Как да оцелеем в работата и да сме щастливи
Работата съвсем постоянно е съпроводена от стрес, само че в случай че се следват някои елементарни правила, това натоварване може да бъде доста понижено или напълно отстранено. Военновъздушни сили събра рекомендации от психолози, социолози и други експерти за това по какъв начин да се избегне „ прегарянето “ и да се усеща човек благополучен на работното си място.
1. Разделяйте работата от живота. Дори и в мислите си
Мисленето за работата провокира неврози, които въздействат неприятно на работат. Тази явна за доста хора причинност в този момент към този момент е доказана от науката въз основа на теорията на границите – дисциплини, учещи отношението на индивида към пространството и времето, които той счита за свои лични.
Ако проверявате пощата, идвайки си у дома след работа или в почивните дни, има риск да развиете невроза. Това е потвърдено при разнообразни работи. Освен това даже единствено мисълта за това, какво може да е влезнало в служебната ви поща, се подлагате на същия риск и евентуално подлагате на него и околните си.
Теорията е показана в работата на доцента от Политехническия университет във Вирджиния Уилям Бекер, озаглавена „ Нежният палач: мониторинг на електронните връзки и психическото 9състояние на сътрудниците и техните съпрузи “.
“Изискванията, които постанова работата и животът отвън работното място, се конкурират между тях и хората се сблъскват с алтернатива, която поражда възприятие за безпокойствие и слага под опасност и работния прлоцес, и персоналния живот “, написа Бекер.
Учените към този момент потвърдиха, че стресът на работното място е преместването у дома на свързани с работата въпроси се отразяват на фамилните връзки, единствено че в ново проучване се приказва, че с цел да изпитвате този резултат, не е належащо да работите вкъщи, а даже единствено да мислите за работата.
Авторите на изследването се концентрират върху електронната поща.Проверката на служебната ви е-поща в персоналното ви време е едно от нещата, които са на пресечната точка сред персоналното и работното, и в разнообразни компании този въпрос се взема решение по друг метод.
Отговорността за основаване на атмосфера на изнервеност в последна сметка носи началникът – до подобен извод стигат Бекер и неговите съавтори.
Началникът, написа Бекер, постоянно дават на подчинените си да схванат, чака ли той от тях работа в режим на „ непрекъснато включване “.
„ Такива упования, без значение дали са действителни или мислени, стават причина за прегаряне и дисбаланс сред работа и персонален живот. Това предизвиква доста повече вреди, в сравнение с загубата на времето, належащо за прочитането и отговарянето на всички служебни писма, когато си отидете у дома “, пишат създателите на проучването.
Поради актуалните информационни технологии през днешния ден на чиновниците, както в никакъв случай до момента, е комплицирано разделянето на работата и фамилията, а упованията, че човек ще трансформира обществената си роля с годините, прави обстановката още по-сложна.
„ Нашата работа открива тъжната действителност: гъвкавият работен ден в множеството случаи се трансформира в безконечен работен ден “, обобщи Бекер.
2. Не мислете за заплатата, наслаждавайте се на работния развой
Работата поради възнаграждението в пари е малко продуктивна, считат учените. Те потвърждават, че мисълта за възнаграждението в края на комплициран и дълъг труд – да вземем за пример мисълта за заплатата в края на месеца – не стимулира човек.
В оповестено през юли проучване на Кейтлин Ули от катедрата по маркетинг на Висшето учебно заведение по мениджмънт „ Джонсън “ в Корнуел е развита тази мисъл.
Мотивацията се трансформира според от това по какъв начин се трансформира силата на асоциация сред дейностите и избраните от това резултати “, написа тя. Казано по-просто това значи, че работата провокира вътрешна мотивация тогава, когато тя се възприема като самоцел.
“Тогава човек е стимулиран да продължи активността поради самия себе си, тъй като не може да отдели изгодата от осъществяването на дилемите от самата задача “, пишу Ули и стига до извода, че е по-добре възнаграждението за труда да се дава непосредствено в процеса, а още по-добре в самото начало.
