Стефан Цанев: Ако Евтушенко беше жив, нямаше да остане безучастен към войната
Публикуваме изявление с писателя Стефан Цанев*, споделено в:
Г-н Цанев, вие сте приключили драматургия в Московския киноинститут. Познавате добре руснаците, може би и украинците. Кажете, апелирам ви, като драматург - какво е това, което се случва сред Русия и Украйна?
- Няма нищо по-страшно на света от братската ненавист. Историята на украинския и историята на съветския народ са комплицирано преплетени през вековете, не се ангажирам да ги обясня на вашите читатели, мога единствено да кажа в какви връзки заварих тези два народа в средата на предишния век.
В Съюза на руските социалистически републики (СССР), макар конституционното равнопоставяне, преобладаваща роля имаше съветският народ. Официалният език на Съюз на съветските социалистически републики беше съветският, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики беше (почти) съветско, също така вторият човек във всяка руска република беше руснак, който в действителност командваше първия, от локалния етнос.
Когато отидох в Грузия през 1963 година, по улиците цареше всенародно забавление, на въпроса: какво толкоз радостно се е случило? - отговорът бе: вторият умря!
Десет години по-късно гостуваме с Театър “София” в Литва, във Вилнюс, търсим къде да обядваме, на вратата на всеки ресторант виси табелка “Мест нет” ( “Места няма”).
Звъня на Алгис, мой състудент от киноинститута, правили сме дружно образователни филми, запитвам го къде може да обядваме, той ми споделя: “Почукай на вратата на който и да е ресторант и попитай на български или на какъвто щеш различен език, единствено не на съветски: “Може ли да обядваме? - и ще ви поканят”.
Така и стана, попитах на български, поканиха ни най-любезно, ресторантът беше полупразен, само че за руснаци места нямаше. Това са леки илюстрации по какъв начин неруските нации се отнасяха към съветския диктат.
Освен всичко друго, във всяка неруска република съзнателно бяха заселвани руснаци, в Украйна те са 17% от популацията, в Казахстан - 23%, в прибалтийските републики - 28%, една трета от популацията е съветско. Това постоянно може да се употребява като предлог за съветска интервенция във вътрешните работи на съответната страна или даже за намеса.
- Мисля, че никой народ не обича да го командва различен народ...
- Да, по този начин е, всеки народ желае да бъде свободен и самостоятелен. Колкото по-голям е неруският народ, толкоз по-голямо е националното му самочувствие и толкоз по-голямо е недоволството от съветския диктат.
Най-големият неруски народ в Съюз на съветските социалистически републики е украинският, към 50 милиона поданици, той застрашаваше хегемонията на руснаците и те сеотнасяха съмнително към украинците.
През шейсетте години на предишния век се срещахме в Москва с Иван Драч (1936-2018, - стихотворец и политик, терой на Украйна., б.р.), ходехме нормално в ресторант “София”, на прилежащата маса постоянно сядаха едни и същи двама души с меки сиви шапки.
Последния път Иван не устоя, отиде при тях и най-любезно ги предложения да седнат на нашата маса: “Ще чувате по-добре какво си говорим”. Те станаха и напуснаха ресторанта, само че го чакаха извън, следяха го, смятаха го за рисков украински националист.
Недоволството на украинския народ се подклаждаше и от високомерното отношение на Русия към украинците, назоваха ги надменно и обидно малоруси.
Путин стига по-далеч - той неведнъж декларира, че русите и украинците са един народ, т.е. украински народ не съществува.
Така сред двата най-близки славянски народа се натрупваше все по-голямо напрежение, което най-после избухна в тази война.
- Кои са най-големите виновници, с цел да се стигне до този кървясъл конфликт сред два приятелски народа.
- Каквито и оправдания да търсим, както и да го извъртаме, огромният провинен е постоянно този, който стартира войната и който нахлува в територията на другия народ, избивайки децата му.
