*Публикуваме пост на Мария Георгиева, наша колега и жена, на

*Публикуваме пост на Мария Георгиева, наша сътрудник и жена, на която се възхищаваме. Постът от профила ѝ във Facebook ни потресе. Наистина. И по този начин: “От известно време насам и аз съм в групата на сървайвърите. Коронавирусът не ме умъртви, само че здравната система съвсем ме закопа – с позитивни проби РЗИ ни изпрати с децата на личен ход да сеем вируса до Пирогов, а от Спешна помощ ми начертаха проект за деяние по телефона: „ Звъннете на джипито, дайте слушалката на сина си и дано той да кашля в нея, с цел да преслуша лекарят белите му дробове по телефона “ – те за кашлица по 10 пъти в минута и температура 38,5 при ковид не пращали екип.

Това е в резюме ситуацията. Дълго се чудих да описвам ли тази история, или да си спестя писането, тъй като знам, че нищо няма да се промени. Правя го за тези, на които им следва да изтърпят на собствен тил парадоксите, които трансформират българското „ опазване на здравето “ в живо здравеПОГАЗВАНЕ. Ако ви се чете до края, воала: Въпреки маските, дезинфектантите, обществената отдалеченост, изолацията, храната и кафето единствено от къщи, миенето на ръце на всеки 5 минути и цялото стерилно всекидневие, което си построих в последните месеци, коронавирусът пристигна и у дома. Не знам дали има смисъл да споделям, че учебните заведения са най-големият му развъдник. Но има смисъл да опиша по какъв начин след повече от 7 месеца карантини, изключителни ограничения, щабове, генерали, брифинги и безредни дейности на тези, от които зависи животът ни, децата са отвън цялата скица (не че ние сме в нея). Коронавирусът не ги убива – факт, нас също няма да убие – да се молим да имаме този шанс, само че системата ще го направи – бързо и несъмнено! „ Безплатен ще бъде PCR пробата за възпитаник със подозрения за COVID-19 “, съобщи основният държавен контрольор доктор Ангел Кунчев преди началото на образователната година. Пълна неистина! За една седмица класът на щерка ми остана на половина, в това число и като учителско наличие, само че РЗИ не направи нито един тест. Сополивите и заболели деца просто бяха връщани заран на родителите им, без инструкции къде се вършат безплатните училищен проби, тъй като такива НЯМА. Познайте какъв брой родители извадиха 100 лева за тест на някакви си сополи или леко неразположение? Нито един. Та нали това е нормалното положение на множеството деца още от яслата!? Обаче, става известно, това са и най-вероятните признаци на ковид при тях – щерка ми нямаше даже хрема и никой в учебно заведение не видя, че е отпаднала или болна, до момента в който не я оставихме у дома поради сходно леко неразположение. Вдигна ниска температура на два пъти, гърлото ѝ малко се зачерви, заболя я корема и толкоз. Достатъчно, с цел да тръгне към нас и да разберем, че е ковид. В класа на сина ми ситуацията не беше по-различно. Но на 17 година признаците не са като при 9-годишните. Първият доктор беше безапелационен: „ Вчера пристигнаха едни младежи с корона, на фона на които вашият наследник е в цветущо здраве. Високата температура и кашлицата не са резултат единствено от коронавирус – другите заболявания си вървят. Сигурно върви гол в дъжда и е настинал “. Доверих му се, а и не смятах, че с простуда от дъжда имаме работа на опашките пред лабораториите, където не знаеш кой с какво ще кихне до теб. Седмица по-късно обаче цветущото здраве беше все по този начин „ цветущо “ – същата кашлица и същата температура, сваляна и вдигана няколко пъти, макар шепите с медикаменти и витамини, всички чайове и бабини илачи. Ясно беше, че фотография би трябвало да се направи. И тук стартира сагата… „ Отивате незабавно в палатката пред инфекциозното на ВМА – там ще ви поемат “, сподели ми джипито. Открихме палатката в петък по обед, само че в нея нямаше никой. На десетина метра настрана, пред огледални