Нейната доктрина е поддръжка от опит, в хода на който на участниците са давани разнообразни задачи (например да гледат видео, да изпълнят задание или да прочетат книга). Въз основа на осъществяването на работата им давали било шоколад, било им плащали пари.
Основавайки се на държанието на участниците и на диалозите с тях след опита, откривателите осъзнали, че колкото по-рано човек получи премия, толкоз по-очевидна за него става връзката сред работния развой и удоволствието от приемане на премия или възнаграждение. В резултат на което се усилва вътрешната мотивация.
3. Изолирайте се от осведомителния звук
Включвайки служебния компютър, човек незабавно попада по едно и също време в няколко информационни среди. Всяка информация доближава до нас по разнообразни канали, изисквайки от нас реакция.
Този резултат на осведомителния звук води до това, че в следствие ние се разсейваме и губим в напразно лутане в обществените мрежи най-малко по няколко часа от деня. Освен това се усилва и работният стрес.
През лятото на 2017 година аналитичният център „ Битрикс24 “ организира допитване до няколко хиляди представители на съветски компании. 67% от респондентите обявиха, че усещат въздействието на осведомителния звук през работния ден.
Около една трета от интервюираните признават, че взимат телефона един път на шест минути или по-често, а също тъй че не могат да 8се концентрират върху една задача повече от 10 минути.
Този проблем се взема решение друго от фирмите, като най-популярната мярка е регулирането на осведомителната среда в офиса, само че казусът по-скоро е в биологичното устройство на човек. Когато човек споделя информацията със себе си – а точно в това се състои огромна част от нашата интензивност в обществените мрежи – у него се задейства изработването на допамин.
Именно заради това в моментите, когато в работата от нас се изисква централизация или просто ни е мъчно, ние мислим за обществените мрежи, бъркаме в джоба си за телефона и продуктивността спада.
Да се изолираме от осведомителния звук може с няколко елементарни способа – дилемите да се вземат решение не по едно и също време, а поред; да се вършат неголеми спирания в работата и да се фокусираме върху дишането, ставайки от компютъра, и да изключваме непотребните приложения от телефона си преди началото на работния ден, добавя БГНЕС.
4. Не бъдете работохолик
Ако ви се коства, че сте незаместим, идващият стадий е нервозен срив, счита откривателят Гордън Питерсън.
Като цяло работолиците обичат всичко. Ако човек доста работи и реализира доста – той е сполучлив. За някои хора етикетът, че са работохолици, е удостояване.
Но има и хора, които слагат работата над всичко – връзки, здраве, усещания и, несъмнено, отмора. Цената, която те заплащат за триумфа, е прекомерно висока.
Важно е да се разбере, че не всеки човек, който доста работи, е работохолик, написа психотерапентът Браян Робинсън, създател на книгата за работохолиците „ Приковани към бюрото “.
„ Работохолизмът се дефинира не с това, какъв брой часове прекарвате в работа, а с това, какво се случва в главата ви “, написа той.
За да разберете дали сте работохолик, просто отговорете на следните въпроси. Ако огромна част от отговорите е позитивна, евентуално би трябвало да се замислите.
#Мислите ли по какъв начин да си освободите време за работа;
#Често ли прекарвате повече време в работата, в сравнение с сте се готвили;
#Работите ли, с цел да не чувствате виновност, безпокойствие, беззащитност и меланхолия и това да ви помага;
#Ако ви забранят да работите, изпадате ли в потиснато въодушевление.
През 2016 година във Англия се организира първата сесия на „ организазцията на анонимните работохолици “. Тя оказва помощ на хората да схванат, че те са работохолици и се пробва да ги излекува благодарение на групови сесии и 12-етапна стратегия.
