Откриха нов вид бозайник в България, не сте виждали такова зверче
Птиците и бозайниците в Европа са едни от най- изследваните и проучвани родове още от 300 години насам. А неотдавна се оказа, че в Странджа учени откриха нов тип бозайник- къртица, друга от нормалните за страната и за континента, помалка от познатата, черна, със слепени клепачи, изцяло сляпа. Нарекоха я Talpa martinorum- първата част на името е родова, получават я всички къртици, оповестява БГНЕС.
Втората я прави към този момент публично приета в света, а в тази ситуация е кръстена на съветски академик, посветил живота си на проучването на бозайниците, измежду тях и къртиците, на Балканите, в някогашна Югославия и България. Как се е стигнало до откритието споделя доктор Недко Недялков, шеф на Палеонтологичния музей в Асеновград и основател на експедицията, довела до сензационната находка.
" Беше признато, че фауната на Европа е измежду най- добре проучените на света, има доста обичаи и даже с новите молекулярно генетични способи не се описваха нови типове. Така че това изобретение е в действителност сензация в науката- в 21-ви век да се открие нов бозайник и то от добре проучена група. Това навежда на мисълта какъв брой още има тук-там, които надалеч не са толкоз добре изследвани и то в Източна и Югоизточна Европа. "
Откритието на новия тип къртица не става, както лаиците си мислят- внезапно се демонстрира от дупката и си казваш- ха, нов тип! Оказва се, че началото на изследванията е още преди седем години. " Това стана постепенно, с самообладание, систематично. В България знаехме, че има два типа къртици, като европейската е по- необятно публикувана в това число и в нашата страна и че има още един тип, открит в региона на Странджа, само че дълго време този втори тип беше спорен, дали е един или различен, просто нямаше задоволително материал за генетичен разбор, тъй че биваше причисляван от учените ту към един, ту към различен тип. По моя самодейност инцидентно при изследвания в Странджа планина открих една костица към село Велика, събрахме още малко, анализирахме и още тогава разбрахме, че има нещо ново. После заради редица причини- и финансови, и персонални, не успяхме да завършваме изследването, до момента в който през 2017 година с сътрудника от Словения Борис Криштофек продължихме работата, организирахме експедиция и събрахме спомагателен материал от българската част на Странджа за морфологични и генетични проучвания, също по този начин и проверихме задоволително екземпляри в музеи и сбирки по света, в Европа и Америка, сравнихме с всички известни типове къртици на Европа и се оказа в действителност нещо ново, напълно друго, непопадащо в описанията на нито един прочут тип. Къртиците са комплицирана група и доста си наподобяват в действителност, много сходни са и външно, и морфологично, по тази причина може би този тип е убегнал от погледа на учените. "
Втората я прави към този момент публично приета в света, а в тази ситуация е кръстена на съветски академик, посветил живота си на проучването на бозайниците, измежду тях и къртиците, на Балканите, в някогашна Югославия и България. Как се е стигнало до откритието споделя доктор Недко Недялков, шеф на Палеонтологичния музей в Асеновград и основател на експедицията, довела до сензационната находка.
" Беше признато, че фауната на Европа е измежду най- добре проучените на света, има доста обичаи и даже с новите молекулярно генетични способи не се описваха нови типове. Така че това изобретение е в действителност сензация в науката- в 21-ви век да се открие нов бозайник и то от добре проучена група. Това навежда на мисълта какъв брой още има тук-там, които надалеч не са толкоз добре изследвани и то в Източна и Югоизточна Европа. "
Откритието на новия тип къртица не става, както лаиците си мислят- внезапно се демонстрира от дупката и си казваш- ха, нов тип! Оказва се, че началото на изследванията е още преди седем години. " Това стана постепенно, с самообладание, систематично. В България знаехме, че има два типа къртици, като европейската е по- необятно публикувана в това число и в нашата страна и че има още един тип, открит в региона на Странджа, само че дълго време този втори тип беше спорен, дали е един или различен, просто нямаше задоволително материал за генетичен разбор, тъй че биваше причисляван от учените ту към един, ту към различен тип. По моя самодейност инцидентно при изследвания в Странджа планина открих една костица към село Велика, събрахме още малко, анализирахме и още тогава разбрахме, че има нещо ново. После заради редица причини- и финансови, и персонални, не успяхме да завършваме изследването, до момента в който през 2017 година с сътрудника от Словения Борис Криштофек продължихме работата, организирахме експедиция и събрахме спомагателен материал от българската част на Странджа за морфологични и генетични проучвания, също по този начин и проверихме задоволително екземпляри в музеи и сбирки по света, в Европа и Америка, сравнихме с всички известни типове къртици на Европа и се оказа в действителност нещо ново, напълно друго, непопадащо в описанията на нито един прочут тип. Къртиците са комплицирана група и доста си наподобяват в действителност, много сходни са и външно, и морфологично, по тази причина може би този тип е убегнал от погледа на учените. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