Мисля, че с изключение на другите доводи да стартира тази война (украинските дейности в Донбас, за които ние знаем малко) Путин се е подвел и от заблудата си, че украинците са един народ с руснаците и е очаквал съветските войски да бъдат посрещнати в Украйна с цветя, а не с патрони.
- Има ли други случаи в човешката история, когато във война падат в жертва културата и изкуството? Украйна стартира поголовни забрани на съветски създатели и техни книги, филми, телевизионни сериали...
- Във всяка война културата и изкуството са втората жертва след хората, тъй като те са техният дух, не е задоволително да убиеш единствено телата, би трябвало да убиеш и духа. Спомнете си какво ставаше и през Втората международна война.
- Как ще коментирате бруталната интервенция на политиката и военните в културния живот на света? Ето - рускинята Анна Нетребко е уволнена от “Метрополитън опера”, тъй като била близка с Путин. И на нейното място е назначена украинката Людмила Монастирска. Главният диригент Валерий Гергев е отхвърлен от поста си в Мюнхенската филхармония, тъй като е руснак. От силата на гения ли се боят политиците и властта, или от известността на създателите? Никита Михалков към този момент има заповед за арест от основния прокурор на Украйна Ирина Венедектова...
- За реакцията на Украйна е обяснимо - пролятата кръв и избухналата ненавист опустошава пред себе си всичко, що е съветско. Светът от съпричастност към Украйна прави същото, само че то не е рационално - съветското изкуство не е основано от Путин.
Да изискваш от съветски човек на изкуството да осъди тази война обществено, което значи да осъди обществено Путин, при актуалната политическа обстановка в Русия значи тези хора да се самоосъдят най-малкото на заточение или на затвор, че и нещо по-лошо. Да искаш това от тях, е избран тип принуждение.
Друго е, в случай че някой от тях възхвалява тази война, тази съветска намеса - това значи, че е съпричастен със завоевателя, тогава сходен остракизъм е оневинен.
- А другите наказания ще подействат ли на Русия?
- Едва ли. Тези наказания ще навредят не толкоз на управниците и на олигарсите в Русия, те ще донесат премеждия на съветския народ.
А страданието в Русия се смята за добродетел и то не ражда обезсърчение и митинг, а тъмно вдъхновение. Това малко на брой го схващат. Така че е допустимо глобите да имат противоположен резултат - да сплотят съветския народ към Путин. Това е може би скритата цел на тази война.
- Знам, че сте били непосредствен другар с огромния съветски стихотворец Евгений Евтушенко, дружно сте чели стихове по игрища. Какво щеше да направи той, в случай че още беше жив?
- Нямам право да приказвам от името на мъртвите, мога единствено да описвам мемоари за тях. Бях до Евтушенко при сходен случай - нашествието на Съюз на съветските социалистически републики в Чехословакия през 1968 година Тогава той изпрати депеша до руското държавно управление, в която протестираше срещу нахлуването на руските танкове в Прага.
Помня, беше краят на август 1968-а, той стоеше заключен у дома и чакаше да позвънят на вратата, беше си приготвил вързопче с одеяло, долни дрехи и пуловер и чакаше да го арестуват, и до момента в който чакаше, трескаво пишеше това ужасно стихотворение, което проехтя над целия свят:
Танковете лазят към Прага,
танковете прегазват правдата!...
А на открито под прозорците му негови сътрудници патриоти гръмко скандираха: “Предател! Предател! Евтушенко к стенке!” (Евтушенко на разстрел!).
Мисля, че в случай че беше жив, Евтушенко и в този момент нямаше да остане безразличен към тази война.
- Как звучи в този момент великото му стихотворение “Хотят ли русские войны?” Може ли силата на посланието му да спре силата на бомбите и ракетите?
- Не, несъмнено, само че постоянно би трябвало да се прави опит, вманиачен (поетът) отмалялост няма.