Тази стратегия обаче не е за всеки, тъй като на работохолиците се предлага да се извърнат към религията и финален стадий на програмата е познанието на Бог.
5. Общувайте с сътрудниците, с цел да избегнете меланхолия
Депресията е един от най-разпространените психически недъзи. Депресията на работното място също е публикувана. Психолози в Съединени американски щати правят оценка икономическите загуби поради меланхолия на работното място на чиновниците на 44 милиарда $ годишно, сочи списание Psychology Today.
Голяма част от тези загуби се изяснява не с отсъствието на хората от офисите заради меланхолия, а от така наречен Показност – хората отиват в офиса без значение от депресията и работят надалеч не с цялостни сили.
Разбира се, основни не са нереалните цифри на финансовите загуби и нереалните понятия за демонстриране на показност, а това, че стотици милиони души в целия свят работят макар депресията, страдайки от това.
Освен това в изискванията на офиса се счита за непристойно да се приказва за психическото положение, а в случай че стане ясно, че човек има диагноза за меланхолия, към него стартират да се отнасят с съмнение. В работните колективи към момента съществува табу за диалози за психическото здраве.
Както сподели допитване до публичното мнение предходната година във Англия, да разискват намерено заболяванията в работата са подготвени 36% от британците, дефицита на пари – 26%, секса – 18%, а своето психическо здраве – едвам 13%.
Поради което изпадналите в меланхолия хора постоянно вземат решение да работят, без значение от страданието си, чак до нервозен срив.
Между другото точно доброжелателното внимание от страна на сътрудниците към психическите проблеми доста оказва помощ, споделя 36-годишната Натали Хол, която страдала от меланхолия на работното място и вследствие на това била принудена да отиде на лекуване в болница. „ Важното е, че някой е подготвен да ви отдели време. Не се пробва да реши казуса, а просто да е до вас, това е значимото “, споделя тя. „ Не е належащо нещо доста съществено, просто отделете време и попитайте всичко ли е наред, недейте просто да подминавате. Важно е фактически да загубите малко време, с цел да поговорите с хората. “
„ На работното място мислим за бизнеса, само че разбираме ли какво се случва в живота на нашите сътрудници? “.
1. Разделяйте работата от живота. Дори и в мислите си
Мисленето за работата провокира неврози, които въздействат неприятно на работат. Тази явна за доста хора причинност в този момент към този момент е доказана от науката въз основа на теорията на границите – дисциплини, учещи отношението на индивида към пространството и времето, които той счита за свои лични.
Ако проверявате пощата, идвайки си у дома след работа или в почивните дни, има риск да развиете невроза. Това е потвърдено при разнообразни работи. Освен това даже единствено мисълта за това, какво може да е влезнало в служебната ви поща, се подлагате на същия риск и евентуално подлагате на него и околните си.
Теорията е показана в работата на доцента от Политехническия университет във Вирджиния Уилям Бекер, озаглавена „ Нежният палач: мониторинг на електронните връзки и психическото 9състояние на сътрудниците и техните съпрузи “.
“Изискванията, които постанова работата и животът отвън работното място, се конкурират между тях и хората се сблъскват с алтернатива, която поражда възприятие за безпокойствие и слага под опасност и работния прлоцес, и персоналния живот “, написа Бекер.
Учените към този момент потвърдиха, че стресът на работното място е преместването у дома на свързани с работата въпроси се отразяват на фамилните връзки, единствено че в ново проучване се приказва, че с цел да изпитвате този резултат, не е належащо да работите вкъщи, а даже единствено да мислите за работата.
Авторите на изследването се концентрират върху електронната поща.Проверката на служебната ви е-поща в персоналното ви време е едно от нещата, които са на пресечната точка сред персоналното и работното, и в разнообразни компании този въпрос се взема решение по друг метод.
Отговорността за основаване на атмосфера на изнервеност в последна сметка носи началникът – до подобен извод стигат Бекер и неговите съавтори.