стъклени порти се беше заформила скромна опашка от 6-7 души. Никой не кашляше, само че всички чакаха обзор за коронавирус. Били там от час, тъй като вървяло постепенно. По мои сметки след още час щяхме да сме вътре при доктор. Добре де, след 4 часа. Късмет, че беше слънчево и топло, тъй като чакалните на лечебните заведения към този момент са на открито. Да му мислят инфектираните през декември! „ Не преглеждаме деца! “ – с този отговор възнаградиха 4-часовото ни самообладание тук. А къде? Започна се едно гадаене, единствено дето фасул не хвърляха. Имало инфекциозно поделение за деца към Софиямед, само че там не работели със признаци на коронавирус. Ами… нямало къде. Нелегално трябвало да го прегледат. И незаконно да му създадат тест. И незаконно на идващия ден да ми се обадят, че пробата е позитивен. А РЗИ най-легално да ми кажат: „ Отидете цялото семейство на личен ход до Пирогов за рентген на белите дробове “. Обадих им се по телефона, откакто не повярвах на джипито и Координационния център, откъдето бяха изпратили същите нареждания. Все отново, на личен ход може да значи 5000 лева санкция за нарушение на карантината, а също и задоволително висок риск за всички останали по пътя ни. И в случай че за мен „ на личен ход “ е персонален автомобил, за други ще е такси, рейс или още по-зле – метро. След като пред ВМА търсихме палатка, пред Пирогов кодовият събирателен пункт за коронавирус беше бял фургон. Пред парадния вход е, в случай че още не сте го посетили. Изчаках десетина минути, с цел да приключат диалозите за времето и кафето в Москва с руснаци, които си плащаха тестванията, до момента в който някой ми обърне внимание, че повеждам дете с коронавирус. На учудените погледи, озъртащи се за детето, обясних, че е в колата, тъй като не считам за редно да го изтипосам на основния вход, с цел да кашля против всяка кола за спешна помощ, която идва. Но там, в Пирогов, направиха тъкмо това – настаниха го в чакалнята на парадния вход. Знаят, че е с коронавирус, бързо ще стане, помислих си първоначално. Докато не занесох персоналната му карта на детска регистратура. Дали не затвориха прозорчето под носа ми, като чуха ковид? Дали не ме оставиха с двете деца близо час из чакалните на Пирогов, до момента в който звънят телефони и занапред откриват (след повече от половин година съществуване на този вирус в София) имат ли право да преглеждат деца с коронавирус? Дали и тук не ни прегледаха незаконно? Ами направиха го! За повторно имахме шанса да попаднем на съзнателен и угрижен доктор – доктор Теа Александрова, която пое най-малко Ниа. Затвориха ни в една стая, направиха ѝ всички проучвания за по-малко от час. За себе си не смеех да попитам – тогава още нямах признаци и не желаех да сътворявам спомагателен безпорядък и в без друго безредната здравна система. Четирите часа пред палатката на ВМА се оказаха загрявка за 7-часовия престой край белия фургон на Пирогов. Не дръзвам да си помисля за това време какъв брой души може да сме заразили. Като прибавим и още един юноша с коронавирус в чакалнята на Пирогов, който към този момент имаше пневмония, а с майка си 9 часа чакаха РЗИ да изпратят кола за спешна помощ в Пирогов, с цел да го закара в някоя болница за лекуване. Децата просто на никое място не ги одобряваха. Никой от огромните мозъци в тази страна не беше предположил, че коронавирусът върви и по тях – трябваше да пристигна 15 септември, с цел да се разбере, че коронавирус освен че визира децата, само че потегля най-много от учебните заведения, където обществена отдалеченост е доста релативно разбиране. 