- Когато войната свърши, какво ще вършат руснаците и украинците с мира?
- Колко разнообразни и нетърпими един към различен са били тези два народа преди тази война, не мога да кажа, само че тази война издълба бездънна бездна сред тях и омразата, изключително от страна на украинците към руснаците, ще бъде дълго неугасима.
И без значение от изхода на войната, даже Русия да победи и да завладее Украйна, мъчно ще ѝ бъде да господства над 50-милионен народ, подготвен да мре за свободата си.
Ако Украйна резервира своята държавност, за Русия щеше да е 100 пъти по-добре да има за комшия една толерантна натовска страна, в сравнение с една страна, заредена с кървава ненавист към нея, към Русия.
Както споделих при започване на диалога: няма нищо по-страшно на света от братската ненавист.
- Колко дълго ще трае омразата сред двата народа или най-малко на части от тях?
- След тази война - дълго, доста дълго.
- Вие, драматурзите, имате божията заложба да виждате и в бъдещето. Какъв живот чака поколенията, откакто на всички места елементарно може да избухне война, а оръжията стават все по-модерни и безмилостни?
- Има един избавителен излаз в бъдещето. Все повече и повече изкуственият разсъдък взема превес в живота на човечеството, от ден на ден човешки проблеми се дават да бъдат решени от изкуствения разсъдък.
Изкуственият разсъдък е лишен от национална пристрастност и честен сантимент, по тази причина се надявам в недалечно бъдеще неговите безпогрешни логаритми да намерят безпристрастни и рационални решения на споровете сред хората и сред страните.
* Стефан Цанев е роден е на 7 август 1936 година в с. Червена вода, Русенско. През 1959 година приключва публицистика в Софийския университет. През 1960-1965 година учи драматургия в Московския киноинститут. Автор е на доста стихосбирки, пиеси, есета, на 4- томната историческа сага “Български хроники” и други Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски, иврит. Негови пиеси са играни допълнително от 200 театъра в България и по света. Със брачната половинка си - актрисата Доротея Тончева, имат 3 дъщери.
Г-н Цанев, вие сте приключили драматургия в Московския киноинститут. Познавате добре руснаците, може би и украинците. Кажете, апелирам ви, като драматург - какво е това, което се случва сред Русия и Украйна?
- Няма нищо по-страшно на света от братската ненавист. Историята на украинския и историята на съветския народ са комплицирано преплетени през вековете, не се ангажирам да ги обясня на вашите читатели, мога единствено да кажа в какви връзки заварих тези два народа в средата на предишния век.
В Съюза на руските социалистически републики (СССР), макар конституционното равнопоставяне, преобладаваща роля имаше съветският народ. Официалният език на Съюз на съветските социалистически републики беше съветският, държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики беше (почти) съветско, също така вторият човек във всяка руска република беше руснак, който в действителност командваше първия, от локалния етнос.
Когато отидох в Грузия през 1963 година, по улиците цареше всенародно забавление, на въпроса: какво толкоз радостно се е случило? - отговорът бе: вторият умря!
Десет години по-късно гостуваме с Театър “София” в Литва, във Вилнюс, търсим къде да обядваме, на вратата на всеки ресторант виси табелка “Мест нет” ( “Места няма”).
Звъня на Алгис, мой състудент от киноинститута, правили сме дружно образователни филми, запитвам го къде може да обядваме, той ми споделя: “Почукай на вратата на който и да е ресторант и попитай на български или на какъвто щеш различен език, единствено не на съветски: “Може ли да обядваме? - и ще ви поканят”.
Така и стана, попитах на български, поканиха ни най-любезно, ресторантът беше полупразен, само че за руснаци места нямаше. Това са леки илюстрации по какъв начин неруските нации се отнасяха към съветския диктат.
