Операция „Рамзай“
Работата на фамозния руски шпионин Рихард Зорге в Япония почнала в действителност в… Берлин.
През май 1933 година той дошъл в столицата на Германия и съумял да издейства да бъде изпратен в Токио като кореспондент на няколко вестника – Frankfurter Zeitung, Bergen Curry, Technische Rundschau. Те приели с подготвеност неговото предложение, тъй като било прекомерно преференциално да имат собствен сътрудник в Япония. Също тогава Зорге подал заявление за участие в Национал-социалистическата немска работническа партия (НСДАП) на Адолф Хитлер. Лекотата, с която постигнал всичко това, разрешава да се допусне, че още тогава руското разузнаване имало там сътрудници на основни места, които го улеснили. Пък и нацистите преди малко били пристигнали на власт след изборите през март 1933 година и към момента не били основали единната полицейска страна, в която Тайната държавна полиция (Гестапо) знаела всичко за всички. Иначе на бял свят неизбежно щяла да излезе информацията, че още през 1919 година Зорге станал член на Комунистическата партия на Германия, а дядо му бил персонален секретар на Карл Маркс.
След като получил позволение да пътува отвън Германия без никакви затруднения, Рихард Зорге се озовал в Съединените щати, оттова в Канада, където се качил на параход във Ванкувър и на 6 септември 1933 слязъл в японското пристанище Йокохама.
В Токио Зорге се настанил в модерния хотел „ Тейкоку “. Започнал да посещава един немски клуб, бил общително признат в немското посолство, станал известен и прелестен събеседник измежду немската колония в Токио. Кодовото му име в руския Център било „ Рамзай “.
Той обикалял из Япония, разглеждал забележителностите й. По-късно писал: „ Опитвах се да опозная хората, с цел да развия вътрешен глас в себе си, без която не може да се разбере една страна “.
Постепенно Р. Зорге постигнал мечтаното: станал най-хубавият задграничен сътрудник в Япония. Немските вестници и на първо място Frankfurter Zeitung разгласили неговите публикации на първите си страници. Създавайки условия за журналистическа и разследваща работа, той се преместил от хотел „ Тейкоку “ в дребна двуетажна къща на улица „ Нагасаки-Мачи “, която се намирала в първокласен регион на японската столица.
Постепенно той основал резидентура, която включвала, с изключение на него, още и Бранко Вукелич – публицист, владеещ 10 непознати езика, Мияги Йотоку – японски художник, радистът Макс Клаузен и жена му, високопоставения служител Ходзуми Одзаки. Станал персонален другар с немския дипломат Ойген От, който го назначил за прес-секретар на посолството.
Между януари 1936 година и октомври 1941 година той изпратил общо 805 незабавни радиограми в Центъра.
Всички членове на групата на Рихард Зорге работели не за пари, а в името на обща идея – те били съперници на нацисткия режим в Германия. Скромните финансови средства, отпускани от Центъра, били употребявани единствено за възнаграждение на наетите сигурни къщи, превоз и други дребни разноски. Макс Клаузен съумял да провежда дребен бизнес – копирна работилница, приходите от която подпомагали разследващата активност.
Съществува мнение, че Зорге е показал на Сталин датата 22 юни 1941 година за нападението на Германия. Това не е тъкмо по този начин. На 30 май Зорге оповестява, че нападението ще стартира след 15 юни. Но преди този момент Сталин към този момент бил получил от други разузнавачи 18 предизвестия за съответни дати, когато Германия трябвало да „ нападне “ – и нито една не се оказала вярна. Така неговата виновност, че не е повярвал на 19-то предизвестие, не е чак толкоз огромна.
През юли, август и септември 1941 година Центърът получавал постоянно донесения от „ Рамзай “. На 15 август Зорге съобщил, че германците не престават упорития си напън против Япония, с цел да я принудят да влезе във войната против Съветския съюз.
На 14 септември 1941 година Рихард Зорге изпратил радиограма в Центъра, която заслужава особено внимание. Това било и най-важното негово известие, което трансформирало хода на цялата Втора международна война. Той докладвал:
„ В сходство с информацията, получена от японското Министерство на външните работи, Япония ще стартира война на юг, с цел да обезпечи снабдяването си с нефт и метали. Германският дипломат От е изгубил всякаква вяра за нахлуване на Япония против Съветския съюз. “
На юг по това време Япония имала единствено един главен зложелател – американския Тихоокеански флот, чиито кораби били основани в Пърл Харбър. Японците ги атакували на 7 декември 1941 година
А в същото време германците развивали стремглаво нахлуване в дълбочина на Съюз на съветските социалистически републики и наближавали Москва. В същото време Япония държала в Манчжурия на границата със Съветския съюз 750-хилядната Квантунска войска, за която никой не можел да подсигурява какво ще бъде нейното държание. Радиограмата на Зорге дала опция на Сталин да изтегли оттова 26 свежи далекоизточни дивизии – към 300 хиляди превъзходно екипирани бойци, които били хвърлени против немското нахлуване към Москва. То било спряно и това бил радикален прелом в целия ход на войната.
След войната американски публицисти се добрали посредством свои връзки в Япония до някои секретни материали по делото Зорге. Станало ясно, че Съветският съюз бил предизвестил Съединени американски щати за идното нахлуване против Пърл Харбър. Ако президентът Франклин Рузвелт бил повярвал на предизвестието, животът на хиляди американски бойци може би щял да бъде избавен.
На 18 октомври 1941 японската загадка полиция след дълго следене и събиране на информация арестувала Рихард Зорге и членовете на неговата организация. Той бил обесен на 7 ноември 1944 година Неговата японска гражданска жена Ханако Исии се грижела за гроба му до своята гибел през 2000 година
На надгробната му плоча написа на немски и японски: „ Рихард Зорге “ и датите на раждането и смърта му. Има и надпис на съветски: „ Герой на Съветския съюз Рихард Зорге “ с изображение на медала „ Златна звезда “, който съпровожда това звание.
