Публий Елий Адриан е третият от една група от петима

Публий Елий Адриан е третият от една група от петима римски императори, които историята дефинира като положителни владетели. Не единствено от позиция на съвременниците му, само че и от тази на потомците.

Значението на ръководството на император Адриан за Римската империя се дефинира от отхвърли му да води завоевателна външна политика, с което подарява мир на поданиците си и от хуманно ръководство на вътрешните каузи в империята. Рим се нуждае от император като него и ориста прави по този начин, че да го получи.

Пътят на император Адриан до престола на римските императори стартира още когато е 10-годишен. Тогава роденият в 76 година след Христа Адриан остава сирак. Тъй като татко му е роднина на император Траян, последният поема грижата за възпитанието и образованието на момчето. С годините стартира да го приготвя за държавническа активност, защото самичък няма деца.

След гибелта на императора Адриан е провъзгласен за новия стопанин на Рим с поддръжката на армията и на вдовицата на Траян, която дълги години поддържа кариерата му.

Още при започване на своето ръководство новият император се отхвърля от нападателната външна политика, водена преди него от Траян, и в лицето на Партската страна и Армения получава другари, защото те стават самостоятелни. През цялото му ръководство не са проведени огромни военни походи, а водените войни приключват бързо, съвсем тихомълком. Затова е скъп доста от бойците. Към тях императорската благотворителност е огромна.

Външни врагове на Адриан не са известни, тъй като по негова заповед народът на Месопотамия е освободен от тежките налози, наложени от Траян. Арменците най-сетне получават правото да имат собствен цар, до момента в който преди са под ръководството на римски легат. А царете на грузинци и ибери получават богати блага от императора.

Новост във военната му политика е, че императорът стартира да приема за легионери освен римските жители, само че и жителите на римските провинции, с което армията се варваризира.

Държавните каузи са приоритет на император Адриан през цялото му ръководство. Грижата му за финансовото положение на империята го кара да следи в детайлности цялата финансова политика.

Императорът си слага за цел да бъде в положителни връзки с безусловно всички обществени групи. Това е тежка задача за толкоз разслоено общество, само че той я взема решение сполучливо. Отнася се с почитание към Сената; грижи се плебеите да получават задоволително самун и зрелища; издига престижа на съсловието на конниците, като им поверява доста административни длъжности и по този начин поставя началото на прослойката на висшите служители.

Неговото достойнство не подминава даже робите. На господарите е неразрешено да убиват плебеи, присъдите се издават към този момент от съд, а не от господарите. Забранява продажбата на плебеи и робини на сводници и гладиаторски школи. Затваря трудовите затвори за плебеи и жители.

Щедростта му към народа е в действителност впечатляваща. Той опрощава големи суми на частни длъжници към императорската хазна и подрежда да се изгорят всички разписки за отговорностите им. Отменя и неплатените отговорности на провинциите. Имуществото на наказаните отива към държавната, а не в персоналната му хазна. Тези приходи разрешават да се изплащат средства за храна на всички момчета и момичета; да се възстановят загубите на разорени не по своя виновност сенатори; да се раздават великодушни суми на необятен кръг жители.

Император Адриан е прочут като отличен боец с огромна физическа устойчивост, който владее даже гладиаторските оръжия. Заедно с това е отличен админ. И като същинска всестранна персона е и изискан интелектуалец. Образованието, което получава като дете, го прави поддръжник на гръцката просвета. Преди да стане император той ръководи Атина и по-късно поставя големи грижи за тази културна столица на остарелия свят. Неговото ръководство се явява златен век за Атина. По заповед на императора е повдигнат възвишен храм на Зевс в града.

Свързаността му с гръцкия усет към живота се демонстрира в покровителството над удивително красивия му гръцки плебей Антиной. Той обаче има нещастна орис. Още напълно млад се удавя в Нил. Скръбта на императора го потиква да го прогласи за провидение и да издигне град, наименуван на негово име.

Сред всички императори император Адриан се отличава и със пристрастеността към пътешествията. Той съумява да посети необикновено доста места и да се поклони на забележителностите им.

Император Андриан не остава обратно и в строителната активност. В покрайнините на Рим той си издига величествена вила, в която пресъздава културата на доста посетени страни.

Строителната активност на Адриан е белязана от знака на голямата му невзискателност. Никъде той не изписва името си. При преустройство на Пантеона, издигнат преди него, оставя името на строителя Марк Агрипа. Тази сграда е с най-щастлива орис, тя не се трансформира в руина, нито е преустроявана.

Самият император също се демонстрира като проектант. Негов е планът за храма на Венера.

Адриан не основава свои деца и по тази причина въпросът за наследяването на трона стартира да заема от ден на ден мислите на императора с годините. С това стартират и съмненията му кого да уточни за собствен правоприемник. Най-напред осиновява Луций Елий, с желание той да го замести, само че Луций умира преди Адриан. Въпросът с наследството става изключително изострен в последните му години.

Бавно гаснещият император се стопира на Антонин, който също осиновява, и по-късно властта минава в негови ръце. Преди него обаче вниманието на Адриан притегля Марк Аний Вер. Той е прекомерно млад, с цел да стане император и по тази причина по настояването на Адриан Антонин го осиновява и по-късно историята го запомня като император Марк Аврелий.

Преди гибелта си императорът се разболява тежко. Това отприщва цялата му естествена свирепост. Яростта му става причина доста негови доближени да бъдат погубени. Без публично следствие и без присъди са убити сенаторът Сервиан и внукът му, защото са уличени, че се надяват да стигнат до трона. Сенатът се настройва против Адриан, както и публичното мнение.

Император Адриан умира през лятото на 138 година и е заровен в Рим във възвишен пантеон на брега на река Тибър, който самичък си построява приживе.

Мнозина се озлобяват против Адриан в последните години на ръководството му, само че наследникът му Антонин съумява да убеди Сената починалият император да бъде обожествен. Това почтено държание към паметта на Адриан донася на Антонин прозвището Пий, Благочестивият.

През 141 година божественият Адриан се снабдява с храм, издигнат в негова чест от Антонин Пий. Мавзолеят е знак на безконечния и несломим Рим, а римските папи го трансформират в своя цитадела. Наричат го Замък на Светия Ангел - Кастел Сант Анджело.