Освен всичко друго, във всяка неруска република съзнателно бяха заселвани руснаци, в Украйна те са 17% от популацията, в Казахстан - 23%, в прибалтийските републики - 28%, една трета от популацията е съветско. Това постоянно може да се употребява като предлог за съветска интервенция във вътрешните работи на съответната страна или даже за намеса.
- Мисля, че никой народ не обича да го командва различен народ...
- Да, по този начин е, всеки народ желае да бъде свободен и самостоятелен. Колкото по-голям е неруският народ, толкоз по-голямо е националното му самочувствие и толкоз по-голямо е недоволството от съветския диктат.
Най-големият неруски народ в Съюз на съветските социалистически републики е украинският, към 50 милиона поданици, той застрашаваше хегемонията на руснаците и те сеотнасяха съмнително към украинците.
През шейсетте години на предишния век се срещахме в Москва с Иван Драч (1936-2018, - стихотворец и политик, терой на Украйна., б.р.), ходехме нормално в ресторант “София”, на прилежащата маса постоянно сядаха едни и същи двама души с меки сиви шапки.
Последния път Иван не устоя, отиде при тях и най-любезно ги предложения да седнат на нашата маса: “Ще чувате по-добре какво си говорим”. Те станаха и напуснаха ресторанта, само че го чакаха извън, следяха го, смятаха го за рисков украински националист.
Недоволството на украинския народ се подклаждаше и от високомерното отношение на Русия към украинците, назоваха ги надменно и обидно малоруси.
Путин стига по-далеч - той неведнъж декларира, че русите и украинците са един народ, т.е. украински народ не съществува.
Така сред двата най-близки славянски народа се натрупваше все по-голямо напрежение, което най-после избухна в тази война.
- Кои са най-големите виновници, с цел да се стигне до този кървясъл конфликт сред два приятелски народа.
- Каквито и оправдания да търсим, както и да го извъртаме, огромният провинен е постоянно този, който стартира войната и който нахлува в територията на другия народ, избивайки децата му.
Мисля, че с изключение на другите доводи да стартира тази война (украинските дейности в Донбас, за които ние знаем малко) Путин се е подвел и от заблудата си, че украинците са един народ с руснаците и е очаквал съветските войски да бъдат посрещнати в Украйна с цветя, а не с патрони.
- Има ли други случаи в човешката история, когато във война падат в жертва културата и изкуството? Украйна стартира поголовни забрани на съветски създатели и техни книги, филми, телевизионни сериали...
- Във всяка война културата и изкуството са втората жертва след хората, тъй като те са техният дух, не е задоволително да убиеш единствено телата, би трябвало да убиеш и духа. Спомнете си какво ставаше и през Втората международна война.
- Как ще коментирате бруталната интервенция на политиката и военните в културния живот на света? Ето - рускинята Анна Нетребко е уволнена от “Метрополитън опера”, тъй като била близка с Путин. И на нейното място е назначена украинката Людмила Монастирска. Главният диригент Валерий Гергев е отхвърлен от поста си в Мюнхенската филхармония, тъй като е руснак. От силата на гения ли се боят политиците и властта, или от известността на създателите? Никита Михалков към този момент има заповед за арест от основния прокурор на Украйна Ирина Венедектова...
- За реакцията на Украйна е обяснимо - пролятата кръв и избухналата ненавист опустошава пред себе си всичко, що е съветско. Светът от съпричастност към Украйна прави същото, само че то не е рационално - съветското изкуство не е основано от Путин.
Да изискваш от съветски човек на изкуството да осъди тази война обществено, което значи да осъди обществено Путин, при актуалната политическа обстановка в Русия значи тези хора да се самоосъдят най-малкото на заточение или на затвор, че и нещо по-лошо. Да искаш това от тях, е избран тип принуждение.
Друго е, в случай че някой от тях възхвалява тази война, тази съветска намеса - това значи, че е съпричастен със завоевателя, тогава сходен остракизъм е оневинен.
- А другите наказания ще подействат ли на Русия?
