Вл. Федоровски: Путин е дете на СССР, което стана първият цар на ХХI век
"Путин го заключи доста добре в едно изречение: “Този, който не съжалява за Съветския съюз, няма сърце, този, който желае неговото връщане, няма глава”. Бивш руски посланик, който стана публицист, Владимир Федоровски проучва политиката на стопанина на Кремъл, от позиция на дългата история на Русия. Книгата му "В сърцето на Кремъл " (Au coeur du Kremlin) бе издадена във Франция.
- Как гледате на историята на Русия?
- Нашата история е безспорна свирепост. Александър Яковлев я обобщава в три цифри: 25 млн. убити при Ленин, Троцки и Сталин; 27 милиона по време на Втората международна война (в моето семейство девет от десетте деца не са оживели от войната); а след рухването на комунизма - 2500 % инфлация. Нито едно от тези цифри не е налично за човешкото схващане: страданията на моя народ надвишават въображението. Накрая има една непрекъснатост, която се изплъзва на тези драми: цивилизация, която даде Чайковски и балета, както и писатели като Толстой или Достоевски.
- Срещнали сте Путин при започване на 90-те година, когато е бил единствено помощник на кмета на Санкт Петербург, Анатолий Собчак. Можехте ли тогава да си визиите бъдещето му?
- Не, в никакъв случай не бих могъл да си го показва. Путин беше човек, който се прикриваше, не показваше силата си от пръв взор. По това време към момента беше сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и познаваше чудесно техниките на тайните служби по какъв начин да се предразположи един събеседник посредством миметизъм: Путин възпроизвеждаше жестовете на тези, с които разискваше, и умерено печелеше тяхното доверие.
- Пишете, че Путин е “първият цар на ХХI век”. Какво желаете да кажете?
- Президентът на Русия е съвсем монархическа фигура. Той е уверен, че страната се нуждае от политическа непоклатимост и искаше да я въплъти, поемайки цялата съветска политическа митология, това неутолимо стремежи за величия и за възобновление, което надвишава епохите и режимите. Това не е тъкмо моят метод към съветския политически живот. Но у нас Сталин към момента е по-популярен от Петър Велики! Руснаците не желаят повече да чуват да се приказва за закононарушенията на Съветите. За тях Сталин е избавил света от Хитлер и неговата внушителна фигура очарова моите съвременници. Той въплъщава един по-непримирим комунизъм, който скъсва с интервала на всеобща корупция, който преживяхме по времето на Елцин.
Путин е също дете на Съюз на съветските социалистически републики. Той го заключи доста добре в едно изречение: “Този, който не съжалява за Съветския съюз, няма сърце, този, който желае неговото връщане, няма глава”. За него революцията, а по-късно колективизацията са били потребни, забавни опити. Освен това 80 % от руснаците през днешния ден изпитват носталгия към Съюз на съветските социалистически републики: Путин би бил простак да не вземе това поради.
Въпреки това аз подкрепям рецензиите си минимум в две области: неналичието на независимост на пресата в Русия, тъй като ние сме се борили, с цел да я получим, и през днешния ден нашата страна има потребност от същински абстрактен спор. И от икономическа промяна, тъй като към момента подвластен прекомерно доста от газа и петрола.
- От “сексшпионажа” и другите пикантни интриги от времето на Съюз на съветските социалистически републики, с които сте украсили книгата си, до съветските хакери, които се намесват в непознати избори, няма ли нещо ново на Изток в областта на външната политика?
- Руската агитация беше доста по-фина по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Не мисля, че руснаците са изиграли забележителна роля в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година. За разлика от американците прочее, които през 1996 година ясно способстваха за преизбирането на Елцин!
Винаги, когато приказваме за съветска агитация, би трябвало да имаме поради, че пропагандата не е нещо извънредно за единия или другия лагер. По отношение на Близкия изток, Путин възобнови политиката, която водеше в миналото Съюз на съветските социалистически републики. Основите на тази стратегическа визия са отпреди 1917 година. Путин приема концепцията, че Русия е щит против ислямизма, която датира минимум от времето на Иван Грозни през ХVI век. Свидетелство за това е непоколебимата му поддръжка за християните на Изток.
Бях изумен по време едно пътешестване до Кайро да открия портрета на съветския президент, изложен на всички места на пазарите. В това отношение Путин разчита доста на своята същинска дясна ръка, която не е Медведев, а Кирил, патриархът на Москва, с доста енергично говорене за западния свят.
- Твърдите, че сме очевидци на възкресяването на Студената война, осеяно с импровизации и аматьорство…
- Правилата, които разрешиха да се резервира равновесие по време на Студената война, бяха отстранени. Американците подцениха способността на руснаците да обновят за рекордно време своя модел за войска, която може би през днешния ден е най-силната в света. Търговските наказания против Русия единствено ускориха Путин, до момента в който бяха замислени да го дестабилизират: тези наказания засегнаха преди всичко съветските олигарси, към които народът изпитва вродена ненавист. Безразличието на Запада към руснаците ги хвърли в обятията на Китай. Западът би трябвало да потърси политика, която дава отговор на неговия интерес. Неотложна е битката против тероризма, която изисква интернационална коалиция, от която руснаците да не бъдат изключени, както по времето на югославския спор. Презрението на Клинтън към тях тогава въобще не им хареса, те се почувстваха унизени. Така както през 2014 година сънародниците ми не харесаха това, че Обама сложи в речта си пред Организация на обединените нации Русия на едно равнище с вируса Ебола, като основните закани за света!
