Публикуваме интервю със социалния психолог Росен Йорданов, споделено пред -

Публикуваме изявление със обществения психолог Росен Йорданов, споделено пред

- Г-н Йорданов, още преди войната, до момента в който всички споделяха, че Путин няма да нападне Украйна, вие бяхте един от дребното специалисти, от които чух, че няма по какъв начин да сме спокойни, че той не крои нещо, съдейки по жестовете на тялото му. И за мен не беше разумно да стартира война, само че какъв брой логичност има в това, което се случва?

- На мен дълго време ми се е налагало да чета зад лицеизраза на индивида, с който беседвам или който би трябвало да стимулирам да каже истината. И бях съвсем сигурен, че Владимир Путин ще стартира война. Защото при всичките му срещи със западни водачи и с негови доближени - министри и военни командири, той изглеждаше като восъчна фигура.

- И това освен поради ботокса?

- Определено не е единствено поради това. Той показваше едно голямо изпитание на волята да управлява прочувствения си лицеизраз. Дори за човек като него, който като цяло е восъчен, по този начин да го кажем, и не е доста изразителен. Но ми направи усещане контрастът при срещата на Владимир Путин с китайския водач Си Дзинпин. Там функциите бяха разменени - Путин се опитваше да наподобява по-сърдечен, а Си Дзинпин стоеше пред него като паметник - отзивчив, само че паметник. Когато Путин се ръкува с него, по-късно направи едно незавършено придвижване, което нормално издава раздразнителност. Опита се да съкрати дистанцията, на което Си Дзинпин направи една крачка обратно, без да губи позиция. Тогава стана ясно, че този, който доста се надява на тази среща и желае да покаже нещо друго, е Путин. Това е контрастно държание от това, което показва с Макрон и преди този момент. Допълнението към прогнозата за идната война беше, че Китай няма да поддържа еднопосочно Русия, както се и получи.

- Цялата тази информация единствено следейки жестовете?

- Знам, че хората доста постоянно подценяват този детайл, само че на мен ми се е налагало да разгадавам на това, по тази причина съм изострил сетивата си и следя тези източници на информация.

- Да, даже единствено на един кадър от срещата в Пекин си проличава това, което казвате. И този взор на Путин, насочен към “големия брат”...

- Забележете по какъв начин си е вдигнал веждите. Тук Путин е доста по-експресивен в държанието си, нетипично изразителен. Си Дзинпин е също много обран човек.

Той демонстрираше сдържаност и невзискателност в държанието си още преди да бъде определен на този пост. Но в тази обстановка доста проличава кой от двамата въздържани хора е по-нетърпелив и превъзбуден от срещата.

- Да погледнем фотографията, на която Путин държи тирада, тази нападателна поза какво споделя?

- Много хора напълно основателно вършат паралели сред Хитлер и Путин. Като стартираме от знаците и символиката – буквата Z, която е половин свастика, и минем през мотива за започването на войната, технологията, по която се сътвори предлог, с цел да се стартира войната, цялата агитация с това, че там живеят “руски хора”, както беше при Хитлер и Судетите.

Сигурен съм, че доста от хората надали са осведомени каква е концепцията на всичко това. Мога да загатна няколко имена и едно от най-важните е на Иван Илин - великоруски шовинист с искрено фашистки възгледи. През 1922 година напуща Русия, тъй като не е склонен с болшевишката гражданска война. Не тъй като не му харесва терорът, а не му харесва технологията, по която се реализира. Бил е последовател на Хитлер. Умира през 1954 година в Швейцария. Начетен, мъдрец, той изповядва концепцията, че съветският народ и този съветски свят, за който през днешния ден приказва и Путин, е изначално роден в непорочност. В смисъла на това всички неща, които сега се случват, каквото и да направи, той не може да сгреши. Защото съветският народ е богопомазан.

През 2005 година Путин ексхумира тялото на Иван Илин и го погребва церемониално в Русия. Много пъти той го цитира безусловно – изборно, само че безусловно.

