Дмитрий Саймс: Въоръженият конфликт между Русия и САЩ е неизбежен!
Путин показва, че е подготвен и кадърен да взема безжалостни и смели военни решения.
Конфликтът сред Русия и Украйна се проточва към този момент четири месеца, като става все по-ясно, че е малко евентуално някоя от страните да завоюва решителна победа скоро. Също толкоз ясно е, че просто да се разреши на страните да се обезкървят една друга с догатката, че спорът ще остане стеснен, е неуместно.
Новата борба сред Москва и Вилнюс поради решението на Литва фрапантно да ограничи превоза на съветски артикули до Калининград е един от многото образци за това какъв брой елементарно може да излезе отвън надзор опълчването сред двете страни.
Удължаването на военните дейности към този момент заплашва със съществени разноски: от пагубни локални последствия за самата Украйна до съществени световни стопански проблеми, изключително в хранителния и енергийния бранш, които излизат надалеч отвън границите на Украйна и Европа като цяло и могат да дестабилизират интернационалната система. За това написа известният Дмитрий Саймс в публикацията си, оповестена на 21 юни в The National Interest.
НАТО сигурно може да укрепи позицията на Украйна, като й даде повече оръжия и още по-добро образование на украинските военни, което разрешава на Киев да реализира лимитирани тактически изгоди. Но в случай че тези триумфи - инцидентни според общоприетото поверие - излизат оттатък територията на Русия след февруари и стартират да наподобяват като унизително проваляне за Кремъл, Москва е повече от способна на забележителна ескалация, както посредством военна готовност, по този начин и посредством прекачване на стопанската система си към военни линии.
Това развиване би могло да принуди Съединените щати да избират сред съществено военно проваляне в Украйна или напредване нагоре по стълбата на ескалация все по-близо и по-близо до нуклеарния предел.
Тези, които отхвърлят способността на Москва да усъвършенства военното си състояние, не помнят, че през днешния ден Русия не просто организира „ специфична военна интервенция “, а в действителност лимитирана военна акция, напълно друга от пълномащабна война, в която Москва ще употребява всички военни, стопански и политически запаси, в случай че е безусловно належащо, за своята отбрана.
Междувременно Вашингтон продължава да покачва залозите всяка седмица. Колкото по-модерни тежки и офанзивни оръжия на Съединени американски щати и НАТО отиват към държавното управление на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел показват Украйна като основен бранител на западните ползи и полезности, толкоз по-бързо стават де факто притежатели на украинския план. Така крахът на този план под ударите на съветските оръжия освен ще унижи Съединените щати, само че и ще подкопае престижа и успеваемостта на Америка в света.
Такъв резултат в навечерието на междинните избори през ноември би бил пагубен за администрацията на Джо Байдън и демократите, по отношение на което, несъмнено, актуалното американско държавно управление ще има мощно предпочитание да предприеме спомагателни стъпки и да удовлетвори непрекъснатите претенции на украинския президент Владимир Зеленски с цел да усили доставките на оръжие и да даде на Киев друга поддръжка. Как Москва ще реагира на тези старания не е мъчно да се планува: препратките на президента Байдън към Третата международна война не са пресилване, а в противен случай, те отразяват действителна заплаха.
Към днешна дата има изненадващо малко съществени оценки за това по какъв начин обстановката е достигнала тази рискова точка. Руската специфична интервенция в Украйна постоянно се разказва от мнозина като „ противозаконен и непровокиран “ ход. Обвинението в незаконност евентуално е правилно, в случай че критериите за законна инвазия изискват някой или да бъде нападнат първи, или военните му дейности да бъдат утвърдени с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Въпреки това, нападението на НАТО против Югославия през 1999 година и нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година също бяха противозаконни по същите критерии. И в двата случая множеството други страни, в това число Русия, не сметнаха за належащо да правят каквато и да е забележителна съпротива, изключително доколкото това опълчване се трансформира в определящ детайл от външната им политика.
Що се отнася до непредизвикаността, мъчно е да не се види в това обвиняване освен това от комфортно факсимиле. От 90-те години на предишния век Русия постоянно сигнализира за разширение на НАТО до нейните граници, в това число към страни, които имат съществени искания към Русия, заявявайки, че това съставлява сериозна опасност за нейната сигурност.
Човек може да не е склонен с съветската позиция, само че тя беше добре позната и взета съществено от доста американски специалисти по външна политика, в това число Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от подозренията си, в това число в The National Interest.
По мнението на Москва, актуалният украински режим пристигна на власт през 2014 година вследствие на въоръжено въстание, което съумя да смъкна корумпирания и несръчен, само че законно определен президент на Украйна Виктор Янукович. Това въстание получи въодушевена поддръжка от водещи европейски държавни управления и Съединените щати.