Началникът, написа Бекер, постоянно дават на подчинените си да схванат, чака ли той от тях работа в режим на „ непрекъснато включване “.
„ Такива упования, без значение дали са действителни или мислени, стават причина за прегаряне и дисбаланс сред работа и персонален живот. Това предизвиква доста повече вреди, в сравнение с загубата на времето, належащо за прочитането и отговарянето на всички служебни писма, когато си отидете у дома “, пишат създателите на проучването.
Поради актуалните информационни технологии през днешния ден на чиновниците, както в никакъв случай до момента, е комплицирано разделянето на работата и фамилията, а упованията, че човек ще трансформира обществената си роля с годините, прави обстановката още по-сложна.
„ Нашата работа открива тъжната действителност: гъвкавият работен ден в множеството случаи се трансформира в безконечен работен ден “, обобщи Бекер.
2. Не мислете за заплатата, наслаждавайте се на работния развой
Работата поради възнаграждението в пари е малко продуктивна, считат учените. Те потвърждават, че мисълта за възнаграждението в края на комплициран и дълъг труд – да вземем за пример мисълта за заплатата в края на месеца – не стимулира човек.
В оповестено през юли проучване на Кейтлин Ули от катедрата по маркетинг на Висшето учебно заведение по мениджмънт „ Джонсън “ в Корнуел е развита тази мисъл.
Мотивацията се трансформира според от това по какъв начин се трансформира силата на асоциация сред дейностите и избраните от това резултати “, написа тя. Казано по-просто това значи, че работата провокира вътрешна мотивация тогава, когато тя се възприема като самоцел.
“Тогава човек е стимулиран да продължи активността поради самия себе си, тъй като не може да отдели изгодата от осъществяването на дилемите от самата задача “, пишу Ули и стига до извода, че е по-добре възнаграждението за труда да се дава непосредствено в процеса, а още по-добре в самото начало.
Нейната доктрина е поддръжка от опит, в хода на който на участниците са давани разнообразни задачи (например да гледат видео, да изпълнят задание или да прочетат книга). Въз основа на осъществяването на работата им давали било шоколад, било им плащали пари.
Основавайки се на държанието на участниците и на диалозите с тях след опита, откривателите осъзнали, че колкото по-рано човек получи премия, толкоз по-очевидна за него става връзката сред работния развой и удоволствието от приемане на премия или възнаграждение. В резултат на което се усилва вътрешната мотивация.
3. Изолирайте се от осведомителния звук
Включвайки служебния компютър, човек незабавно попада по едно и също време в няколко информационни среди. Всяка информация доближава до нас по разнообразни канали, изисквайки от нас реакция.
Този резултат на осведомителния звук води до това, че в следствие ние се разсейваме и губим в напразно лутане в обществените мрежи най-малко по няколко часа от деня. Освен това се усилва и работният стрес.
През лятото на 2017 година аналитичният център „ Битрикс24 “ организира допитване до няколко хиляди представители на съветски компании. 67% от респондентите обявиха, че усещат въздействието на осведомителния звук през работния ден.
Около една трета от интервюираните признават, че взимат телефона един път на шест минути или по-често, а също тъй че не могат да 8се концентрират върху една задача повече от 10 минути.
Този проблем се взема решение друго от фирмите, като най-популярната мярка е регулирането на осведомителната среда в офиса, само че казусът по-скоро е в биологичното устройство на човек. Когато човек споделя информацията със себе си – а точно в това се състои огромна част от нашата интензивност в обществените мрежи – у него се задейства изработването на допамин.
Именно заради това в моментите, когато в работата от нас се изисква централизация или просто ни е мъчно, ние мислим за обществените мрежи, бъркаме в джоба си за телефона и продуктивността спада.