Гледайки тази фотография на Путин, виждаме един доста могъщ човек. И за разлика от Хитлер, който е извънредно изразителен, с оня заразяващ яд, при Путин имаме враждебна въздържаност. Един спокоен абсолютизъм, който в избрани моменти приказва доста. Дори този жест на ръката демонстрира, че дава инструкции - дава указания. Това, несъмнено, влиза в борба с всички псевдоидеи, че този свят е опция на западния.

Ако ми позволите, ще споделя една концепция с вас. Знаете ли, за какво толкоз доста дами са путинофилки сега?

- Интересно. Защо?

- Това е един самобитен протест в персонален проект. Не би трябвало да забравяме субективното при дамите. Пропагандата на Русия, която следим последните 10 години нападна доста от слабостите на Запада. Коя е една от най-важните недостатъци? Загуби се присъщия типичен мъжко-женски свят. Няма мъже.

- Светът стана унисекс.

- Точно по този начин. Всички са чували тези въздишки: “Абе към този момент няма мъже!”.

- В сегашната политкоректност, в случай че кажеш на една жена, че е красива, може да се изтълкува като sexual harassment.

- Абсолютно правилно. Наскоро гледах в един филм - едно момиче, румънка, само че израства в Германия, отива да води следствие в Румъния и споделя на своя сътрудник румънец: „ Откакто съм тук се усещам жена. В Германия не мога да усетя, че съм жена”. Всички тези неща, комбинирани с персоналната неоудовлетвореност на актуалните дами от това, че тази политкоректност мощно стерилизира средата. И се оказа, че с феминизма те са постигнали повече, в сравнение с са желали. В Путин и неговата агитация те виждат протообраз на остарялата класическа обстановка – мъжкото начало, по отношение на женското.

- Добрия остарял свят на мачизма.

- Именно! Това съгласно мен е по-съзнателния подтекст на тези достоверни благосклонности. В началото бях мощно заинтригуван по какъв начин може повече дами да симпатизират на Путин, в сравнение с мъже. Това не почива на рационални причини. Едва ли тези дами са чели за Иван Илин или за актуалните демиурзи на Путин. Знаем по какъв начин работи мозъка – като юрист. Т.е. първо си избира страна, а след това почва да търси причини, които да поддържат тезата. Този първичен неволен избор идва от засиления феминизъм и синдрома на “пенсиониран Свети Георги” - когато си умъртвил ламята, само че не си схванал, че тази роля е завършила и би трябвало да търсиш нови барикади.

От спечелването на заслужените права на дамите и премахването на расовата и други форми на дискриминация, като да вземем за пример към хомосексуалните, ние отидохме към различен тип дискриминация – към диктат на малцинствата над болшинството. Това не се харесва изключително и се свързва с персоналните разочарования, а те в живота на хората след 40 години са доста постоянно срещани. Кой изгубил брака си и любовта си, кой се разочаровал от приятелите си и така нататък

Жените са по-чувствителни в тази сфера. Ние, мъжете, сме по-облагодетелствани, може би поради метода, по който остаряваме или биологично, не знам. Те, сякаш, по-тежко посрещат тези неволи. В самостоятелния живот може да се инфилтрират такива хрумвания, които да отидат на по-високо политическо равнище. Това е моята догадка.

- Ето различен кадър - Путин, облечен в яке за 12 хиляди евро на стадион “Лужники”, като че ли къпещ се в националната обич. Това ли е красивото му лице, което желае да покаже отвън бункера?

- Трудно е да влезем в естетически спор дали Путин има тези физически характерности, които биха привлекли дамите. Той по-скоро е знак. Той доста сполучливо експлоатира главните съветски митологеми.

През другите години и столетия считам, че 3 мита в никакъв случай не са си отивали от Русия. Митът за богатира. За съветската талантливост - дават се образците с Достоевски, Пушкин, Чайковски и така нататък Третият мит е за решимостта на руснака.

- Не се ли пробва той да сублимира в едно и трите съветски мита?

