Мисловна перверзия: Когато моите политици губят, е преврат. Когато печелят, е прозрачна победа
Публикуваме коментар на Владислав Апостолов пред за митингите и превратите у нас:
"От години следя по какъв начин естествени западни мъже и дами напълно закономерно и разумно иронизират месианските бесове и нарцистичните култове и фриволности на техните си демократични деятели.
Тези биологични мегафони на невротичната страст, уви, са матрицата за произвеждане на всевъзможни периферни демократични деятели, изключително на тези в България. Беше ясно, че рано или късно множеството патологии на „ прогресивитета “ от метрополията ще полепнат и по локалните почитатели на сезонното площадно отвращение и странния, обществено зает солипсизъм.
Днес виждам същите комедийни очертания и хора, които оперират с действителността като не изключително изобретателни деца с пластелин – мачкат, разтягат, късат, деформират и най-после... нищо. Ала родителите им споделят, че са сътворили шедьовър: „ Браво, на мама протестърчето, отново ще спасиш България от мафията и мутрите. Утре още веднъж на площада, и времето ще е хубаво! “
Българският протестиращ жител има бездънен и продължителен проблем с метаболизма на действителността. Той фантазира обикновени демократични процедури и разумни политически маневри като преврати от недрата на злото. Същото постоянно го прави и световният протестиращ жител.
През 2016-а Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън на изборите за президент и американският протестиращ човек разгласи това за нелегитимно завладяване на властта, дирижирано от дългата ръка на Кремъл. Без доказателства, само че с много страсти. „ Изборите и американската народна власт са пробити от непозната и враждебна мощ “, изпищя груповият протестър. През 2020-а Тръмп загуби от Джо Байдън и протестърът не помни за паниките си. „ Това са най-честните и транспарантни избори в историята “, разгласи изрично демократичният булеварден стачкуващ и назова изменник всеки, сочещ към доказателствата за противоположното. С други думи протестърът се извъртя на 180 градуса, тъй като неговият претендент завоюва.
Получи се почти следния логаритъм - „ Когато моите обичани партии и политици губят, това е прелом, когато моите хора печелят, това е транспарантна победа и всеки, който твърди противоположното е изменник. Който несъмнено желае прелом “.
Сходна мисловна перверзия се случва около първия сполучлив избор на съмнение в най-новата история на България. Кабинетът на Кирил Петков, съединен с удивително нестабилна и спорна коалиция, падна след една изцяло демократична и конституционална процедура. Може да не ни харесва, може да ни харесва, може да сме неутрални. Ала не може да сме по едно и също време естествени и да твърдим, че това е прелом.
Е, тъкмо това настояват прекалено много облици, които неиронично се афишират и изясняват като по-умните, по-активните, по-важните хора в страната.
В обществените мрежи водещи инфлуенсъри на демократичната общественост повтарят за преврата като някаква племенна ключова дума. Близки до тях медии разгласяват еднакъв материал със заглавие „ Как се прави прелом в България: прилики и разлики сред 1992 и през днешния ден “. И след това инфлуенсърите всеобщо го споделят с резултата на групова политическа неуравновесеност.
Не всичко, което ви нервира, е прелом, мафия и зло. Разбира се, също като щатския протестър през 2016-а, българският протестър от 2022-а халюцинира дългата ръка на Русия. Тук прибавяме и занимателната детайлност, че деятелите, които дефинираха демократичната парламентарна процедура от оня ден за прелом даже не биха си помислили да употребяват думичката с „ п “ за това, което се случи в Украйна през 2014-а.
Но хайде, култът към процедурите като преврати и превратите като процедури ще го разберем ненапълно, с усмивка, с мигане, с смешка, с халба бира... От нас да мине, лято е – сезонът за либерален митинг на демократичната общественост в името на демокрацията.
Но, Бога ми, спрете да сравнявате всичко с „ Хари Потър “. Това е изключително презрян реторически импорт и превод от англоезичните демократични протестъри. Те от години съществуват в трагичен режим на борба против злото, олицетворено от Волдемор. Сега и нашите „ копипейст “ елити получават халюцинации от Хогуортс. Депутатът от „ Продължаваме промяната “ Искрен Митев съпостави Слави Трифонов с Волдемор и ни въодушеви да го помолим да прочете още някоя книга. Да беше единствено той.
Хора, вие сте пълнолетни и хипотетично вменяеми, не живеете в „ Хари Потър “. Не сте „ положителните “ против „ неприятните “. Бившият съдружен сътрудник на „ вашите “ не е Волдемор. Хърмаяни не се интересува какъв брой пъти сте крещяли „ Мафия “ след следобедното си соево лате.
Световният протестърски култ към сюжета и облиците на „ Хари Потър “ издава изумителната инфантилизация на тълпите, които политически спекуланти назовават „ интензивно поданство “ и „ междинна класа “. Протестърите тук също са жертви – не на Волдемор, а на политическите сили, които подтикват площадната им фикция, че са „ солта на Земята “. Не са. "
Повече може да чуете в звуковия файл:
"От години следя по какъв начин естествени западни мъже и дами напълно закономерно и разумно иронизират месианските бесове и нарцистичните култове и фриволности на техните си демократични деятели.
