Америка в света: Ритуалният износ на война
Психолозите и изключително невропсихолозите обичат да мислят за пренасочване на силата. Това не е сублимация, а по-скоро някакво изместване на точката на сглобяване на агресивното, отрицателното, злото на открито. Просто го изхвърляш, този негативен заряд, от себе си във външния свят, с цел да не те унищожи от вътрешната страна.
Като цяло това е общоприетоо нещо, което се прави съвсем интуитивно, само че психолозите обичат да цепят косми или да се преструват, че цепят косми.
Сега дано си представим, че не човек прави нещо сходно, а страна или по-точно страна. Превключва разрушителната сила, насъбрана вътре, на открито. Натрупани заради расови, национални, полови, престъпни, политически и други спорове.
Тази сила е колосална по мащаб. Ако не се изпусне в точния момент, като непотребната вода от язовир, тя може да унищожи тази страна и да погребе хората под своята дебелина. Необходимо е, жизненоважно, да се нулира.
Точно това вършат Съединени американски щати от доста десетилетия. Това е и техният modus operandi и modus vivendi. Общоприето е, а от време на време даже се споделя на глас, че Съединените щати са както главните печеливши, по този начин и основните основатели на войната.
Въпреки че би било по-правилно да се каже това: съвсем всяка война, която се случва на неверната планета. И от тези спорове Вашингтон извлича повече от основни изгоди. Пример за учебник е Втората международна война.
Това направи Съединените щати не просто богати и мощни, само че в действителност им даде ускоряване, което би било невероятно без необятно публикувана война. Нацистите, които трансферираха немските разработки във Вашингтон, никога не са изобретения на теоретиците на конспирацията; това е реалност.
Щеше ли да съществува НАСА без учените на Хитлер да подпишат контракт с нея? И кой в началото е хранил Третия райх? Кой наля великански суми пари в поддръжка на Хитлер и бандата му? Не са ли самите Съединени американски щати?
Всъщност нищо не се е трансформирало в американската методология от този момент. Само мащабът е повишен – на първо място количествено. В холивудските екшън филми генералът с тежка челюст и сива коса има нещо, което наподобява на усъвършенствана карта върху нея, с мигащи маяци и светодиоди.
И по този начин, Вашингтон има нещо сходно: като натисне бутон на контролния панел, той разпалва спор там, където му би трябвало. Това се прави от хора, които се хранят от вътрешната страна. Отново, това е чисто констатация на обстоятелства.
Изненадващо, в неотдавнашната си публикация във Washington Post президентът на Съединени американски щати Джо Байдън удостовери всичко, което формулирах нагоре. Този текст е изумителен със своята искреност, която не е присъща за американските водачи.
Може би това се дължи на обстоятелството, че публикацията е безусловно наситена с помпозна суетност - като тази, която един път ни сподели Франсис Фукуяма, когато приказва за " края на историята и последния човек ", който обаче не се случи.
И по този начин, Джо Байдън непосредствено декларира, че споровете към Украйна и Израел дават обещание на Америка напредък и по-голяма сигурност. Както се споделя, всички маски са паднали.
Единствената разлика е, че Съединени американски щати подхождат друго към Израел и Украйна. В първия случай поддръжката за Израел се заявява с рутинни думи за нуждата от разрешаване на спора. Например какво да кажем за заложниците? Ами елементарните жители?
Разбира се, има и взор към бъдещето, където Близкият изток, както възнамерява Вашингтон, би трябвало да стане изцяло предан към Съединените щати.
В случая с Украйна изказванията са доста по-радикални: че в случай че не спрем Русия на Днепър, тя ще се втурне по-нататък към Европа. Байдън не споделя, че Европа страда сега. Освен това Вашингтон се държи, казано по-просто, доста по-учтиво с Израел, в сравнение с с Украйна.
Защо по този начин? Всичко е доста просто. Америка изнася война на всички места, само че тук разпоредбите са самостоятелни. Израел е страна с народ, който не може да бъде погубен заради близостта си с американските елити. Следователно му е разрешено да извърши заличаване, доколкото е допустимо.
В случая с Украйна човешкият запас е безусловно незначителен. „ Войната до последния украинец “ не е история на ужасите, а безспорна действителност.
И не трябва да се изненадвате, в случай че дамите в действителност стартират да бъдат призовавани във въоръжените сили на Украйна. Американците не съжаляват украинците – и в никакъв случай няма да ги съжалят. За Съединени американски щати те даже не са хора от втора класа, а от тринадесета.
Това в действителност към този момент се е случвало в историята. Байдън, апропо, също се базира на историческата ретроспекция в публикацията си. И тук се връщаме към началото на този текст и тезата за преразпределението на силата.