- Всъщност Путин направи доста забавна промяна. Той стартира от човек, който трябваше сполучливо да експлоатира мита за съветската неотстъпчивост и непреклонност. Сега към този момент с доста дейна медийна, психична, пиарска и всевъзможен тип друга поддръжка, той стартира да се пробва да експлоатира и митовете за съветския богатир, за съветската мощ и талант.

Но въпреки всичко трябваше време, с цел да се повярва. Защото той не е ръстов играч, както се споделя. Има някои физиологични ограничавания и най-вероятно е имал много проблеми от детството, които са му пречили.

Ако би трябвало да го съпоставим с Борис Немцов, който беше метър и деветдесет, симпатяга, несъмнено природата му е дала повече в това отношение, Путин трябваше да построява този облик доста деликатно и търпеливо. Той се е научил на самообладание. Затова съм склонен с вас, че е почнал като дребния, само че решим човек, и стартира последователно да експлоатира останалите легенди. В последните 10 години се показваха доста хибридки, които говореха за феноменални съветски коли, невероятни съветски открития за съветското оръжие – това беше митът за съветския талант. Той събра всичко това в себе си и се трансформира в оня човек, който видяхме да се къпе в национална обич. Символ. Той към този момент не е индивидът Путин, а признакът Путин, който сплотява всички тези легенди в едно.

- А тази дълга маса в Кремъл и дистанцията, на което стои. За какво е знак дистанцията? За власт, за тревога...

- За параноя. Това е сигурен знак, че вирусът на диктатурата все по-дълбоко прониква в него. Това е реалност. Колкото по-дълго и безмилостно управляваш страната си, толкоз повече спазваш дистанцията. И толкоз повече понижава човешкият контакт. Това е едно алегорично въздигане и отдалечаване - от една страна, живееш в собствен свят, който ти си съградил. Впоследствие губиш естествената основа на човешките връзки, т.е. не се чувстваш задължен да даваш на някого, а единствено се пазиш от този свят. Тази отдалеченост е доста тъжна, само че знаем, че всички хора с сходен профил почти приключват по еднакъв метод.

Това, което ме плаши, е, че надълбоко в себе си считам, че този човек е извънредно нерационален. Затова разгадавам, че хората към него, запазили парченце от разсъдъка си, скрито могат да се опълчват на неговия проект, в сравнение с него. Парадоксът е, че множеството хора, в това число и международни водачи, разчитат на неговата рационалност.

- Но може би измежду хората към него има и такива, които подхранват този свят на изкривени визии, а останалите просто се опасяват?

- Този феномен е видян от дълго време. Обикновено такива водачи се обкръжават с два вида хора- едни, които са по-крайни и от самия водач, какъвто е казусът при Сталин и Берия. Така този преместен център от нормалността при водача стартира да наподобява естествен. По-скоро разчитаме на тези от вида хора, които са се пробвали да спрат Хитлер, в чиято преданост първоначално надали някой е можел да се съмнява, в сравнение с хора като Гьобелс, Гьоринг, Химлер и т.н

- Путин живее в пъкъл, както написа съветският публицист Виктор Шендерович, правейки опит да покаже ужасните мисли, които се въртят в главата на съветския президент, само че не заживяхме ли всички ние в пъкъла на Путин?

- За страдание, да. Смятам, че ние за следващ път си нанесохме тежко национално оскърбление. Сега не е време да се правиш на ловък стратег. Понеже има хора, които не заемат ясна, безапелационна и цивилизована позиция. Опитваме се да шикалкавим, да пратим ли бронежилетки, да пратим ли каски да пратим ли здравно съоръжение, което не е военно... огъваме се и пълзим като змия.

- Това има пояснение - назовава се боязън.