Тези биологични мегафони на невротичната страст, уви, са матрицата за произвеждане на всевъзможни периферни демократични деятели, изключително на тези в България. Беше ясно, че рано или късно множеството патологии на „ прогресивитета “ от метрополията ще полепнат и по локалните почитатели на сезонното площадно отвращение и странния, обществено зает солипсизъм.
Днес виждам същите комедийни очертания и хора, които оперират с действителността като не изключително изобретателни деца с пластелин – мачкат, разтягат, късат, деформират и най-после... нищо. Ала родителите им споделят, че са сътворили шедьовър: „ Браво, на мама протестърчето, отново ще спасиш България от мафията и мутрите. Утре още веднъж на площада, и времето ще е хубаво! “
Българският протестиращ жител има бездънен и продължителен проблем с метаболизма на действителността. Той фантазира обикновени демократични процедури и разумни политически маневри като преврати от недрата на злото. Същото постоянно го прави и световният протестиращ жител.
През 2016-а Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън на изборите за президент и американският протестиращ човек разгласи това за нелегитимно завладяване на властта, дирижирано от дългата ръка на Кремъл. Без доказателства, само че с много страсти. „ Изборите и американската народна власт са пробити от непозната и враждебна мощ “, изпищя груповият протестър. През 2020-а Тръмп загуби от Джо Байдън и протестърът не помни за паниките си. „ Това са най-честните и транспарантни избори в историята “, разгласи изрично демократичният булеварден стачкуващ и назова изменник всеки, сочещ към доказателствата за противоположното. С други думи протестърът се извъртя на 180 градуса, тъй като неговият претендент завоюва.
Получи се почти следния логаритъм - „ Когато моите обичани партии и политици губят, това е прелом, когато моите хора печелят, това е транспарантна победа и всеки, който твърди противоположното е изменник. Който несъмнено желае прелом “.
Сходна мисловна перверзия се случва около първия сполучлив избор на съмнение в най-новата история на България. Кабинетът на Кирил Петков, съединен с удивително нестабилна и спорна коалиция, падна след една изцяло демократична и конституционална процедура. Може да не ни харесва, може да ни харесва, може да сме неутрални. Ала не може да сме по едно и също време естествени и да твърдим, че това е прелом.
Е, тъкмо това настояват прекалено много облици, които неиронично се афишират и изясняват като по-умните, по-активните, по-важните хора в страната.
В обществените мрежи водещи инфлуенсъри на демократичната общественост повтарят за преврата като някаква племенна ключова дума. Близки до тях медии разгласяват еднакъв материал със заглавие „ Как се прави прелом в България: прилики и разлики сред 1992 и през днешния ден “. И след това инфлуенсърите всеобщо го споделят с резултата на групова политическа неуравновесеност.
Не всичко, което ви нервира, е прелом, мафия и зло. Разбира се, също като щатския протестър през 2016-а, българският протестър от 2022-а халюцинира дългата ръка на Русия. Тук прибавяме и занимателната детайлност, че деятелите, които дефинираха демократичната парламентарна процедура от оня ден за прелом даже не биха си помислили да употребяват думичката с „ п “ за това, което се случи в Украйна през 2014-а.
Но хайде, култът към процедурите като преврати и превратите като процедури ще го разберем ненапълно, с усмивка, с мигане, с смешка, с халба бира... От нас да мине, лято е – сезонът за либерален митинг на демократичната общественост в името на демокрацията.
Но, Бога ми, спрете да сравнявате всичко с „ Хари Потър “. Това е изключително презрян реторически импорт и превод от англоезичните демократични протестъри. Те от години съществуват в трагичен режим на борба против злото, олицетворено от Волдемор. Сега и нашите „ копипейст “ елити получават халюцинации от Хогуортс. Депутатът от „ Продължаваме промяната “ Искрен Митев съпостави Слави Трифонов с Волдемор и ни въодушеви да го помолим да прочете още някоя книга. Да беше единствено той.
Хора, вие сте пълнолетни и хипотетично вменяеми, не живеете в „ Хари Потър “. Не сте „ положителните “ против „ неприятните “. Бившият съдружен сътрудник на „ вашите “ не е Волдемор. Хърмаяни не се интересува какъв брой пъти сте крещяли „ Мафия “ след следобедното си соево лате.
Световният протестърски култ към сюжета и облиците на „ Хари Потър “ издава изумителната инфантилизация на тълпите, които политически спекуланти назовават „ интензивно поданство “ и „ междинна класа “. Протестърите тук също са жертви – не на Волдемор, а на политическите сили, които подтикват площадната им фикция, че са „ солта на Земята “. Не са. "
Повече може да чуете в звуковия файл:
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