Да не одобряваш Нобела за литература и да го получиш
Публично да не одобряваш нещо и да го получиш. Точно такава е обстановката с австриеца Петер Хандке, който през днешния ден получи Нобеловата премия за литература за 2019 година, само че в това време е един от нейните огромни критици в предишното. През 2014 година той афишира пред австрийските медии, че оценката носи на спечелилите " подправено канонизиране " и даже приканва тя да бъде отстранена, напомня изданието France 24.
Но това не е първото му по-остро изявление, което изскача от архивите на медиите, които пишат през днешния ден за него. Така да вземем за пример в предишното той разказва Томас Ман, един от колосите в немската литература и също притежател на Нобел от 1929 година, като " извънредно неприятен публицист ", който основава " сополива прозаичност ".
Едно заравяне с доста последици
Онова, което провокира най-големи несъгласия в неговата биография обаче, е наличието му на погребението на някогашния сръбски президент Слободан Милочевич и благосклонностите му към сърбите по време на войната в Югославия през 90-те.
Хандке е роден в Грифен в южна Австрия по време на Втората международна война през 1942 година в фамилията на немски боец и майка от словенското малцинство в Австрия. След като прекарва няколко години в комунистическия Източен Берлин, Хандке израства в Австрия и открива за първи път любовта си към писането, до момента в който написа за списанието в омразното му католическо учебно заведение.
Заради обстоятелството, че изнася тирада на погребението на Милошевич, който умира през 2006 година по време на делото против него за закононарушения против човечеството, на което Хандке е канен да свидетелства в негова отбрана, един парижкият спектакъл " Комеди Франсез " анулира желанията си да сложи пиеса на писателя. Същата година самият Хандке отхвърля немската премия за литература на името на Хайнрих Хайне.
Този епизод от живота му се отразява и когато му е присъдена огромната премия на името на Хенрик Ибсен през 2014 година. На събитието за връчването е посрещнат от стачкуващи, които скандират " фашист " и държат плакати, на които написа, че той отхвърля геноцида. " Какво оскърбление! ", споделя тогава Ханке пред австрийската осведомителна организация и добавя: " Не за мен, а за сериозността на писателската активност. "
Наивна и с защита
Другият разгласен през днешния ден притежател на Нобелова премия за литература, само че за 2018 година, Олга Токарчук е родена през 1962 година в Сулехов, Полша и през днешния ден живее във Варшава. Родителите й са учители, а татко й работи и като учебен библиотекар. В библиотеката тя стартира да чете съвсем всичко, до което успее да се добере и по този начин развива апетита си за литература, сочи справката на Шведската академия.
© Reuters
Олга Токарчук
След като следва логика на психиката във Варшавския университет, открива, че тази работа не е за нея по време на стажа си в психиатрична клиника. Прави дебюта си като публицист през 1993 година с книгата " Пътешествието на хората на книгата " (Podróz ludzi Księgi), чието деяние се развива през XVII век във Франция и Испания, където героите търсят мистериозна книга в Пиринеите. Книгата е призната добре и получава премията на полските издатели за дебют. Нейният огромен пробив обаче идва с " Правек и други времена " (Prawiek i inne czasy).
Когато през 2017 година нейната книга " Бегуни " (на българския пазар от изд. ICU в превод на Силвия Борисова - фрагмент от нея четете тук), която по-късно печели и премията " Ман Букър ", е на път да бъде издадена във Англия, изданието Bookseller отбелязва за Токарчук, че " тя може би е един от най-великите живи писатели, за които в никакъв случай не сте чували ".
След като " Книгите на Якоб " е издадена в Полша, издателят й там й наема за известно време охранители. Историята в книгата се развива на границата сред днешните Украйна и Полша и споделя за Якоб Франк, роден като евреин набожен водач, който управлява принудителнoто приемане на католицизма от неговите близки евреи.
" Бях доста наивна. Мислех, че ще можем да дискутираме тъмните страни на нашата история ", споделя писателката пред " Гардиън " за книгата.
Няколко дни по-късно тя попада посред друга спорна обстановка. През 2009 година на Берлинале е показан филмът на режисьорката Агнешка Холанд Pokoto, основан на романа на Токарчук от 2009 година Drive Your Plow Over the Bones of the Dead, чийто сюжет двете пишат дружно. Полските новинарски организации обаче го дефинират като " надълбоко анти-христианска творба, която прокламира еко тероризъм ". Стига се до такава степен, че филмът взима влиятелната " Сребърна мечка ", а на взаимната пресконфернция тогава двете се майтапят, че имат намерение да сложат това определение на рекламните визии на кино лентата, тъй като " ще накара хората, които другояче не биха си създали труда, да дойдат и да го видят ".