За да разберем гнева на Русия, може просто да си представим, в случай че офанзивата на 6 януари против Капитолия на Съединени американски щати, която докара до доста по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, в сравнение с събитията в Киев през февруари 2014 година, би намерила въодушевената поддръжка на Владимир Путин или, в случай че по този въпрос, в случай че Москва успее да смъкна мексиканското държавно управление и да провежда замяната му с съветски поддръжници.
Руската специфична интервенция в Украйна не стартира без предизвестие или без опити за разрешаване на обстановката с дипломатически средства. Обратното. В края на 2021 година Москва показа лист с претенции за сигурност, най-много във връзка с формалното участие на Украйна в НАТО и това, което тя видя като военно завладяване на Украйна от НАТО.
Москва формулира тези претенции по метод, който беше явно недопустим за Съединените щати и техните съдружници, само че все пак имаше опция - изключително откакто не беше планувано да се предложи на Украйна участие в НАТО в близко бъдеще - да се стартира с Русия сериозен диалог по този въпрос и да се опита да се откри взаимно допустима дипломатическа формула.
Вместо това Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха с пренебрежение съветския ултиматум, освен на думи, само че и на каузи, налагайки нови наказания и снабдявайки Киев с нови оръжия. Това беше тъкмо противоположното на това, което Путин искаше. Реакцията на Запада беше толкоз безапелационна и, както руснаците възприемаха, пренебрежителна, че много специалисти от съветската държавна телевизия твърдяха, че Съединените щати може би са имали желание да предизвикат Русия, да я тласнат към военна акция в Украйна и да основат ново тресавище, какъвто беше казусът със Съветския съюз в Афганистан през 80-те години.
По това време президентът Зеленски беше прав да бъде песимистичен към предизвестията на президента Байдън, че е неизбежно Русия да изпрати войски в Украйна, защото интервенцията не е била нито идна, нито даже планувана от Кремъл.
Русия употребява военните си учения с Беларус, с цел да нарежда силите си и да се утвърди – с цел да ги употребява като боен лост против Украйна – само че тези сили не бяха задоволителни за пълномащабна военна акция. Освен това освен основни лица в съветското държавно управление, само че и висши военни водачи не знаеха авансово за неизбежността на интервенцията, което способства за компликациите в първите стадии на интервенцията.
Основната причина, заради която толкоз малко хора - даже тези, които са били близки до Путин, в това число високопоставени чиновници в региона на външната политика и националната сигурност - не са знаели за идната специфична интервенция съвсем до последния миг, е, че такова решение още не е било взето.
„ Както ми сподели един почитан чиновник, за който се счита, че е осведомен с мислите на съветския водач, Путин „ в действителност се надяваше все пак, че в последна сметка ще стартират съществени договаряния и няма да са нужни военни дейности “. Вместо това Вашингтон разкри блъфа на Москва, поставяйки Путин пред мъчителен избор: или да наподобява слаб и да загуби лице, или да стартира интервенцията “, споделя Саймс.
„ Със сигурност заповедта за започване на специфичната интервенция е дадена от президента Путин и той е този, който би трябвало да поеме отговорност за следствията. Въпреки това, както неотдавна означи папа Франциск, водачите във Вашингтон, Лондон и Брюксел - тези, които бяха толкоз лекомислени във връзка с настояванията на Русия, даже когато участието в НАТО в никакъв случай не беше планувано за Украйна - проведоха това, което Москва ясно видя като умишлена провокация ", добави той.
Времето минаваше и Москва трябваше да вземе решение за по-нататъшните си дейности, откакто Западът отхвърли ултиматума му. В същото време редица водещи съветски специалисти показаха, че отводът на Вашингтон и Брюксел да прегледат съветските претенции е толкоз безапелационен и в действителност излишно внезапен - в края на краищата никой не одобри Украйна в НАТО, а самата администрация на Байдън се отхвърли да пази републиката с военна мощ - че най-логичното пояснение за сходни западни ходове е, че Байдън и неговите съветници в действителност съзнателно предизвикат Русия да изпрати войски в Украйна. В последна сметка Путин ясно реши, че – провокация или не – в последна сметка би трябвало да продължи това, което Москва назовава „ специфична военна интервенция “ против Украйна.
Четири месеца по-късно е заслужено да се каже, че интервенцията не се оказа тъкмо това, на което съветското държавно управление се надяваше, нито във военно, нито в политическо отношение. Досега украинските военни оказваха по-твърда опозиция, в сравнение с администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо изтеглиха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски да провеждат бягството му от столицата.
Администрацията на Байдън безспорно е удовлетворена от невижданото единение, което реализира в границите на НАТО и по-широко в груповия Запад. Тази невиждана проява на единение беше съпроводена от извънредно сурови и необятни наказания против Русия. Също толкоз изключителна е военната помощ от 5,6 милиарда $, предоставена от Вашингтон на Киев от февруари.
Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съдружници - общо четиридесет страни - разреши на украинската войска да реализира в действителност впечатляващи резултати в борби с съветската войска, която превъзхожда украинската по артилерия и авиация.