- Съгласен съм, само че има и още нещо. Този боязън е трансформиран в една малодушна национална линия, която се възпроизвежда от доста дълго време. Като стартираме от Хитър Петър и минем през Бай Ганьо, та стигнем до Андрешко, които са, за жалост, нашите три неприятни мита. Тези три облика водят до това хора, които претендират да са левенти и генерали, да наподобяват като мишки. Проблемът е, че те възбуждат една друга част от обществото, която не осъзнава, че в този момент в действителност е времето, в което една нация може безусловно за един месец да заслужи уважението на целия свят. Никой не обича мижитурките. Това е и на самостоятелно равнище, и в дребната група, и в огромните общества.

Сега е моментът, когато с водачество една нация може да направи усещане на своите съдружници и на света. Защо не отиде наш министър или министър-председател на среща със Зеленски в Киев, както направиха други? Украинският президент безусловно за една седмица се трансформира в международна звезда.

- Някой сподели шеговито за Зеленски: ние го мислехме за артист, а той се оказа Роналд Рейгън.

- В момента не мисля, че има международен водач, който да излезе против него и да има самочувствието да застане и да каже: “Аз в действителност мога да лидирам”. Дори напъните на Джо Байдън да наподобяват съществено, на моменти се провалят, тъй като той самият направи задоволително, че да не наподобява съществено. Донякъде Макрон се пробва като международен водач, само че Зеленски направи неща, които ще се отразяват удобно върху отношението към Украйна десетилетия напред.

- Анализирайте Зеленски. Този тип, в който се явява в последно време, леко изтощен, недоспал, въпреки всичко води война денонощно... Но какво откривате в жестовете му - актьорско майстроство ли е това?

- Не мога да съм сигурен. Мисля, че това, с което се сблъсква всеки ден, няма по какъв начин да не го допре като човек. Но не трябва да се подценяват и неговите актьорски умения. Всичките тези жестове съм сигурен, че са добре режисирани, само че това не прави посланието му по-слабо. В момента без значение дали е същински и дали го играе на отруден, неофициален или пряк, значим е резултатът – хората му имат вяра. Светът му има вяра! Няма да е изненадващо, в случай че един ден след края на войната в друга конюнктура се покаже като незадоволително съответен за обстановката. Много е значимо, че точно във военно време Украйна откри своя водач. И това ще даде извънредно доста позитиви на украинския народ и на Украйна като страна.

- Да поговорим за балансьора Ердоган.

- Ердоган е един от хората, които доста добре се възползват от всичко. Било то поради възрастта или от забавените придвижвания, само че Ердоган наподобява прелестно тежкарски. Той доста надълбоко уплътнява ролята на човек, който е кадърен да играе ролята на стабилизиращ фактор. Мисля, че Турция също съумя в тази обстановка да извлече много позитиви за себе си.

- Той може и да си го разреши, тъй като с едната ръка държи кранчето на съветския газ, а с другата дава най-ценното на украинската защита – дроновете “Байрактар”, които попиляват съветските танкове.

- Това са рационалните причини, само че има по-голям психичен миг. Към него имаше обвинявания в абсолютизъм, че е непослушният член на НАТО и така нататък, само че действиято на Путин съумяха да върнат назад в един по-нормален тип представянето на Ердоган. Чисто психически това го върна към зоната на отговорността. Той е много обмислен в обществените си изявления. За разлика от Путин, който прекомерно доста е излязъл от епицентъра.

- По оста разумен - несъизмерим Ердоган е доста по-близо до рационалността от Путин?

- Точно по този начин. Виждам, че всичко от негово име и това, което излиза от медиите в Турция, е доста уравновесено. Хем не затваря вратата към ирационалното, само че е с един патриархално-родителски звук. Строг, само че обективен. В логиката на психиката има разнообразни модели на родителство, някои от които са либерален-загрижен, либерален-незагрижен, има авторитарен-загрижен и авторитарен-незагрижен. Той по-скоро се държи като авторитарен-загрижен.

- Излиза, че Ердоган е успокояващият фактор?

- Той изигра изключителна роля за престижа на Турция с това, че съумя да постави двете страни на масата за договаряния.

- Доколко сте оптимист за бъдещето?

- Много ми се желае да кажа, че съм оптимист. Но ще кажа, че не съм обезверен черноглед.