Публикуването на доклада на специален прокурор Робърт Мълър, който разследваше

Публикуването на отчета на специфичен прокурор Робърт Мълър, който разследваше американския президент Доналд Тръмп, сигурно не оправда вниманието и ресурсите, които бяха вложени в него. Получи се нещо, което сме гледали и различен път: огромен бюджет, обилна реклама - слаб филм.

Самото следствие на Робърт Мълър, което продължи съвсем две години, бе една от главните тематики в американските медии през същия интервал. Някои от тях обаче освен отразяваха събитията към следствието, само че сякаш се опитваха и да вземат участие в него, направлявайки го от екраните. Нещо повече, по никакъв начин не бяха единични случаите, в които четвъртата власт в Съединени американски щати се държеше като третата и издаваше присъди.

Именно тези американски медии сътвориха упования в своите фенове, които самият отчет на Робърт Мълър не съумя да удовлетвори. Аудиторията бе напълнила киносалоните, само че филмът въобще не се оказа атрактивен: Доналд Тръмп не си е сътрудничил с руснаците, заключи " сценаристът " Робърт Мълър. А това е като да си купиш билет за шпионски трилър и да ти прожектират блудкава екранизация на Нора Робъртс. Къде отиде обещаният съспенс?

Но въпреки всичко американската аудитория е отглеждана деликатно. Ричард Никсън селектираше положителни напитки в Белия дом и несъмнено не им се възхищаваше единствено от отдалеченост. Бил Клинтън пък избираше взискателно сътрудничките си. Ето, американските фенове към този момент имаха алкохол и секс. Липсваше единствено шпионският претекст, с цел да се затвори " веригата " на зрителското внимание и да се изпълнят киносалоните.

И тук някой реши, че Доналд Тръмп, с типичната си " въздържаност " и " дисциплинираност " на характера, би влезнал отлично в ролята на (поне) полковник от ГРУ или в случай че това би било прекомерно, то тогава да се е заобиколил с съветски сътрудници. Друг е въпросът, че към този момент има наказани хора от екипа му, които са нарушили американските закони (Майкъл Флин - поради това, че е излъгал ФБР за контактите си с съветския посланик; Пол Манафорт - за данъчни и банкови измами и т.н.). Друг е и оня въпрос, съгласно който (и) от следствието на Мълър си проличава, че Доналд Тръмп не демонстрира това държание и зрялост, които са присъщи за Белия дом.

Но в случай че прожекциите за Никсън и Клинтън да не разочароваха аудиторията, то представянето на отчета на Робърт Мълър, на рекламния фиш на който се обещаваше съветски сътрудник в Белия дом, се оказа, че някой се е опитал да пробута на американците уестърн без индианци.

Нормално е, следователно, феновете да бъдат ядосани. И да стартират да адресират екраните не с овации, а с пуканки. Но в никакъв случай няма да бъде обикновено публицистите да имат държание на служители на реда и вместо микрофони, да държат белезници, да задават присъди, а не въпроси.

Но тези американски медии, които не толкоз отразяваха следствието на специфичен прокурор Мълър, колкото се опитваха да го задават и направляват, имаха един главен съизвършител в този развой. Това бе Демократическата партия на Съединени американски щати.

Демократите в Съединени американски щати, несъмнено, имат партиен интерес да показват слабите места на настоящия президент-републиканец и да изпускат услужливо неговите мощни страни и политики. Това е част от конкуренцията за власт, в която политическите партии са главен законен инструмент.

В случая с държанието на Демократическата партия в границите на следствието на Робърт Мълър, както и в подтекста на цялата тематика за хипотетичната връзка на Доналд Тръмп с Владимир Путин, която предхождаше работата към отчета на специфичния прокурор, приказваме за нещо друго от нормалната конкуренция за власт, в която едната партия просто желае да " потопи " представителите на другата.

Нещата стопираха да бъдат просто политически и безобидни, когато демократите в Съединени американски щати взеха решение, че рейтингите и партийните ползи оправдават " счупването " на институционалната система в страна.

Какво в действителност направиха съперниците на Доналд Тръмп?

На първо място, демократите поляризираха в допълнение американското общество, антагонизирайки не дребна част от него против демократично определения президент на Съединени американски щати. Никой не е задължен да харесва Доналд Тръмп, стига да се почита институцията, която той съставлява. Различни отзиви в страната постоянно е имало (това е част от достолепията на американската просвета и политика), само че с държанието си демократите напуснаха полето на рационалния спор и рецензия и отидоха в полето на спора и войната. Когато едно общество бива поляризирано обаче, пукнатините в него бързо раждат разломи, които гълтам опциите за разговор и компромис.

Пионер в поляризацията на американското общество бе някогашният президент Барак Обама, който, посредством тенденциозната си и сектарна вътрешна политика, съумя да сътвори изискванията, които породиха като реакция резултата " Тръмп ".

На второ място, демократите, с натякването на тезата, че надали не Доналд Тръмп е определен от Владимир Путин, в действителност съумяха не толкоз да компрометират американския президент, едвам лъснат имиджа на съветския държавен глава. По този метод демократите действаха като безплатните PR-ри на Владимир Путин. Едва ли има различен фактор, който да е правил от ръководителя на Кремъл толкоз забележителна фигура, в каквато светлина го показа пред света американската левица.

На трето място, с тезите и посланията, които демократите излъчваха през целия интервал на следствието на Робърт Мълър, те де факто инсталираха в идеологическия си корпус подправените вести. Fake news се трансформира в един от стълбовете на Демократическата партия. Понеже едно е да кажеш, че Русия се е намесвала в изборния развой на Съединени американски щати (което твърди освен отчетът на Робърт Мълър, само че и отрасловите служби на американците), напълно друго е да твърдиш, че тази интервенция е повлияла на крайния резултат на президентските избори, а отсам, че и Владимир Путин е избрал Доналд Тръмп.

А до момента в който Демократическата партия е една от двете съществени такива в партийната система на Съединени американски щати, то цената за инкорпорирането на подправените вести като съответстващи за политическия спор ще заплащат всички американци. Тъй като лъжата бе легитимирана и се трансформира в част от инструментите на партиите.

А вместо да ги посочат и глобяват с мълчанието си, американските медии предоставяха естрада на тези подправени вести, като даже участваха в тяхното в допълнение разрастване.

Филмът обаче не оправда упованията, а загубата от него занапред ще се пресмята в средите на спонсорите му от американската левица.