Ключовият проблем за администрацията на Байдън е, че държавното управление на Путин също реализира впечатляващ прогрес. Противопоставяйки се на практика сама на груповия Запад, в това число на най-развитите демокрации в Северна Америка, Европа и Тихоокеанския район, Русия през днешния ден заема решителна позиция и продължава предходния си курс.
След известни неуспехи в началните стадии на интервенцията, които принудиха Москва да се откаже от първичните си цели, Русия реализира тактически триумфи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори и със замразяването на половината от златните и валутни запаси на съветската централна банка, западните наказания до момента не нанесоха и малко щета на способността на Русия да поддържа рационално обикновено равнище на икономическа интензивност и да поддържа високи равнища на произвеждане на оръжия и муниции. Освен това, като се изключи груповия Запад, множеството страни просто отхвърлиха да изолират Русия.
Дори тези, които гласоподаваха в Общото заседание на Организация на обединените нации в поддръжка на необвързващи резолюции, критикуващи дейностите на Русия, в множеството случаи го правеха под натиска на Запада, а не въз основа на действителни убеждения. Дори на алегорично равнище, основни страни като Китай и Индия отхвърлиха да осъдят Русия, давайки да се разбере, че желаят да запазят естествени връзки с Москва и даже да усилят оптимално икономическите си връзки, без да нарушават грубите западни наказания или да предизвикват мъчителни репресии.
Може би най-важното е, че единството на Запада по въпроса за строги и всеобхватни наказания имаше своята цена: консолидирането на огромна част от съветското общество към Путин. Многобройни изследвания на публичното мнение, в това число тези, извършени от самостоятелни и опозиционни групи, демонстрират, че след четири месеца на борби, нуклеарно добре въоръжената Русия е обединена и подготвена да се изправи против предизвикването на Запада.
Досега военната интервенция на Москва в Украйна беше лимитирана и освен по име. От самото начало просто нямаше задоволително войски за масирана атака, изключително против Киев, която в началото беше подхваната от съветските военни. Този факт беше една от аргументите държавното управление на Зеленски да изрази песимизъм в миг, когато Русия планираше пълномащабни военни дейности.
Докато през днешния ден Русия резервира предимство в множеството категории военна техника, във връзка с личния състав, доста специалисти считат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече бойци на бойното поле от съветската войска. Русия към момента не е почнала военни мобилизации.
Може да се сформира дълъг лист с дейностите, които Москва не предприе, а НАТО очакваше да предприеме при положение на пълномащабна офанзива против Украйна. Като цяло той действаше доста сдържано: да вземем за пример не атакува огромни държавни здания, електроцентрали и телевизионни станции, както и президентските резиденции в Киев.
Чуждестранни водачи даже посетиха Зеленски, пристигайки в Киев с трен без забележими опити от страна на Русия да блокира придвижването им, камо ли да ги бомбардира с ракети или самолети. Въпреки многочислените риторични закани от Москва, съветските войски не нападнаха хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставяха военна помощ на Киев. Не е имало и огромни хакерски атаки и саботажни интервенции, които се смятат за част от съветския действен боеприпас.
Путин в действителност беше решен да продължи лимитираната интервенция допустимо най-дълго, с цел да може да поддържа релативно естествена среда в Русия. И въпреки всичко обсегът на западните наказания продължава да ескалира, като от ден на ден се насочват към лица със единствено инцидентни и прекомерно опосредствани връзки с режима на Путин, като децата от първия брак на съветски чиновници или сполучливи бизнесмени без открити връзки с Путин.
Мнозина са били глобени просто тъй като принадлежат към избрана целева категория, било то медиите или енергийния бранш. Подобни наказания предсказуемо сътвориха в Русия усещането, че същинската цел не е режимът на Путин или съветските военни, а по-скоро съветският народ като цяло.
Путин за благополучие се въздържа от ескалация на възходящия антизападен яд на съветския народ и не потегли да трансформира своята специфична военна интервенция в „ отечествена война. Само че би било сериозна неточност да не се прави оценка изцяло действителния капацитет на подобен сюжет
Не е известно сигурно за това какви червени линии е обрисувал Путин, с цел да реши да премине от лимитирана военна интервенция към равнището на „ отечествена война “. Тактическите неуспехи в Донбас, изключително в територии, окупирани от Русия след 24 февруари, евентуално няма да попаднат в тази категория, само че има няколко правдоподобни сюжета, които биха могли да предизвикат качествена ескалация от съветска страна.
Украинските управляващи, да вземем за пример, в този момент приказват за потребление на новите оръжия на НАТО за заличаване на Кримския мост и даже приказват за връщане на Крим. По мнението на руснаците, сходен ход би означавал огромна офанзива против съветска територия. А още имаме и Полша и балтийските страни, които преглеждат Русия не просто като опасност, а като омразно страшилище, което би трябвало да бъде унищожено или най-малко унижено, което основава усещането, че надали не търсят борба с Москва.
