Повсеместен форсмажор може да блокира търговския обмен
Публично стихотворец ангажимент от вицепремиера и министър на стопанската система Корнелия Нинова пред Камарата на строителите да внесе предложение за въвеждане на форсмажорни условия в действие за всички браншове на стопанската система у нас провокира през вчерашния ден ужас измежду ръководещата коалиция и разгорещени разногласия в Народното събрание. До момента няма импортирано такова предложение, само че потърсихме експертен коментар по тематиката какво на процедура би означавала сходна стъпка и какво влияние би провокирала тя. Тълкуването е на адв. Галин Попов, основен ръководещ съучастник на АД „ Попов, Арнаудов и сътрудници “
Правният термин за форсмажор, очакван в член 306 от Търговския закон, е непреодолима мощ, непредвидено или непредотвратимо събитие от ексклузивен темперамент, зародило след сключването на съответен контракт. Възможно е в контракта сред страните да е предвидена форсмажорна уговорка, която да урежда тъкмо при какви изключителни условия страните може се базират на нея.
Дори да не е налице такава уговорка обаче, в случай че е уговорено, че към контракта се ползва българското право, странните могат да се базират на съществуването на форсмажор, когато той настъпи. В подобен случай лицето, за което е налице непреодолима мощ, ще може да не извърши задължението си, без да търпи отрицателни правни последствия от това.
По принцип за непреодолима мощ се смятат естествени или други бедствени положения (земетресения, наводнения, пожари), войни, стачки, ембарго, блокади (на пътища, граници и др.), производствени повреди и други Административни актове на обществени органи, в това число закони, също могат да съставляват непреодолима мощ да вземем за пример когато с тях се вкарват някакви забрани. Всички тези условия биха имали действително правно значение, в случай че са довели до неспособност да бъде изпълнено правното обвързване по съответната договорка.
За да е сполучливо позоваването на форсмажор във всеки съответен случай следва да се реши каква е действителната причина за неизпълнението. Най-общо, изключителните условия би трябвало да са зародили след подписване на контракта, а неизпълнението – след тяхното пораждане и да се дължи точно на тях.
Ако търговецът е забавил осъществяването си по контракта преди да е настъпила невъзможността, той няма да може да се позове на форсмажор.
Ако търговецът е сключил контракта след възникването на непреодолимата мощ, се приема, че той е можел да избегне риска, като не се обвързва договорно при създалите се изключителни условия и няма да може да се позове на форсмажор. Трябва да се обърне внимание, че форсмажорът е използван при комерсиалните покупко-продажби, само че не и в тези сред субекти, които не са търговци. При тях въпросът се взема решение на плоскостта на „ следваща неспособност за осъществяване “.
Следва да се отчетат и последствията от непреодолима мощ. Ако в комерсиална договорка е потвърдена неспособност, дължаща се на форсмажор, изпълнението както на станалите невъзможни отговорности, по този начин и на насрещните задължения, свързани с тях, се спира до отминаване на непреодолимата мощ. Тоест, всички периоди, свързани с невъзможните за осъществяване отговорности, не текат.
Не следва да се извършва както невъзможното обвързване, по този начин и насрещното обвързване за възнаграждение на парична сума. Ако пък непреодолимата мощ трае толкоз, че някоя от страните към този момент няма интерес от осъществяването, то тя ще има опция да приключи контракта.
По друг метод се уреждат последствията при положение, че в една договорка непаричното обвързване е допустимо, само че този, който би трябвало да заплати съответната цена е в неспособност или е усложнен да го направи. Според настоящото законодателство събитието, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност да покрива паричните си отговорности. Това е по този начин, макар че за времето на особените събития е възможно даден търговец да не генерира приходи и да има справедливи усложнения.
В България честа процедура е като доказателство за непреодолима мощ да се употребява документ за форсмажор от БТПП. Той се издава по молба на търговеца, изпаднал в справедлива неспособност за извърши договорните си отговорности по съответен контракт.
Евентуалното оповестяването на форсмажор, който да се отнася за всички браншове в българската стопанска система, би било в несъгласие със самата концепция на понятието за непреодолима мощ. Това е по този начин, тъй като последствия като за форсмажор би имало, без значение от това дали за съответен контракт събитията са се трансформирали по някакъв метод, включително и дали са създали осъществяването му невероятно. Допълнително, биха зародили извънредно противоречиви и неразбираеми последствия. Така да вземем за пример, неизпълнението на един контракт би могло да направи невероятно или да затрудни осъществяването на различен, обвързван с него контракт, в който снабдител е търговецът, адресат на услугата по неизпълнения контракт. Напълно действителна обстановка е обаче този следващ контракт да се урежда от друга пълномощия, в която сходен форсмажор не се признава. В този случай търговецът евентуално ще носи отговорност за това, че не е извършил своите отговорности. Имайки поради правните последствия от позоваването на непреодолима мощ, оповестяването на един общоприет форсмажор, който да важи за всички браншове на стопанската система и за всеки контракт, би означавало, че за интервала му се основава опция никой търговски контракт да не бъде изпълняван, т.е. на процедура да спре комерсиалния оборот.