Да се изолираме от осведомителния звук може с няколко елементарни способа – дилемите да се вземат решение не по едно и също време, а поред; да се вършат неголеми спирания в работата и да се фокусираме върху дишането, ставайки от компютъра, и да изключваме непотребните приложения от телефона си преди началото на работния ден, добавя БГНЕС.
4. Не бъдете работохолик
Ако ви се коства, че сте незаместим, идващият стадий е нервозен срив, счита откривателят Гордън Питерсън.
Като цяло работолиците обичат всичко. Ако човек доста работи и реализира доста – той е сполучлив. За някои хора етикетът, че са работохолици, е удостояване.
Но има и хора, които слагат работата над всичко – връзки, здраве, усещания и, несъмнено, отмора. Цената, която те заплащат за триумфа, е прекомерно висока.
Важно е да се разбере, че не всеки човек, който доста работи, е работохолик, написа психотерапентът Браян Робинсън, създател на книгата за работохолиците „ Приковани към бюрото “.
„ Работохолизмът се дефинира не с това, какъв брой часове прекарвате в работа, а с това, какво се случва в главата ви “, написа той.
За да разберете дали сте работохолик, просто отговорете на следните въпроси. Ако огромна част от отговорите е позитивна, евентуално би трябвало да се замислите.
#Мислите ли по какъв начин да си освободите време за работа;
#Често ли прекарвате повече време в работата, в сравнение с сте се готвили;
#Работите ли, с цел да не чувствате виновност, безпокойствие, беззащитност и меланхолия и това да ви помага;
#Ако ви забранят да работите, изпадате ли в потиснато въодушевление.
През 2016 година във Англия се организира първата сесия на „ организазцията на анонимните работохолици “. Тя оказва помощ на хората да схванат, че те са работохолици и се пробва да ги излекува благодарение на групови сесии и 12-етапна стратегия.
Тази стратегия обаче не е за всеки, тъй като на работохолиците се предлага да се извърнат към религията и финален стадий на програмата е познанието на Бог.
5. Общувайте с сътрудниците, с цел да избегнете меланхолия
Депресията е един от най-разпространените психически недъзи. Депресията на работното място също е публикувана. Психолози в Съединени американски щати правят оценка икономическите загуби поради меланхолия на работното място на чиновниците на 44 милиарда $ годишно, сочи списание Psychology Today.
Голяма част от тези загуби се изяснява не с отсъствието на хората от офисите заради меланхолия, а от така наречен Показност – хората отиват в офиса без значение от депресията и работят надалеч не с цялостни сили.
Разбира се, основни не са нереалните цифри на финансовите загуби и нереалните понятия за демонстриране на показност, а това, че стотици милиони души в целия свят работят макар депресията, страдайки от това.
Освен това в изискванията на офиса се счита за непристойно да се приказва за психическото положение, а в случай че стане ясно, че човек има диагноза за меланхолия, към него стартират да се отнасят с съмнение. В работните колективи към момента съществува табу за диалози за психическото здраве.
Както сподели допитване до публичното мнение предходната година във Англия, да разискват намерено заболяванията в работата са подготвени 36% от британците, дефицита на пари – 26%, секса – 18%, а своето психическо здраве – едвам 13%.
Поради което изпадналите в меланхолия хора постоянно вземат решение да работят, без значение от страданието си, чак до нервозен срив.
Между другото точно доброжелателното внимание от страна на сътрудниците към психическите проблеми доста оказва помощ, споделя 36-годишната Натали Хол, която страдала от меланхолия на работното място и вследствие на това била принудена да отиде на лекуване в болница. „ Важното е, че някой е подготвен да ви отдели време. Не се пробва да реши казуса, а просто да е до вас, това е значимото “, споделя тя. „ Не е належащо нещо доста съществено, просто отделете време и попитайте всичко ли е наред, недейте просто да подминавате. Важно е фактически да загубите малко време, с цел да поговорите с хората. “
„ На работното място мислим за бизнеса, само че разбираме ли какво се случва в живота на нашите сътрудници? “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