На оспорвани избори Тунис търси изход от дълбоката криза
Публичните разноски, бъдещата политика, демократичният модел на консенсус - доста неща в Тунис зависят от непредсказуемите избори в Тунис през днешния ден.
Макар че Тунис е единствената страна, продължаваща по пътя към политическата демократизация след Арабската пролет, икономическата власт остава съсредоточена в ръцете на хайлайф и жителите на периферните региони се усещат изключени и изоставени.
Общо 24 претенденти се надпреварват за президентския пост и не се чака някой от тях да завоюва с болшинство първия тур. Вторият ще е на 13 октомври - седмица по-рано ще са парламентарните избори.
Изборите се изместиха след гибелта на уважавания държавен глава Беджи Каид Есебси. Сред състезаващите се за поста са сегашният министър председател Юсеф Шахед, който постоянно влизаше в конфликт с Есебси, някогашни министър председатели и медиен магнат, арестуван за данъчни измами малко преди началото на акцията.
Шахед приложи промени, с цел да получи страната му заем от Международния валутен фонд, само че свиването на разноските след съглашението през 2016 година не се харесва на всички.
Това са избори, в които някои от концепциите са немислими в множеството арабски страни - опълчват се всемирски настроените либерали на умерените ислямисти, последователите на свободната търговия против тези на икономическия протекционизъм, на Арабската пролет против тези на остарелия режим, отбелязва " Ройтерс ". Има и спор дали да не се засилят пълномощията на президента, който в този момент дава отговор главно за външната политика и защитата.
Промяната е в това, че досегашните избори постоянно завършваха с държавни управления на националното съласие, с цел да се избегне поляризацията сред ислямисти и либерали. Сега е мъчно да се предскаже даже какъв % ще отидат до урните на фона на разочарованието от икономическите компликации.
Безработицата е 15%, инфлацията - към 7 на 100, а разноските на жителите са с нараснали с към 60% от 2016 година насам. Според телевизия " Франс 24 " над една трета от близо 600 хиляди в страната имат академични дипломи. Над 1500 заводи са затворили сред 2011 и 2015 година
В страната има над 7 млн. гласоподаватели.
Макар че Тунис е единствената страна, продължаваща по пътя към политическата демократизация след Арабската пролет, икономическата власт остава съсредоточена в ръцете на хайлайф и жителите на периферните региони се усещат изключени и изоставени.
Общо 24 претенденти се надпреварват за президентския пост и не се чака някой от тях да завоюва с болшинство първия тур. Вторият ще е на 13 октомври - седмица по-рано ще са парламентарните избори.
Изборите се изместиха след гибелта на уважавания държавен глава Беджи Каид Есебси. Сред състезаващите се за поста са сегашният министър председател Юсеф Шахед, който постоянно влизаше в конфликт с Есебси, някогашни министър председатели и медиен магнат, арестуван за данъчни измами малко преди началото на акцията.
Шахед приложи промени, с цел да получи страната му заем от Международния валутен фонд, само че свиването на разноските след съглашението през 2016 година не се харесва на всички.
Това са избори, в които някои от концепциите са немислими в множеството арабски страни - опълчват се всемирски настроените либерали на умерените ислямисти, последователите на свободната търговия против тези на икономическия протекционизъм, на Арабската пролет против тези на остарелия режим, отбелязва " Ройтерс ". Има и спор дали да не се засилят пълномощията на президента, който в този момент дава отговор главно за външната политика и защитата.
Промяната е в това, че досегашните избори постоянно завършваха с държавни управления на националното съласие, с цел да се избегне поляризацията сред ислямисти и либерали. Сега е мъчно да се предскаже даже какъв % ще отидат до урните на фона на разочарованието от икономическите компликации.
Безработицата е 15%, инфлацията - към 7 на 100, а разноските на жителите са с нараснали с към 60% от 2016 година насам. Според телевизия " Франс 24 " над една трета от близо 600 хиляди в страната имат академични дипломи. Над 1500 заводи са затворили сред 2011 и 2015 година
В страната има над 7 млн. гласоподаватели.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