Правният термин за форсмажор, очакван в член 306 от Търговския закон, е непреодолима мощ, непредвидено или непредотвратимо събитие от ексклузивен темперамент, зародило след сключването на съответен контракт. Възможно е в контракта сред страните да е предвидена форсмажорна уговорка, която да урежда тъкмо при какви изключителни условия страните може се базират на нея.
Дори да не е налице такава уговорка обаче, в случай че е уговорено, че към контракта се ползва българското право, странните могат да се базират на съществуването на форсмажор, когато той настъпи. В подобен случай лицето, за което е налице непреодолима мощ, ще може да не извърши задължението си, без да търпи отрицателни правни последствия от това.
По принцип за непреодолима мощ се смятат естествени или други бедствени положения (земетресения, наводнения, пожари), войни, стачки, ембарго, блокади (на пътища, граници и др.), производствени повреди и други Административни актове на обществени органи, в това число закони, също могат да съставляват непреодолима мощ да вземем за пример когато с тях се вкарват някакви забрани. Всички тези условия биха имали действително правно значение, в случай че са довели до неспособност да бъде изпълнено правното обвързване по съответната договорка.
За да е сполучливо позоваването на форсмажор във всеки съответен случай следва да се реши каква е действителната причина за неизпълнението. Най-общо, изключителните условия би трябвало да са зародили след подписване на контракта, а неизпълнението – след тяхното пораждане и да се дължи точно на тях.
Ако търговецът е забавил осъществяването си по контракта преди да е настъпила невъзможността, той няма да може да се позове на форсмажор.
Ако търговецът е сключил контракта след възникването на непреодолимата мощ, се приема, че той е можел да избегне риска, като не се обвързва договорно при създалите се изключителни условия и няма да може да се позове на форсмажор. Трябва да се обърне внимание, че форсмажорът е използван при комерсиалните покупко-продажби, само че не и в тези сред субекти, които не са търговци. При тях въпросът се взема решение на плоскостта на „ следваща неспособност за осъществяване “.
Следва да се отчетат и последствията от непреодолима мощ. Ако в комерсиална договорка е потвърдена неспособност, дължаща се на форсмажор, изпълнението както на станалите невъзможни отговорности, по този начин и на насрещните задължения, свързани с тях, се спира до отминаване на непреодолимата мощ. Тоест, всички периоди, свързани с невъзможните за осъществяване отговорности, не текат.
Не следва да се извършва както невъзможното обвързване, по този начин и насрещното обвързване за възнаграждение на парична сума. Ако пък непреодолимата мощ трае толкоз, че някоя от страните към този момент няма интерес от осъществяването, то тя ще има опция да приключи контракта.
По друг метод се уреждат последствията при положение, че в една договорка непаричното обвързване е допустимо, само че този, който би трябвало да заплати съответната цена е в неспособност или е усложнен да го направи. Според настоящото законодателство събитието, че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност да покрива паричните си отговорности. Това е по този начин, макар че за времето на особените събития е възможно даден търговец да не генерира приходи и да има справедливи усложнения.
В България честа процедура е като доказателство за непреодолима мощ да се употребява документ за форсмажор от БТПП. Той се издава по молба на търговеца, изпаднал в справедлива неспособност за извърши договорните си отговорности по съответен контракт.
Евентуалното оповестяването на форсмажор, който да се отнася за всички браншове в българската стопанска система, би било в несъгласие със самата концепция на понятието за непреодолима мощ. Това е по този начин, тъй като последствия като за форсмажор би имало, без значение от това дали за съответен контракт събитията са се трансформирали по някакъв метод, включително и дали са създали осъществяването му невероятно. Допълнително, биха зародили извънредно противоречиви и неразбираеми последствия. Така да вземем за пример, неизпълнението на един контракт би могло да направи невероятно или да затрудни осъществяването на различен, обвързван с него контракт, в който снабдител е търговецът, адресат на услугата по неизпълнения контракт. Напълно действителна обстановка е обаче този следващ контракт да се урежда от друга пълномощия, в която сходен форсмажор не се признава. В този случай търговецът евентуално ще носи отговорност за това, че не е извършил своите отговорности. Имайки поради правните последствия от позоваването на непреодолима мощ, оповестяването на един общоприет форсмажор, който да важи за всички браншове на стопанската система и за всеки контракт, би означавало, че за интервала му се основава опция никой търговски контракт да не бъде изпълняван, т.е. на процедура да спре комерсиалния оборот.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