Просто ограничавайки транспортните направления през територията си до Калининград, Литва направи съветския район подвластен от доставките по море. Не е мъчно да си представим, че в случай че тези ограничавания продължат, отговорът на Русия няма да бъде фундаментално друг от отговора на Съединени американски щати на руската обсада на Западен Берлин през 1948 година
Към огъня беше добавено гориво и от полските чиновници, които в този момент заплашват да лимитират морския достъп на Русия до Калининград и даже допускат, че може да поемат отговорност за противовъздушната защита в Западна Украйна. Както самият президент Байдън един път уточни, сходни дейности на страна от НАТО могат да трансфорат алианса в директен участник в спора в Украйна. Надеждите, че Русия ще протака с ответните военни дейности, може да се окажат извънредно рискова заблуда.
Американското разузнаване предвижда редица враждебни съветски дейности в навечерието на 24 февруари, които занапред ще се материализират, само че които Москва може да предприеме в близко бъдеще, вариращи от безшумно, само че настойчиво определяне на връзки с враждебни страни и придвижвания (като например Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните, до създаването на проекти за кибер и нуклеарни офанзиви.
Американското разузнаване твърди, че към момента не е видяло Русия да взе участие в нуклеарна подготовка, само че не е ясно за каква подготовка става дума. Ако сходни мерки бяха явни, Русия, несъмнено, щеше да бъде упрекната в разпалване на нуклеарна война, което ще разгневи освен западните страни, само че даже и тези, които симпатизират на Москва, в това число Китай и Индия.
За разлика от американските медии, които постоянно разискват напъните на администрацията на Байдън да води хибридна война против Русия, в съветското обществено пространство няма да намерите толкоз подробни разисквания на институции, подготвящи враждебни дейности против Съединени американски щати, като Министерството на финансите, Министерството на външните работи или Управлението за надзор на задграничните активи. Въпреки това в Москва нараства устрема да приготви лист с благоприятни условия за Русия, вариращи от стопански контрасанкции до дейни ограничения, които могат да бъдат приложени от Путин във всеки миг.
Що се отнася до крайната заплаха от нуклеарен холокост, най-обсъжданият, само че минимум евентуалният сюжет е този, който от време на време чувате по съветската телевизия, където гостите, съществено или по подигравка на ориста, приказват за потребление на стратегически ракети против Съединените щати и заличаване на източното крайбрежие.
Ако Русия претърпи съществени неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и сила или самата й финансова и вътрешна непоклатимост, потреблението на тактическо нуклеарно оръжие би било в сходство с съветската военна теория.
Този сюжет евентуално ще бъде съществено премислен от висши съветски чиновници, доста от които са склонни да имат вяра, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз не са луди и не желаят да рискуват пълномащабна нуклеарна война за нещо друго, с изключение на за екзистенциални ползи. Разбира се, определението за екзистенциален интерес може елементарно да се промени, когато става въпрос за нуклеарни оръжия с всякаква мощ.
Предвид спорните цели на Русия и Украйна, техните спорни очаквания за това по какъв начин ще се развие спорът и нестабилната обстановка на бойното поле, постигането на съглашение на този стадий остава малко евентуално. Признаването на тази действителност обаче не значи, че човек би трябвало просто да се съгласи на продължаваща престрелка сред Москва и Киев без никакъв логичен разговор сред Вашингтон и Москва. Опасността през днешния ден не е замразен спор, а по-широк пожар, който може да избухне съвсем всеки миг, провокиран от непредвидено събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 година
Едно е да се твърди, че не би трябвало да има съглашение без присъединяване и единодушието на украинското държавно управление, само че напълно друго е да се трансферират напълно договарянията с друга нуклеарна мощ на Киев. Най-основното обвързване на администрацията на Байдън е да обезпечи оцеляването на републиката.
Украинците имат право на несъгласие върху всяко териториално съглашение с Русия, само че те не могат и не би трябвало да постановат несъгласие върху вземането на решения на Съединени американски щати, в това число типовете и количествата оръжия, които Съединени американски щати доставят на Украйна, още по-малко какви общи връзки (включително санкции) избира да има Вашингтон с единствената друга страна на света, способна да унищожи Съединените щати.
Путин показва, че е подготвен и кадърен да взема безмилостни и смели военни решения. Въпреки стратегическата си визия, той също е артикул на друга политическа просвета и има своя лична визия за случилото се сред Русия и Запада.
Този разказ мощно се отличава от преобладаващия във Вашингтон и може да докара Путин до изводи, които са разнообразни от необятно публикуваните на Запад. Предположението, че Москва ще работи в сходство с американската формулировка за нерешителност, може да докара до съдбовна неточност.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Конфликтът сред Русия и Украйна се проточва към този момент четири месеца, като става все по-ясно, че е малко евентуално някоя от страните да завоюва решителна победа скоро. Също толкоз ясно е, че просто да се разреши на страните да се обезкървят една друга с догатката, че спорът ще остане стеснен, е неуместно.