Превод от френски: Галя Дачкова
- Как гледате на историята на Русия?
- Нашата история е безспорна свирепост. Александър Яковлев я обобщава в три цифри: 25 млн. убити при Ленин, Троцки и Сталин; 27 милиона по време на Втората международна война (в моето семейство девет от десетте деца не са оживели от войната); а след рухването на комунизма - 2500 % инфлация. Нито едно от тези цифри не е налично за човешкото схващане: страданията на моя народ надвишават въображението. Накрая има една непрекъснатост, която се изплъзва на тези драми: цивилизация, която даде Чайковски и балета, както и писатели като Толстой или Достоевски.
- Срещнали сте Путин при започване на 90-те година, когато е бил единствено помощник на кмета на Санкт Петербург, Анатолий Собчак. Можехте ли тогава да си визиите бъдещето му?
- Не, в никакъв случай не бих могъл да си го показва. Путин беше човек, който се прикриваше, не показваше силата си от пръв взор. По това време към момента беше сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и познаваше чудесно техниките на тайните служби по какъв начин да се предразположи един събеседник посредством миметизъм: Путин възпроизвеждаше жестовете на тези, с които разискваше, и умерено печелеше тяхното доверие.
- Пишете, че Путин е “първият цар на ХХI век”. Какво желаете да кажете?
- Президентът на Русия е съвсем монархическа фигура. Той е уверен, че страната се нуждае от политическа непоклатимост и искаше да я въплъти, поемайки цялата съветска политическа митология, това неутолимо стремежи за величия и за възобновление, което надвишава епохите и режимите. Това не е тъкмо моят метод към съветския политически живот. Но у нас Сталин към момента е по-популярен от Петър Велики! Руснаците не желаят повече да чуват да се приказва за закононарушенията на Съветите. За тях Сталин е избавил света от Хитлер и неговата внушителна фигура очарова моите съвременници. Той въплъщава един по-непримирим комунизъм, който скъсва с интервала на всеобща корупция, който преживяхме по времето на Елцин.
Путин е също дете на Съюз на съветските социалистически републики. Той го заключи доста добре в едно изречение: “Този, който не съжалява за Съветския съюз, няма сърце, този, който желае неговото връщане, няма глава”. За него революцията, а по-късно колективизацията са били потребни, забавни опити. Освен това 80 % от руснаците през днешния ден изпитват носталгия към Съюз на съветските социалистически републики: Путин би бил простак да не вземе това поради.
Въпреки това аз подкрепям рецензиите си минимум в две области: неналичието на независимост на пресата в Русия, тъй като ние сме се борили, с цел да я получим, и през днешния ден нашата страна има потребност от същински абстрактен спор. И от икономическа промяна, тъй като към момента подвластен прекомерно доста от газа и петрола.
- От “сексшпионажа” и другите пикантни интриги от времето на Съюз на съветските социалистически републики, с които сте украсили книгата си, до съветските хакери, които се намесват в непознати избори, няма ли нещо ново на Изток в областта на външната политика?
- Руската агитация беше доста по-фина по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Не мисля, че руснаците са изиграли забележителна роля в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година. За разлика от американците прочее, които през 1996 година ясно способстваха за преизбирането на Елцин!
Винаги, когато приказваме за съветска агитация, би трябвало да имаме поради, че пропагандата не е нещо извънредно за единия или другия лагер. По отношение на Близкия изток, Путин възобнови политиката, която водеше в миналото Съюз на съветските социалистически републики. Основите на тази стратегическа визия са отпреди 1917 година. Путин приема концепцията, че Русия е щит против ислямизма, която датира минимум от времето на Иван Грозни през ХVI век. Свидетелство за това е непоколебимата му поддръжка за християните на Изток.
Бях изумен по време едно пътешестване до Кайро да открия портрета на съветския президент, изложен на всички места на пазарите. В това отношение Путин разчита доста на своята същинска дясна ръка, която не е Медведев, а Кирил, патриархът на Москва, с доста енергично говорене за западния свят.
- Твърдите, че сме очевидци на възкресяването на Студената война, осеяно с импровизации и аматьорство…
- Правилата, които разрешиха да се резервира равновесие по време на Студената война, бяха отстранени. Американците подцениха способността на руснаците да обновят за рекордно време своя модел за войска, която може би през днешния ден е най-силната в света. Търговските наказания против Русия единствено ускориха Путин, до момента в който бяха замислени да го дестабилизират: тези наказания засегнаха преди всичко съветските олигарси, към които народът изпитва вродена ненавист. Безразличието на Запада към руснаците ги хвърли в обятията на Китай. Западът би трябвало да потърси политика, която дава отговор на неговия интерес. Неотложна е битката против тероризма, която изисква интернационална коалиция, от която руснаците да не бъдат изключени, както по времето на югославския спор. Презрението на Клинтън към тях тогава въобще не им хареса, те се почувстваха унизени. Така както през 2014 година сънародниците ми не харесаха това, че Обама сложи в речта си пред Организация на обединените нации Русия на едно равнище с вируса Ебола, като основните закани за света!
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