Друга нейна запазена марка - прическата с така наречен дредлокс - също има забавно пояснение. За мнозина може да наподобява като някакво мигане към хипи интервала, на който тя става очевидец в детските си години. Токарчук обаче има своето особено импровизирано научно пояснение. Прическата й в действителност е " плика полоника ", или " полска плетеница ", данни за която датират още от XVII век. " В избран смисъл можем да сме горди от това, че сме въвели тази прическа в Европа ", споделя тя и добавя: " Плика полоника би трябвало да бъде добавена към листата с наши изобретения, наред със суровия петрол, пирожките и водката. "
Но това не е първото му по-остро изявление, което изскача от архивите на медиите, които пишат през днешния ден за него. Така да вземем за пример в предишното той разказва Томас Ман, един от колосите в немската литература и също притежател на Нобел от 1929 година, като " извънредно неприятен публицист ", който основава " сополива прозаичност ".
Едно заравяне с доста последици
Онова, което провокира най-големи несъгласия в неговата биография обаче, е наличието му на погребението на някогашния сръбски президент Слободан Милочевич и благосклонностите му към сърбите по време на войната в Югославия през 90-те.
Хандке е роден в Грифен в южна Австрия по време на Втората международна война през 1942 година в фамилията на немски боец и майка от словенското малцинство в Австрия. След като прекарва няколко години в комунистическия Източен Берлин, Хандке израства в Австрия и открива за първи път любовта си към писането, до момента в който написа за списанието в омразното му католическо учебно заведение.
Заради обстоятелството, че изнася тирада на погребението на Милошевич, който умира през 2006 година по време на делото против него за закононарушения против човечеството, на което Хандке е канен да свидетелства в негова отбрана, един парижкият спектакъл " Комеди Франсез " анулира желанията си да сложи пиеса на писателя. Същата година самият Хандке отхвърля немската премия за литература на името на Хайнрих Хайне.
Този епизод от живота му се отразява и когато му е присъдена огромната премия на името на Хенрик Ибсен през 2014 година. На събитието за връчването е посрещнат от стачкуващи, които скандират " фашист " и държат плакати, на които написа, че той отхвърля геноцида. " Какво оскърбление! ", споделя тогава Ханке пред австрийската осведомителна организация и добавя: " Не за мен, а за сериозността на писателската активност. "
Наивна и с защита
Другият разгласен през днешния ден притежател на Нобелова премия за литература, само че за 2018 година, Олга Токарчук е родена през 1962 година в Сулехов, Полша и през днешния ден живее във Варшава. Родителите й са учители, а татко й работи и като учебен библиотекар. В библиотеката тя стартира да чете съвсем всичко, до което успее да се добере и по този начин развива апетита си за литература, сочи справката на Шведската академия.
© Reuters
Олга Токарчук
След като следва логика на психиката във Варшавския университет, открива, че тази работа не е за нея по време на стажа си в психиатрична клиника. Прави дебюта си като публицист през 1993 година с книгата " Пътешествието на хората на книгата " (Podróz ludzi Księgi), чието деяние се развива през XVII век във Франция и Испания, където героите търсят мистериозна книга в Пиринеите. Книгата е призната добре и получава премията на полските издатели за дебют. Нейният огромен пробив обаче идва с " Правек и други времена " (Prawiek i inne czasy).
Когато през 2017 година нейната книга " Бегуни " (на българския пазар от изд. ICU в превод на Силвия Борисова - фрагмент от нея четете тук), която по-късно печели и премията " Ман Букър ", е на път да бъде издадена във Англия, изданието Bookseller отбелязва за Токарчук, че " тя може би е един от най-великите живи писатели, за които в никакъв случай не сте чували ".
След като " Книгите на Якоб " е издадена в Полша, издателят й там й наема за известно време охранители. Историята в книгата се развива на границата сред днешните Украйна и Полша и споделя за Якоб Франк, роден като евреин набожен водач, който управлява принудителнoто приемане на католицизма от неговите близки евреи.
" Бях доста наивна. Мислех, че ще можем да дискутираме тъмните страни на нашата история ", споделя писателката пред " Гардиън " за книгата.
Няколко дни по-късно тя попада посред друга спорна обстановка. През 2009 година на Берлинале е показан филмът на режисьорката Агнешка Холанд Pokoto, основан на романа на Токарчук от 2009 година Drive Your Plow Over the Bones of the Dead, чийто сюжет двете пишат дружно. Полските новинарски организации обаче го дефинират като " надълбоко анти-христианска творба, която прокламира еко тероризъм ". Стига се до такава степен, че филмът взима влиятелната " Сребърна мечка ", а на взаимната пресконфернция тогава двете се майтапят, че имат намерение да сложат това определение на рекламните визии на кино лентата, тъй като " ще накара хората, които другояче не биха си създали труда, да дойдат и да го видят ".
Друга нейна запазена марка - прическата с така наречен дредлокс - също има забавно пояснение. За мнозина може да наподобява като някакво мигане към хипи интервала, на който тя става очевидец в детските си години. Токарчук обаче има своето особено импровизирано научно пояснение. Прическата й в действителност е " плика полоника ", или " полска плетеница ", данни за която датират още от XVII век. " В избран смисъл можем да сме горди от това, че сме въвели тази прическа в Европа ", споделя тя и добавя: " Плика полоника би трябвало да бъде добавена към листата с наши изобретения, наред със суровия петрол, пирожките и водката. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