Новата борба сред Москва и Вилнюс поради решението на Литва фрапантно да ограничи превоза на съветски артикули до Калининград е един от многото образци за това какъв брой елементарно може да излезе отвън надзор опълчването сред двете страни.
Удължаването на военните дейности към този момент заплашва със съществени разноски: от пагубни локални последствия за самата Украйна до съществени световни стопански проблеми, изключително в хранителния и енергийния бранш, които излизат надалеч отвън границите на Украйна и Европа като цяло и могат да дестабилизират интернационалната система. За това написа известният Дмитрий Саймс в публикацията си, оповестена на 21 юни в The National Interest.
НАТО сигурно може да укрепи позицията на Украйна, като й даде повече оръжия и още по-добро образование на украинските военни, което разрешава на Киев да реализира лимитирани тактически изгоди. Но в случай че тези триумфи - инцидентни според общоприетото поверие - излизат оттатък територията на Русия след февруари и стартират да наподобяват като унизително проваляне за Кремъл, Москва е повече от способна на забележителна ескалация, както посредством военна готовност, по този начин и посредством прекачване на стопанската система си към военни линии.
Това развиване би могло да принуди Съединените щати да избират сред съществено военно проваляне в Украйна или напредване нагоре по стълбата на ескалация все по-близо и по-близо до нуклеарния предел.
Тези, които отхвърлят способността на Москва да усъвършенства военното си състояние, не помнят, че през днешния ден Русия не просто организира „ специфична военна интервенция “, а в действителност лимитирана военна акция, напълно друга от пълномащабна война, в която Москва ще употребява всички военни, стопански и политически запаси, в случай че е безусловно належащо, за своята отбрана.
Междувременно Вашингтон продължава да покачва залозите всяка седмица. Колкото по-модерни тежки и офанзивни оръжия на Съединени американски щати и НАТО отиват към държавното управление на Зеленски и колкото повече Вашингтон и Брюксел показват Украйна като основен бранител на западните ползи и полезности, толкоз по-бързо стават де факто притежатели на украинския план. Така крахът на този план под ударите на съветските оръжия освен ще унижи Съединените щати, само че и ще подкопае престижа и успеваемостта на Америка в света.
Такъв резултат в навечерието на междинните избори през ноември би бил пагубен за администрацията на Джо Байдън и демократите, по отношение на което, несъмнено, актуалното американско държавно управление ще има мощно предпочитание да предприеме спомагателни стъпки и да удовлетвори непрекъснатите претенции на украинския президент Владимир Зеленски с цел да усили доставките на оръжие и да даде на Киев друга поддръжка. Как Москва ще реагира на тези старания не е мъчно да се планува: препратките на президента Байдън към Третата международна война не са пресилване, а в противен случай, те отразяват действителна заплаха.
Към днешна дата има изненадващо малко съществени оценки за това по какъв начин обстановката е достигнала тази рискова точка. Руската специфична интервенция в Украйна постоянно се разказва от мнозина като „ противозаконен и непровокиран “ ход. Обвинението в незаконност евентуално е правилно, в случай че критериите за законна инвазия изискват някой или да бъде нападнат първи, или военните му дейности да бъдат утвърдени с резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Въпреки това, нападението на НАТО против Югославия през 1999 година и нашествието на Съединени американски щати в Ирак през 2003 година също бяха противозаконни по същите критерии. И в двата случая множеството други страни, в това число Русия, не сметнаха за належащо да правят каквато и да е забележителна съпротива, изключително доколкото това опълчване се трансформира в определящ детайл от външната им политика.
Що се отнася до непредизвикаността, мъчно е да не се види в това обвиняване освен това от комфортно факсимиле. От 90-те години на предишния век Русия постоянно сигнализира за разширение на НАТО до нейните граници, в това число към страни, които имат съществени искания към Русия, заявявайки, че това съставлява сериозна опасност за нейната сигурност.
Човек може да не е склонен с съветската позиция, само че тя беше добре позната и взета съществено от доста американски специалисти по външна политика, в това число Джордж Ф. Кенан, който изрази някои от подозренията си, в това число в The National Interest.
По мнението на Москва, актуалният украински режим пристигна на власт през 2014 година вследствие на въоръжено въстание, което съумя да смъкна корумпирания и несръчен, само че законно определен президент на Украйна Виктор Янукович. Това въстание получи въодушевена поддръжка от водещи европейски държавни управления и Съединените щати.
За да разберем гнева на Русия, може просто да си представим, в случай че офанзивата на 6 януари против Капитолия на Съединени американски щати, която докара до доста по-малко кръвопролития и жертви от двете страни, в сравнение с събитията в Киев през февруари 2014 година, би намерила въодушевената поддръжка на Владимир Путин или, в случай че по този въпрос, в случай че Москва успее да смъкна мексиканското държавно управление и да провежда замяната му с съветски поддръжници.