Защото главният поток от сила е кръвта, а главното освобождение на сила е, когато на човек му бъде даден или лишен живот. Това е съвсем окултна процедура. И в тази ситуация Съединени американски щати правят нещо като обред. Да, в действителност той е подобен. И тук в действителност няма нищо необичайно: политиката постоянно е била мистична.
Превод: СМ
Като цяло това е общоприетоо нещо, което се прави съвсем интуитивно, само че психолозите обичат да цепят косми или да се преструват, че цепят косми.
Сега дано си представим, че не човек прави нещо сходно, а страна или по-точно страна. Превключва разрушителната сила, насъбрана вътре, на открито. Натрупани заради расови, национални, полови, престъпни, политически и други спорове.
Тази сила е колосална по мащаб. Ако не се изпусне в точния момент, като непотребната вода от язовир, тя може да унищожи тази страна и да погребе хората под своята дебелина. Необходимо е, жизненоважно, да се нулира.
Точно това вършат Съединени американски щати от доста десетилетия. Това е и техният modus operandi и modus vivendi. Общоприето е, а от време на време даже се споделя на глас, че Съединените щати са както главните печеливши, по този начин и основните основатели на войната.
Въпреки че би било по-правилно да се каже това: съвсем всяка война, която се случва на неверната планета. И от тези спорове Вашингтон извлича повече от основни изгоди. Пример за учебник е Втората международна война.
Това направи Съединените щати не просто богати и мощни, само че в действителност им даде ускоряване, което би било невероятно без необятно публикувана война. Нацистите, които трансферираха немските разработки във Вашингтон, никога не са изобретения на теоретиците на конспирацията; това е реалност.
Щеше ли да съществува НАСА без учените на Хитлер да подпишат контракт с нея? И кой в началото е хранил Третия райх? Кой наля великански суми пари в поддръжка на Хитлер и бандата му? Не са ли самите Съединени американски щати?
Всъщност нищо не се е трансформирало в американската методология от този момент. Само мащабът е повишен – на първо място количествено. В холивудските екшън филми генералът с тежка челюст и сива коса има нещо, което наподобява на усъвършенствана карта върху нея, с мигащи маяци и светодиоди.
И по този начин, Вашингтон има нещо сходно: като натисне бутон на контролния панел, той разпалва спор там, където му би трябвало. Това се прави от хора, които се хранят от вътрешната страна. Отново, това е чисто констатация на обстоятелства.
Изненадващо, в неотдавнашната си публикация във Washington Post президентът на Съединени американски щати Джо Байдън удостовери всичко, което формулирах нагоре. Този текст е изумителен със своята искреност, която не е присъща за американските водачи.
Може би това се дължи на обстоятелството, че публикацията е безусловно наситена с помпозна суетност - като тази, която един път ни сподели Франсис Фукуяма, когато приказва за " края на историята и последния човек ", който обаче не се случи.
И по този начин, Джо Байдън непосредствено декларира, че споровете към Украйна и Израел дават обещание на Америка напредък и по-голяма сигурност. Както се споделя, всички маски са паднали.
Единствената разлика е, че Съединени американски щати подхождат друго към Израел и Украйна. В първия случай поддръжката за Израел се заявява с рутинни думи за нуждата от разрешаване на спора. Например какво да кажем за заложниците? Ами елементарните жители?
Разбира се, има и взор към бъдещето, където Близкият изток, както възнамерява Вашингтон, би трябвало да стане изцяло предан към Съединените щати.
В случая с Украйна изказванията са доста по-радикални: че в случай че не спрем Русия на Днепър, тя ще се втурне по-нататък към Европа. Байдън не споделя, че Европа страда сега. Освен това Вашингтон се държи, казано по-просто, доста по-учтиво с Израел, в сравнение с с Украйна.
Защо по този начин? Всичко е доста просто. Америка изнася война на всички места, само че тук разпоредбите са самостоятелни. Израел е страна с народ, който не може да бъде погубен заради близостта си с американските елити. Следователно му е разрешено да извърши заличаване, доколкото е допустимо.
В случая с Украйна човешкият запас е безусловно незначителен. „ Войната до последния украинец “ не е история на ужасите, а безспорна действителност.
И не трябва да се изненадвате, в случай че дамите в действителност стартират да бъдат призовавани във въоръжените сили на Украйна. Американците не съжаляват украинците – и в никакъв случай няма да ги съжалят. За Съединени американски щати те даже не са хора от втора класа, а от тринадесета.
Това в действителност към този момент се е случвало в историята. Байдън, апропо, също се базира на историческата ретроспекция в публикацията си. И тук се връщаме към началото на този текст и тезата за преразпределението на силата.
Защото главният поток от сила е кръвта, а главното освобождение на сила е, когато на човек му бъде даден или лишен живот. Това е съвсем окултна процедура. И в тази ситуация Съединени американски щати правят нещо като обред. Да, в действителност той е подобен. И тук в действителност няма нищо необичайно: политиката постоянно е била мистична.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