Работата от вкъщи, без пряк досег с колегите, е сложно

Работата от у дома, без директен допир с сътрудниците, е комплицирано кариерно предизвикателство
(снимка: CC0 Public Domain)

За да работи човек без съществуването на работно място, той би трябвало да си построи офис в личния си разум. Трябва да има своето работно пространство, конструкция, рутина, фокус, социализация с сътрудници, работа в екип… всичко това се основава в мозъка.

Създаването на работното пространство зависи от самия човек, без значение дали ще е в неговата спалня, кухня или на дивана, или даже в споделено работно пространство. Всичко това загатва, че отдалечената работа е огромно предизвикателство – и за самите работещи, и за ръководителите на екипи, и за мениджърите на компании, и за експертите по човешки запаси (където има такива).

Дистанционната работа е фантазия за едни и призрачен сън за други. Докато едните се радват, че няма да прекарват по два часа дневно в напредване от и до офиса, другите се оплакват, че отвън работното си място не могат да „ си съберат акъла ” за работа.

За тези, които умеят да се самоорганизират, отдалечената работа наподобява самодоволство: ставаш и лягаш когато си искаш, може да работиш измежду нощ, безшумно и умерено ти е, можеш да ядеш манджи с чесън когато и да е, можеш да работиш по пижама и даже да се излежаваш на дивана… Можеш да общуваш с сътрудниците, когато ти би трябвало – по Skype или Zoom, да вземем за пример.

Има значително хора, за които уютът на дома, комфортът на дивана, тишината и спокойствието са подтик напред, тъй като разрешават по-добра централизация. Не е без значение и работният темп – има и такива, които са по-продуктивни късно вечер или пък рано заран, когато офисите са затворени.

Независимо от всичко това обаче в този момент, след няколко месеца на отдалечена работа за мнозина по целия свят стартира да се вижда, че отдалечената работа лишава работещите хора от много неща, които са директно свързани не толкоз с продуктивността им, колкото с кариерното развиване.

Загубата на физическо пространство

Ако опитът COVID-19 е потвърдил нещо, това е, че чиновниците могат да бъдат продуктивни, без да участват физически. Но тогава за какво не захвърлим скъпите бизнес-сгради и високите наеми за тях?

Колкото по-дълго време прекарват хората в независима работа от вкъщи, толкоз по-видно става, че те губят нещо доста повече от едно физическо пространство, когато не са в офиса си.

„ Има доста изследвания за позитивните резултати от отдалечената работа, само че множеството от тези проучвания са основани на изявленията и анкети с хора, които независимо са избрали отдалечената работа ”, споделя Кати Педито, психолог по екологичен дизайн в Академията на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Работниците, които ценят ежедневната еластичност в графика си, избират работа от вкъщи. Тези, които държат на строгите граници сред професионалния и персоналния си живот, държат на офиса.
още по тематиката
Влиянието върху кариерата също има значение. Хората, които към този момент са построили мощни обществени и професионални мрежи, може да не страдат доста от неналичието на персонален контакт в офиса. За други обаче, които към момента се пробват да основат такива връзки, отдалечената работа може да бъде отчуждаваща.

Противно на разбиранията на доста шефове, работещите хора нормално желаят да бъдат положителни в работата си. За да създадат това, мнозина се нуждаят от поддръжката, съдействието и другарството на сътрудниците. А това е доста мъчно да се случи онлайн. „ След фамилията, сътрудниците на индивида се трансформират в най-постоянната му опция за обществено взаимоотношение ”, споделя Педито.

Например, обядът с сътрудници е време за социализация, което наподобява не е директно обвързвано с работата, само че де факто я подкрепя. Коридорите, общите кухни и даже трафикът по стълбищата основават непрекъснато „ търкане ” сред хората, непрекъснато другарство.

„ Създават се интердисциплинарни връзки, тъй като хората би трябвало да се качат по стълбите или в случай че тоалетната е на друг етаж ”, споделя Питър Берг, шеф на Училището за човешки запаси и трудови връзки в Мичиганския държавен университет. „ Придвижването през това пространство е в действителност значимо за връзката сред сътрудниците ”.