Руската специфична интервенция в Украйна не стартира без предизвестие или без опити за разрешаване на обстановката с дипломатически средства. Обратното. В края на 2021 година Москва показа лист с претенции за сигурност, най-много във връзка с формалното участие на Украйна в НАТО и това, което тя видя като военно завладяване на Украйна от НАТО.
Москва формулира тези претенции по метод, който беше явно недопустим за Съединените щати и техните съдружници, само че все пак имаше опция - изключително откакто не беше планувано да се предложи на Украйна участие в НАТО в близко бъдеще - да се стартира с Русия сериозен диалог по този въпрос и да се опита да се откри взаимно допустима дипломатическа формула.
Вместо това Съединени американски щати и НАТО отхвърлиха с пренебрежение съветския ултиматум, освен на думи, само че и на каузи, налагайки нови наказания и снабдявайки Киев с нови оръжия. Това беше тъкмо противоположното на това, което Путин искаше. Реакцията на Запада беше толкоз безапелационна и, както руснаците възприемаха, пренебрежителна, че много специалисти от съветската държавна телевизия твърдяха, че Съединените щати може би са имали желание да предизвикат Русия, да я тласнат към военна акция в Украйна и да основат ново тресавище, какъвто беше казусът със Съветския съюз в Афганистан през 80-те години.
По това време президентът Зеленски беше прав да бъде песимистичен към предизвестията на президента Байдън, че е неизбежно Русия да изпрати войски в Украйна, защото интервенцията не е била нито идна, нито даже планувана от Кремъл.
Русия употребява военните си учения с Беларус, с цел да нарежда силите си и да се утвърди – с цел да ги употребява като боен лост против Украйна – само че тези сили не бяха задоволителни за пълномащабна военна акция. Освен това освен основни лица в съветското държавно управление, само че и висши военни водачи не знаеха авансово за неизбежността на интервенцията, което способства за компликациите в първите стадии на интервенцията.
Основната причина, заради която толкоз малко хора - даже тези, които са били близки до Путин, в това число високопоставени чиновници в региона на външната политика и националната сигурност - не са знаели за идната специфична интервенция съвсем до последния миг, е, че такова решение още не е било взето.
„ Както ми сподели един почитан чиновник, за който се счита, че е осведомен с мислите на съветския водач, Путин „ в действителност се надяваше все пак, че в последна сметка ще стартират съществени договаряния и няма да са нужни военни дейности “. Вместо това Вашингтон разкри блъфа на Москва, поставяйки Путин пред мъчителен избор: или да наподобява слаб и да загуби лице, или да стартира интервенцията “, споделя Саймс.
„ Със сигурност заповедта за започване на специфичната интервенция е дадена от президента Путин и той е този, който би трябвало да поеме отговорност за следствията. Въпреки това, както неотдавна означи папа Франциск, водачите във Вашингтон, Лондон и Брюксел - тези, които бяха толкоз лекомислени във връзка с настояванията на Русия, даже когато участието в НАТО в никакъв случай не беше планувано за Украйна - проведоха това, което Москва ясно видя като умишлена провокация ", добави той.
Времето минаваше и Москва трябваше да вземе решение за по-нататъшните си дейности, откакто Западът отхвърли ултиматума му. В същото време редица водещи съветски специалисти показаха, че отводът на Вашингтон и Брюксел да прегледат съветските претенции е толкоз безапелационен и в действителност излишно внезапен - в края на краищата никой не одобри Украйна в НАТО, а самата администрация на Байдън се отхвърли да пази републиката с военна мощ - че най-логичното пояснение за сходни западни ходове е, че Байдън и неговите съветници в действителност съзнателно предизвикат Русия да изпрати войски в Украйна. В последна сметка Путин ясно реши, че – провокация или не – в последна сметка би трябвало да продължи това, което Москва назовава „ специфична военна интервенция “ против Украйна.
Четири месеца по-късно е заслужено да се каже, че интервенцията не се оказа тъкмо това, на което съветското държавно управление се надяваше, нито във военно, нито в политическо отношение. Досега украинските военни оказваха по-твърда опозиция, в сравнение с администрацията на Байдън очакваше през февруари, когато Съединените щати бързо изтеглиха посолството си в Киев и предложиха на президента Зеленски да провеждат бягството му от столицата.
Администрацията на Байдън безспорно е удовлетворена от невижданото единение, което реализира в границите на НАТО и по-широко в груповия Запад. Тази невиждана проява на единение беше съпроводена от извънредно сурови и необятни наказания против Русия. Също толкоз изключителна е военната помощ от 5,6 милиарда $, предоставена от Вашингтон на Киев от февруари.
Подобна военна помощ от Съединените щати, както и от техните съдружници - общо четиридесет страни - разреши на украинската войска да реализира в действителност впечатляващи резултати в борби с съветската войска, която превъзхожда украинската по артилерия и авиация.
