Богатите крадат по-често от бедните
Психологически изследвания в региона на йерархията в обществото демонстрират любопитна наклонност - богатите са по неетични и доста по-често мамят и крадат, в сравнение с бедните.
" Милионерите мислят, че са над закона. Те имат вяра, че ще им се размине, каквото и да създадат ", счита Кабине Бангура от отдела за попречване на загуби на известна комерсиална верига.
Една от теориите за разликите в държанието на хората с друго състояние в йерархията на обществото гласи, че по-бедните се опасяват да мамят и крадат, тъй като са по-тясно свързани с общността, в която живеят, и се тормозят да не бъдат засрамени обществено. От друга страна, богатите изпитват възприятие, че нещата им се поставят по право, което дебалансира чувството им за вярно и погрешно.
Друг аспект на особеното държание е страхът на бедните от управляващите, какъвто богатите изпитват в по-малка степен.
Статистиката сочи, че един на всеки 11 души е задигал нещо от магазина. Хората с приход от 70 хиляди $ годишно крадат с 30% по-често от тези, които изкарват три пъти по-малко, сочи изследване, оповестено в Американското списание за логика на психиката.
" Травми, тормоз, подтиснати мемоари - това мъчи тези хора. Няма потребност да е нещо от предишното. Тежки разводи, банкрути, гибелта на близки - такива неща отключват кражбите по магазините. Богатите се самолекуват и дребните обири са опиатът, който са избрали ", изясни специалистът Терън Шулман, който изследва сходно държание.
Психолозите прецизират, че става дума за обири, които не са стимулирани от потребност или предпочитание. Богатите са доста по-практични. Тяхната логичност е: Защо да го купя, като мога да го открадна?
Винаги е имало опити престъпните прояви да се припишат на нещо външно, на фактори отвън личността или на някакво психическо отклоняване. Неосъзнат зов за помощ от човек, който търси наказване. Тези теории са остарели и износени, счита психологът Стантън Сеймнау. И разкри, че е имал подобен клиент, който крадял за развлечение, и всичко, обвързвано с това преживяване, му харесвало.
" Искаше да открадне, с цел да победи управляващите. Наслаждаваше се на детайлите на това дребно закононарушение, като оглеждането на рафтовете, запомняне къде са изходите от магазина и по-късно идва опитът да надхитри личния състав и апаратурата им за наблюдаване. Това е развлечение и създаване на чувство за самоуважение ", разказва психологът своя пациент.
" Милионерите мислят, че са над закона. Те имат вяра, че ще им се размине, каквото и да създадат ", счита Кабине Бангура от отдела за попречване на загуби на известна комерсиална верига.
Една от теориите за разликите в държанието на хората с друго състояние в йерархията на обществото гласи, че по-бедните се опасяват да мамят и крадат, тъй като са по-тясно свързани с общността, в която живеят, и се тормозят да не бъдат засрамени обществено. От друга страна, богатите изпитват възприятие, че нещата им се поставят по право, което дебалансира чувството им за вярно и погрешно.
Друг аспект на особеното държание е страхът на бедните от управляващите, какъвто богатите изпитват в по-малка степен.
Статистиката сочи, че един на всеки 11 души е задигал нещо от магазина. Хората с приход от 70 хиляди $ годишно крадат с 30% по-често от тези, които изкарват три пъти по-малко, сочи изследване, оповестено в Американското списание за логика на психиката.
" Травми, тормоз, подтиснати мемоари - това мъчи тези хора. Няма потребност да е нещо от предишното. Тежки разводи, банкрути, гибелта на близки - такива неща отключват кражбите по магазините. Богатите се самолекуват и дребните обири са опиатът, който са избрали ", изясни специалистът Терън Шулман, който изследва сходно държание.
Психолозите прецизират, че става дума за обири, които не са стимулирани от потребност или предпочитание. Богатите са доста по-практични. Тяхната логичност е: Защо да го купя, като мога да го открадна?
Винаги е имало опити престъпните прояви да се припишат на нещо външно, на фактори отвън личността или на някакво психическо отклоняване. Неосъзнат зов за помощ от човек, който търси наказване. Тези теории са остарели и износени, счита психологът Стантън Сеймнау. И разкри, че е имал подобен клиент, който крадял за развлечение, и всичко, обвързвано с това преживяване, му харесвало.
" Искаше да открадне, с цел да победи управляващите. Наслаждаваше се на детайлите на това дребно закононарушение, като оглеждането на рафтовете, запомняне къде са изходите от магазина и по-късно идва опитът да надхитри личния състав и апаратурата им за наблюдаване. Това е развлечение и създаване на чувство за самоуважение ", разказва психологът своя пациент.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