Хората в последна сметка беседват с сътрудниците си – поздравяват се за нова прическа, питат по какъв начин са децата – до момента в който чакат асаньора дружно или си мият ръцете един до различен в банята. С течение на времето тези бързи срещи построяват възприятие за общественост, за принадлежност към някаква група.

Хората от време на време откриват, че имат някакви общи неща, да вземем за пример общ интерес към дадена тематика, общо занимание. Това основава сред тях другарство възприятие, което след това оказва помощ в работата.

Самият факт, че знаят детайлности един за различен в персонален проект, също от време на време се оказва в интерес на работата.

Дори сътрудници, които по някаква причина имат злост един към различен, могат с изненада да открият, че имат общ интерес или нещо друго, което ги сплотява – да вземем за пример учили са в еднакъв университет или имат общ прочут – и това подкрепя тяхното другарство в процеса на работа.

По-малко изгледи за кариерно развиване

Работейки вкъщи, човек си основава улеснения. Но колкото и да е порядъчен и добре проведен, той е надалеч от структурата на организацията, за която работи. По-трудно е за мениджърите да виждат неговия прогрес и потребните резултати от персоналните му качества. Далеч от погледа на шефа някои хора не могат да осъществят някои от скъпите си умения като да вземем за пример медиация, справяне с настоящ спор и други сходни, които биха се случили на „ арената ” на едно действително офис-пространство.

Нещо повече – бидейки затворен в дома си, надалеч от другарство с сътрудници и с външни хора очи в очи, човек може да пропусне значително кариерни благоприятни условия. Когато няма срещи онлайн с други хора, когато няма диалози и полемики, когато липсва шерване, някои благоприятни условия за израстване могат да останат незабелязани.

Психолозите регистрират, че даже експертите, непринудено избрали да се изолират и работят отдалечено, споделят, че се усещат „ отдалечени ” от новите професионални благоприятни условия – както отвън своите компании, по този начин и вътре в самите си организации, споделя Педито. Лишени от съседи по бюро, неподготвено пиянство на кафе и какъвто и да е действителен метод да „ прочетат ” настроението на сътрудниците си, хората са откъснати от общността.

Особено проблематично е това за новите сътрудници – неотдавна наети – които имат потребност от другарство онлайн, с цел да опознаят средата си, да се впишат в нея. Също толкоз мъчно е и за младите, новопостъпващи сътрудници и стажантите, които не могат да поемат по пътя на кариерното развиване без менторството на по-опитните, по-знаещите сътрудници – менторство, което е съвсем невероятно да се случва онлайн.

Уязвими в тази светлина се оказват дамите. Традиционно те взимат малко по-ниски заплати и по-рядко получават покачвания, бонуси и благоприятни условия за израстване. Работодателите са склонни да одобряват, че дамите, изключително майките, са по-малко отдадени на работата си, в сравнение с колегите-мъже, без значение какъв брой интензивно се трудят. Ако същите тези дами потърсят позволение да останат вкъщи вечно – отказвайки се от „ времето за другарство лице в лице ” – това може да насърчи неправилното схващане, че те по през целия ден седят на дивана, пият кафе и гледат телевизия.

Перспектива

Добрите работодатели, изключително благодарение на положителни експерти по човешки запаси, биха могли значително да се оправят с отрицателните резултати на отдалечената работа. Но това е доста мъчно, изисква голямо изпитание и, в някои случаи, отново няма по какъв начин да размени живия контакт.

Работните места са комплицирани обществени екосистеми, тъкмо както всички други места, които хората населяват, и децентрализацията им може да заличи нещата, които ги вършат сполучливи: зрителният контакт с сътрудник, тихите диалози край машината за вода, инцидентните реплики в коридора.

Срещането на погледите на сътрудниците, до момента в който провеждаш презентация, забелязването на шушукане в ъгъла, добиването на чувство на кого можеш да разчиташ или не… Всичко това са неща, поради които имаме причина да търсим метод още веднъж да се върнем в офисите си.