Ключовият проблем за администрацията на Байдън е, че държавното управление на Путин също реализира впечатляващ прогрес. Противопоставяйки се на практика сама на груповия Запад, в това число на най-развитите демокрации в Северна Америка, Европа и Тихоокеанския район, Русия през днешния ден заема решителна позиция и продължава предходния си курс.
След известни неуспехи в началните стадии на интервенцията, които принудиха Москва да се откаже от първичните си цели, Русия реализира тактически триумфи на бойното поле в Донбас и Южна Украйна. Дори и със замразяването на половината от златните и валутни запаси на съветската централна банка, западните наказания до момента не нанесоха и малко щета на способността на Русия да поддържа рационално обикновено равнище на икономическа интензивност и да поддържа високи равнища на произвеждане на оръжия и муниции. Освен това, като се изключи груповия Запад, множеството страни просто отхвърлиха да изолират Русия.
Дори тези, които гласоподаваха в Общото заседание на Организация на обединените нации в поддръжка на необвързващи резолюции, критикуващи дейностите на Русия, в множеството случаи го правеха под натиска на Запада, а не въз основа на действителни убеждения. Дори на алегорично равнище, основни страни като Китай и Индия отхвърлиха да осъдят Русия, давайки да се разбере, че желаят да запазят естествени връзки с Москва и даже да усилят оптимално икономическите си връзки, без да нарушават грубите западни наказания или да предизвикват мъчителни репресии.
Може би най-важното е, че единството на Запада по въпроса за строги и всеобхватни наказания имаше своята цена: консолидирането на огромна част от съветското общество към Путин. Многобройни изследвания на публичното мнение, в това число тези, извършени от самостоятелни и опозиционни групи, демонстрират, че след четири месеца на борби, нуклеарно добре въоръжената Русия е обединена и подготвена да се изправи против предизвикването на Запада.
Досега военната интервенция на Москва в Украйна беше лимитирана и освен по име. От самото начало просто нямаше задоволително войски за масирана атака, изключително против Киев, която в началото беше подхваната от съветските военни. Този факт беше една от аргументите държавното управление на Зеленски да изрази песимизъм в миг, когато Русия планираше пълномащабни военни дейности.
Докато през днешния ден Русия резервира предимство в множеството категории военна техника, във връзка с личния състав, доста специалисти считат, че Украйна – след няколко военни мобилизации – има повече бойци на бойното поле от съветската войска. Русия към момента не е почнала военни мобилизации.
Може да се сформира дълъг лист с дейностите, които Москва не предприе, а НАТО очакваше да предприеме при положение на пълномащабна офанзива против Украйна. Като цяло той действаше доста сдържано: да вземем за пример не атакува огромни държавни здания, електроцентрали и телевизионни станции, както и президентските резиденции в Киев.
Чуждестранни водачи даже посетиха Зеленски, пристигайки в Киев с трен без забележими опити от страна на Русия да блокира придвижването им, камо ли да ги бомбардира с ракети или самолети. Въпреки многочислените риторични закани от Москва, съветските войски не нападнаха хранилища, летища, гари и автомагистрали отвън Украйна, през които прилежащите страни доставяха военна помощ на Киев. Не е имало и огромни хакерски атаки и саботажни интервенции, които се смятат за част от съветския действен боеприпас.
Путин в действителност беше решен да продължи лимитираната интервенция допустимо най-дълго, с цел да може да поддържа релативно естествена среда в Русия. И въпреки всичко обсегът на западните наказания продължава да ескалира, като от ден на ден се насочват към лица със единствено инцидентни и прекомерно опосредствани връзки с режима на Путин, като децата от първия брак на съветски чиновници или сполучливи бизнесмени без открити връзки с Путин.
Мнозина са били глобени просто тъй като принадлежат към избрана целева категория, било то медиите или енергийния бранш. Подобни наказания предсказуемо сътвориха в Русия усещането, че същинската цел не е режимът на Путин или съветските военни, а по-скоро съветският народ като цяло.
Путин за благополучие се въздържа от ескалация на възходящия антизападен яд на съветския народ и не потегли да трансформира своята специфична военна интервенция в „ отечествена война. Само че би било сериозна неточност да не се прави оценка изцяло действителния капацитет на подобен сюжет
Не е известно сигурно за това какви червени линии е обрисувал Путин, с цел да реши да премине от лимитирана военна интервенция към равнището на „ отечествена война “. Тактическите неуспехи в Донбас, изключително в територии, окупирани от Русия след 24 февруари, евентуално няма да попаднат в тази категория, само че има няколко правдоподобни сюжета, които биха могли да предизвикат качествена ескалация от съветска страна.
Украинските управляващи, да вземем за пример, в този момент приказват за потребление на новите оръжия на НАТО за заличаване на Кримския мост и даже приказват за връщане на Крим. По мнението на руснаците, сходен ход би означавал огромна офанзива против съветска територия. А още имаме и Полша и балтийските страни, които преглеждат Русия не просто като опасност, а като омразно страшилище, което би трябвало да бъде унищожено или най-малко унижено, което основава усещането, че надали не търсят борба с Москва.
