистанции – не.
- Вие ми взехте куфара – оправдах се аз.
- Взехме го, тъй като е цялостен с прахуляк и паяжина. А като изнесем в този момент всичко навън, ще видиш какъв брой свободно място ще имаш, ще заживееш нов живот, ще си благополучен!
- Не желая да съм благополучен – крясвам им, – желая си моя живот. Вие сте крадци и мошеници!
Те най-спокойно ми изясняват:
- Ние сме от комитета, който обезпечава щастието на хората директно и незабавно. Облекчаваме живота на народа. Това е първа грижа на държавното управление ни! Ти новините не ги ли гледаш?
- Всичко виждам –признавам си, – само че към този момент нищо не разбирам.
- Ясно – викат, – телевизора ти ще го оставим на място. Но запомни – ние сме тук, с цел да ти помогнем! Да разчистим, да махнем непотребното, да дишаш по-леко.
- Но по какъв начин – запитвам ги – преценявате кое да остане и кое да отиде на боклука?
- Оставяме за тебе най-важното, това, без което не можеш. Другото го прибираме.
- И какво го вършиме?
- Не е загадка – всичко предаваме за скрап, у нас единствено предприятията за скрап в никакъв случай не са спирали работата си. Но пък за тебе остава дом, съвсем като нов, повече пространство, независимост, която не си очаквал!
- Пак ви споделям – очаквал съм всякаква независимост, само че не и такава.
- Не спирай да гледаш новините! – поучават ме те.
- Искате ли – запитвам ги – да ми помогнете, но същински? Вземете и съберете цялата страна и я предайте за скрап! Така ще остане място за всички и повече място и същинска независимост.
Те ми се смеят.
- Хе-хе! Ти в действителност не схващаш нещата! Тя, страната, от дълго време е дадена за скрап. Ние събираме единствено това, което е останало.
- Че кой – запитвам ги – може да съобщи една страна за скрап!
- Гледай новините по тв приемника бе, човек! Там всичко е казано в прав текст, би трябвало единствено да го четеш в противоположен ред. И всичко ще ти стане ясно!
Сега седнал съм в празна къща, самичък, с тв приемника, и едвам се напрягам, по никакъв начин не мога да усещам това ново и изцяло несправедливо благополучие!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