Публикуването на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците

Публикуването на резултатите от Програмата за интернационално оценяване на учениците (известна повече с британското си редуциране PISA) неизбежно възкресява дебата за качеството на българското учебно обучение и достиженията на учениците. И този път обаче той се концентрира върху ролята на учебното заведение и просветителните политики, до момента в който доста от основните фактори, които предопределят резултатите – изискванията в фамилията, бедността, неравенството – остават настрани.

Трябва да стартираме с нужното конкретизиране, че резултатите от последното издание на PISA по никакъв метод не могат да бъдат интерпретирани като покруса – в нито едно от главните посоки на проучването не се следи забележителен спад, само че сигурно може да се приказва за застоялост. Най-голямо понижение в достиженията на българските възпитаници има в естествените науки, което насочва към най-видимата потребност от промяна в образователните стратегии и префокусиране на наличието.

Влиянието на неравенството върху резултатите на българските възпитаници се демонстрира най-малко на две нива – от една страна, в разликите сред фамилната среда на обособените възпитаници, а от друга, сред другите учебни заведения.

Що се отнася до изискванията в семейството, проучването съпоставя достиженията на учениците по отношение на показател на социално-икономическия им статус, и открива, че разликата в резултатите на тези с висок статус и тези с невисок е доста необятна – 106 точки по четене, на фона на приблизително 89, което е към 20% отклоняване. Ниският социално-икономически статус има очевидно отражение и върху дяла на учениците с високи достижения, като тези с висок статус съставляват огромен дял в групата на най-добре представилите се в проучването.

Тъй като микроданните от последното издание на проучването са налични от едвам няколко дни, рано е да преценим относителната тежест на другите фактори на фамилната среда върху резултатите на другите групи. Предвид дребните разлики с предходни издания в общите резултати обаче си коства да напомним най-важните от тях, изведени в предходни разбори въз основа на проучването (а на по-късен стадий ще съпоставим и динамичност на значимостта на обособените фактори). Езикът, който се приказва в дома (който в България е и знак за етническа принадлежност) в предходни проучвания имаше сходна тежест с показателя на социално-икономически статус. С други думи, принадлежността към етнос, друг от българския, попречва положителните просветителни достижения толкоз, колкото бедността .