Просто ограничавайки транспортните направления през територията си до Калининград, Литва направи съветския район подвластен от доставките по море. Не е мъчно да си представим, че в случай че тези ограничавания продължат, отговорът на Русия няма да бъде фундаментално друг от отговора на Съединени американски щати на руската обсада на Западен Берлин през 1948 година
Към огъня беше добавено гориво и от полските чиновници, които в този момент заплашват да лимитират морския достъп на Русия до Калининград и даже допускат, че може да поемат отговорност за противовъздушната защита в Западна Украйна. Както самият президент Байдън един път уточни, сходни дейности на страна от НАТО могат да трансфорат алианса в директен участник в спора в Украйна. Надеждите, че Русия ще протака с ответните военни дейности, може да се окажат извънредно рискова заблуда.
Американското разузнаване предвижда редица враждебни съветски дейности в навечерието на 24 февруари, които занапред ще се материализират, само че които Москва може да предприеме в близко бъдеще, вариращи от безшумно, само че настойчиво определяне на връзки с враждебни страни и придвижвания (като например Иран, Северна Корея, Никарагуа и талибаните, до създаването на проекти за кибер и нуклеарни офанзиви.
Американското разузнаване твърди, че към момента не е видяло Русия да взе участие в нуклеарна подготовка, само че не е ясно за каква подготовка става дума. Ако сходни мерки бяха явни, Русия, несъмнено, щеше да бъде упрекната в разпалване на нуклеарна война, което ще разгневи освен западните страни, само че даже и тези, които симпатизират на Москва, в това число Китай и Индия.
За разлика от американските медии, които постоянно разискват напъните на администрацията на Байдън да води хибридна война против Русия, в съветското обществено пространство няма да намерите толкоз подробни разисквания на институции, подготвящи враждебни дейности против Съединени американски щати, като Министерството на финансите, Министерството на външните работи или Управлението за надзор на задграничните активи. Въпреки това в Москва нараства устрема да приготви лист с благоприятни условия за Русия, вариращи от стопански контрасанкции до дейни ограничения, които могат да бъдат приложени от Путин във всеки миг.
Що се отнася до крайната заплаха от нуклеарен холокост, най-обсъжданият, само че минимум евентуалният сюжет е този, който от време на време чувате по съветската телевизия, където гостите, съществено или по подигравка на ориста, приказват за потребление на стратегически ракети против Съединените щати и заличаване на източното крайбрежие.
Ако Русия претърпи съществени неуспехи, които заплашват контрола й над Крим или Калининград, способността й да изнася храна и сила или самата й финансова и вътрешна непоклатимост, потреблението на тактическо нуклеарно оръжие би било в сходство с съветската военна теория.
Този сюжет евентуално ще бъде съществено премислен от висши съветски чиновници, доста от които са склонни да имат вяра, че водачите на Съединени американски щати и Европейски Съюз не са луди и не желаят да рискуват пълномащабна нуклеарна война за нещо друго, с изключение на за екзистенциални ползи. Разбира се, определението за екзистенциален интерес може елементарно да се промени, когато става въпрос за нуклеарни оръжия с всякаква мощ.
Предвид спорните цели на Русия и Украйна, техните спорни очаквания за това по какъв начин ще се развие спорът и нестабилната обстановка на бойното поле, постигането на съглашение на този стадий остава малко евентуално. Признаването на тази действителност обаче не значи, че човек би трябвало просто да се съгласи на продължаваща престрелка сред Москва и Киев без никакъв логичен разговор сред Вашингтон и Москва. Опасността през днешния ден не е замразен спор, а по-широк пожар, който може да избухне съвсем всеки миг, провокиран от непредвидено събитие като убийството на ерцхерцога в Сараево през 1914 година
Едно е да се твърди, че не би трябвало да има съглашение без присъединяване и единодушието на украинското държавно управление, само че напълно друго е да се трансферират напълно договарянията с друга нуклеарна мощ на Киев. Най-основното обвързване на администрацията на Байдън е да обезпечи оцеляването на републиката.
Украинците имат право на несъгласие върху всяко териториално съглашение с Русия, само че те не могат и не би трябвало да постановат несъгласие върху вземането на решения на Съединени американски щати, в това число типовете и количествата оръжия, които Съединени американски щати доставят на Украйна, още по-малко какви общи връзки (включително санкции) избира да има Вашингтон с единствената друга страна на света, способна да унищожи Съединените щати.
Путин показва, че е подготвен и кадърен да взема безмилостни и смели военни решения. Въпреки стратегическата си визия, той също е артикул на друга политическа просвета и има своя лична визия за случилото се сред Русия и Запада.
Този разказ мощно се отличава от преобладаващия във Вашингтон и може да докара Путин до изводи, които са разнообразни от необятно публикуваните на Запад. Предположението, че Москва ще работи в сходство с американската формулировка за нерешителност, може да докара до съдбовна неточност.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