Чие его се наложи?
Психологията устойчиво навлезе в медиите, където поясняват жестовете на политиците, броят ругатните, които произнасят, гадаят прочувствените им положения. Тази просвета май постоянно заема позициите на ГЕРБ, за което несъмнено има пояснение.
В центъра на полит-психологията застана понятието его. Не " нос ", което е латинското " ние ", а точно единственото число - аз. Егото си политиците трябвало да надскочат, да преглътнат, да загърбят. Егото било безотговорно, лакомо и деструктивно. В израза на господин Борисов егото е като детска болест - той го бил от дълго време надживял, тъй като бил " най-добронамереният човек към всички партии, най-хубавият и рационален политик ".
Може ли да съществува политик без его?
С една дума политиката у нас се мисли не като решения и избори, а като серия от явни стъпки, на които пречи единствено едно: егото. Не съм срещал такова разсъждение, само че то май се подразбира - нашите са калпави, тъй като имат его, в чужбина политиците нямат. Не съм срещал да вземем за пример мисли за егото на Тръмп и Байдън - и двамата по разнообразни аргументи несъответствуващи за втори мандат, само че упорстващи да се кандидатират.
Със сигурност не използваме тази дума в смисъла, с който я вкарва Фройд. За него егото е онази рационална инстанция, която балансира сред стихията на нагоните и условията на реалността. За нас стихията е самият аз. Като кажем, че някой има его, имаме поради, че той/тя има прекомерно висока самокритика, която опонира на действителните им качества. Егото е егоизъм, непреклонност, злопаметност. Като лекуване се предлага не просто търсене на рационални взаимни отстъпки, а едни духовни неща като примирение и амнистия.
Аз пък не си представям по какъв начин може човек без мощно развито его да стане политик. Без да има вяра, че е значим, че има историческа задача. Това в един миг наподобява комично, в различен - става велико. Спомнете си по какъв начин Захари Стоянов разказва Ботев. Разхожда се из стаята, а " възглавницата, запасана отпреде му (го прави) да наподобява огромен и надут човек, каквито са изобщо генералите, главата му вирната обратно, ръцете му турени на хълбоците, с една тирада цялото му създание парадно, диктаторско, пълководно… Въобразил си е той минути тържествени и славни. Помислил си е като какво великолепие би било за него, за родители, родственици и познайници, в случай че той се явеше в Калофер, пред черковата, в черковния двор или на хорото със сабля, с еполети, с алена шапка, с пера и прочие, възседнал на някоя бяла катана, а подире му тайфа, всичката него гледа в очите, той заповяда, гони и се бие с душманите, прави добрини и оказва помощ на своите. "
Дразни дребнавостта, не самочувствието
Разбира се, не всяко огромно его води до великолепие като при Ботев, само че чудя се може ли пък да съществува великолепие без някакво чувство за лична значимост и задача? Политик без его би бил технократ, реализатор, в случай че не и по-лошо - пресметлив авантаджия, който няма потребност от особена национална обич, тъй като избира да не гледат какво прави.
Това, което нервира в нашия политически спектакъл, е дребнавостта, която медиите с наслада преекспонират. Един се скарал, различен не можел да елементарни, трети се гнусял да седне на една маса с простаци. Т.е. наместо да играят за нас, за нацията, която би трябвало да водят, те там се разправят между тях като апапи от махалата. Това, което нервира, е дребнавото ежедневно его, което не подхожда на политици.
Време е политиката да стане по-скучна
Лидерският диалог сред ПП-ДБ и ГЕРБ дава вяра за един различен вид его. Първите съумяха да наложат позициите си и да останат правилни на гласоподавателите си - споделиха и устояха. Но удържа и своята линия на примирителност и национална отговорност господин Борисов, като се съгласи да поддържа държавно управление на малцинството с втория мандат. По време на цялата среща сред водачите той даже се въздържа от прояви на обвинявания. Чие его се наложи? Едните ще теглят каруцата и ще се популяризират като същинска управническа коалиция, другите с пръст върху копчето ще са подготвени да ги смъкват от власт във всеки миг. Едните връщат България към европейското бъдеще, другите бетонират водача и предишното си.