5 признака, че сте прекарали Kовид-19, без да разберете Личен роман: Истината за карантината, за какво РЗИ идва на 11-тия ден и след това те заплашват със затвор Медитация в 6 стъпки от Стив Джобс Към 9 вечерта взех решение да се обадя в РЗИ и да ги попитам редно ли е това, което се случва – деца с коронавирус да кашлят на входа на Пирогов. Беше събота вечер, извънработно време, включи се секретар. Оставих известие, имената и телефона си, само че никой по този начин и не ме потърси. На идващия ден обаче ми се обадиха от Пирогов, с цел да ми се извинят за целия безпорядък, от който сме били пострадали. Не са отговорни лекарите – те също страдат от системата. А единственият метод да оказват помощ, е да я заобикалят. След незаконния обзор, незаконния тест и съвсем незаконния рентген на 17-годишното ни дете, легалната карантина пристигна, признаците при всички у дома – също. Тотална загуба на подушване и усет, температура – от време на време ниска, от време на време не чак толкоз, при някои – тежка кашлица, при други – зачервено гърло, инфектиран синузит, болки в очите и корема, гадене… Ако един час си добре, в идващите 5 си срутен. Нямаш сили да станеш от леглото и всичко, което усещаш, е по какъв начин се разпадаш. Дори да си с „ леки “ признаци, като кашлица в продължение на три седмици и температура 38,5, както ни категоризираха от Спешна помощ в София. Стигнахме до тях, тъй като на осмия ден от лекуването с антибиотици и всевъзможни противовирусни препарати и сиропи, положението на сина ми не се променяше, а мен никой даже не ме беше прегледал – лекуването ми се контролираше от джипито по телефона. След час очакване за свободна линия със Спешна помощ на 112, най-сетне попаднах на общителна лекарка, която общително ми изясни: „ Обадете се на персоналния доктор, с цел да ви преслуша по телефона! “. Но аз към този момент бях говорила с джипито и съгласно него единственият метод доктор да ни чуе на слушалки, без да отнесем санкция за неспазване на карантината, е екип на Спешна помощ да пристигна до у дома. Поисках името на общителната лекарка ако се влошим през уикенда, с цел да знам кой ни е дал този професионален съвет. И тя общително ми затвори (имам датата и часа на позвъняването, а записите би трябвало да се пазят). С малко повече непримиримост след 30 минути съумях още веднъж да се свържа със Спешна помощ. Казах им часа на предходното ми позвъняване и още веднъж желаех името на лекарката, която е назначила обзор на белите дробове по телефона. „ Не сте разбрали колежката, госпожо – тя е желала да каже да позвъните на джипито, да накарате сина си да кашля в слушалката, с цел да реши лекарят дали кашлицата е сериозна. “ Ако не беше съществено, щеше да е смешно! Накратко, кашлица по 10 пъти на минута и температура 38,5 на осмия ден от антибиотичното лекуване не са рискови признаци при коронавирус съгласно Спешна помощ. Изпратиха екип след 3 часа. Докато ги чаках, звънях на джипито, РЗИ, Министерство на здравеопазването… На първите две места прехвърляха топката към Спешна помощ, а в министерството от 3 телефона в уеб страницата, не подвигаха нито един с часове. Истински шанс беше, че не стигнахме повече до болница. И тъй като всички гледаме доста филми и доста вести, в които някъде някоя РЗИ поема грижата за болните, фамилиите им, контактните лица, ще кажа единствено, че аз звънях десетки пъти в столична РЗИ, само че от тях получих едно-единствено позвъняване – с цел да си запишат членовете на фамилията, ЕГН-та и телефони, ако нарушим карантината. И да ни донесат „ Предписание за изолираност в домашни условия “ 2 дни преди края на карантината. Защото са загрижени за санкциите, само че не и за хората. От столична РЗИ не ни попитаха за други контактни, не ни дадоха директиви какво да вършим, в случай че се влошим, не изпратиха екип, с цел да ни прегледа и тества. Прехвърляха топката към Пирогов и Спешна помощ. А от там им я връщаха назад. Лошото е, че до момента в който тези институции си „ трансферират “ живота на хората, някои имат потребност от лекари. И е цялостен шанс, че оцеляват. Въпреки системата на здраве ПОГАЗВАНЕ. ” Автор: Мария Георгиева, основен редактор на ELLE