- Едва ли. Тези наказания ще навредят не толкоз на управниците и на олигарсите в Русия, те ще донесат премеждия на съветския народ.
А страданието в Русия се смята за добродетел и то не ражда обезсърчение и митинг, а тъмно вдъхновение. Това малко на брой го схващат. Така че е допустимо глобите да имат противоположен резултат - да сплотят съветския народ към Путин. Това е може би скритата цел на тази война.
- Знам, че сте били непосредствен другар с огромния съветски стихотворец Евгений Евтушенко, дружно сте чели стихове по игрища. Какво щеше да направи той, в случай че още беше жив?
- Нямам право да приказвам от името на мъртвите, мога единствено да описвам мемоари за тях. Бях до Евтушенко при сходен случай - нашествието на Съюз на съветските социалистически републики в Чехословакия през 1968 година Тогава той изпрати депеша до руското държавно управление, в която протестираше срещу нахлуването на руските танкове в Прага.
Помня, беше краят на август 1968-а, той стоеше заключен у дома и чакаше да позвънят на вратата, беше си приготвил вързопче с одеяло, долни дрехи и пуловер и чакаше да го арестуват, и до момента в който чакаше, трескаво пишеше това ужасно стихотворение, което проехтя над целия свят:
Танковете лазят към Прага,
танковете прегазват правдата!...
А на открито под прозорците му негови сътрудници патриоти гръмко скандираха: “Предател! Предател! Евтушенко к стенке!” (Евтушенко на разстрел!).
Мисля, че в случай че беше жив, Евтушенко и в този момент нямаше да остане безразличен към тази война.
- Как звучи в този момент великото му стихотворение “Хотят ли русские войны?” Може ли силата на посланието му да спре силата на бомбите и ракетите?
- Не, несъмнено, само че постоянно би трябвало да се прави опит, вманиачен (поетът) отмалялост няма.
- Когато войната свърши, какво ще вършат руснаците и украинците с мира?
- Колко разнообразни и нетърпими един към различен са били тези два народа преди тази война, не мога да кажа, само че тази война издълба бездънна бездна сред тях и омразата, изключително от страна на украинците към руснаците, ще бъде дълго неугасима.
И без значение от изхода на войната, даже Русия да победи и да завладее Украйна, мъчно ще ѝ бъде да господства над 50-милионен народ, подготвен да мре за свободата си.
Ако Украйна резервира своята държавност, за Русия щеше да е 100 пъти по-добре да има за комшия една толерантна натовска страна, в сравнение с една страна, заредена с кървава ненавист към нея, към Русия.
Както споделих при започване на диалога: няма нищо по-страшно на света от братската ненавист.
- Колко дълго ще трае омразата сред двата народа или най-малко на части от тях?
- След тази война - дълго, доста дълго.
- Вие, драматурзите, имате божията заложба да виждате и в бъдещето. Какъв живот чака поколенията, откакто на всички места елементарно може да избухне война, а оръжията стават все по-модерни и безмилостни?
- Има един избавителен излаз в бъдещето. Все повече и повече изкуственият разсъдък взема превес в живота на човечеството, от ден на ден човешки проблеми се дават да бъдат решени от изкуствения разсъдък.
Изкуственият разсъдък е лишен от национална пристрастност и честен сантимент, по тази причина се надявам в недалечно бъдеще неговите безпогрешни логаритми да намерят безпристрастни и рационални решения на споровете сред хората и сред страните.
* Стефан Цанев е роден е на 7 август 1936 година в с. Червена вода, Русенско. През 1959 година приключва публицистика в Софийския университет. През 1960-1965 година учи драматургия в Московския киноинститут. Автор е на доста стихосбирки, пиеси, есета, на 4- томната историческа сага “Български хроники” и други Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски, иврит. Негови пиеси са играни допълнително от 200 театъра в България и по света. Със брачната половинка си - актрисата Доротея Тончева, имат 3 дъщери.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