Е, по-интересно щеше да е да търсим някакви психически дълбини в тази среща на егата, само че, мен да питате, време е политиката да стане малко по-скучна.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
В центъра на полит-психологията застана понятието его. Не " нос ", което е латинското " ние ", а точно единственото число - аз. Егото си политиците трябвало да надскочат, да преглътнат, да загърбят. Егото било безотговорно, лакомо и деструктивно. В израза на господин Борисов егото е като детска болест - той го бил от дълго време надживял, тъй като бил " най-добронамереният човек към всички партии, най-хубавият и рационален политик ".
Може ли да съществува политик без его?
С една дума политиката у нас се мисли не като решения и избори, а като серия от явни стъпки, на които пречи единствено едно: егото. Не съм срещал такова разсъждение, само че то май се подразбира - нашите са калпави, тъй като имат его, в чужбина политиците нямат. Не съм срещал да вземем за пример мисли за егото на Тръмп и Байдън - и двамата по разнообразни аргументи несъответствуващи за втори мандат, само че упорстващи да се кандидатират.
Със сигурност не използваме тази дума в смисъла, с който я вкарва Фройд. За него егото е онази рационална инстанция, която балансира сред стихията на нагоните и условията на реалността. За нас стихията е самият аз. Като кажем, че някой има его, имаме поради, че той/тя има прекомерно висока самокритика, която опонира на действителните им качества. Егото е егоизъм, непреклонност, злопаметност. Като лекуване се предлага не просто търсене на рационални взаимни отстъпки, а едни духовни неща като примирение и амнистия.
Аз пък не си представям по какъв начин може човек без мощно развито его да стане политик. Без да има вяра, че е значим, че има историческа задача. Това в един миг наподобява комично, в различен - става велико. Спомнете си по какъв начин Захари Стоянов разказва Ботев. Разхожда се из стаята, а " възглавницата, запасана отпреде му (го прави) да наподобява огромен и надут човек, каквито са изобщо генералите, главата му вирната обратно, ръцете му турени на хълбоците, с една тирада цялото му създание парадно, диктаторско, пълководно… Въобразил си е той минути тържествени и славни. Помислил си е като какво великолепие би било за него, за родители, родственици и познайници, в случай че той се явеше в Калофер, пред черковата, в черковния двор или на хорото със сабля, с еполети, с алена шапка, с пера и прочие, възседнал на някоя бяла катана, а подире му тайфа, всичката него гледа в очите, той заповяда, гони и се бие с душманите, прави добрини и оказва помощ на своите. "
Дразни дребнавостта, не самочувствието
Разбира се, не всяко огромно его води до великолепие като при Ботев, само че чудя се може ли пък да съществува великолепие без някакво чувство за лична значимост и задача? Политик без его би бил технократ, реализатор, в случай че не и по-лошо - пресметлив авантаджия, който няма потребност от особена национална обич, тъй като избира да не гледат какво прави.
Това, което нервира в нашия политически спектакъл, е дребнавостта, която медиите с наслада преекспонират. Един се скарал, различен не можел да елементарни, трети се гнусял да седне на една маса с простаци. Т.е. наместо да играят за нас, за нацията, която би трябвало да водят, те там се разправят между тях като апапи от махалата. Това, което нервира, е дребнавото ежедневно его, което не подхожда на политици.
Време е политиката да стане по-скучна
Лидерският диалог сред ПП-ДБ и ГЕРБ дава вяра за един различен вид его. Първите съумяха да наложат позициите си и да останат правилни на гласоподавателите си - споделиха и устояха. Но удържа и своята линия на примирителност и национална отговорност господин Борисов, като се съгласи да поддържа държавно управление на малцинството с втория мандат. По време на цялата среща сред водачите той даже се въздържа от прояви на обвинявания. Чие его се наложи? Едните ще теглят каруцата и ще се популяризират като същинска управническа коалиция, другите с пръст върху копчето ще са подготвени да ги смъкват от власт във всеки миг. Едните връщат България към европейското бъдеще, другите бетонират водача и предишното си.
Е, по-интересно щеше да е да търсим някакви психически дълбини в тази среща на егата, само че, мен да питате, време е политиката да стане малко по-скучна.
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