Животът не е сметка и математическа схема, а чудо ♥ Херман ХЕСЕ
„ Психиатрите афишират за ненормален индивида, който реагира прочувствено и бурно на дребни пречки…, а считат за здрав и естествен човек, който дълго могат да настъпват по пръстите на краката… “ ~ „ Курортист “, Херман ХЕСЕ
Hermann Karl Hesse (1877 ~ 1962)
Записки от едно лекуване в Баден
Мото: „ Начало на всяка логика на психиката е безделието. “ ~ НИЦШЕ
Разправят, че швабите поумнявали едвам когато станат на четиридесет години, а самите шваби, без изключително доверие в себе си, от време на време гледат на това като на един тип срам. Но таман противоположното, то е огромна чест, тъй като умността, която се има поради в поговорката (тя не е нищо друго с изключение на това, което младежите назовават старческа мъдрост, познание за огромните антиномии, за тайната на кръговрата и биполярността), може да се открие измежду швабите, колкото и да са надарени, напълно рядко и при четиридесетгодишните. Но когато човек към този момент клони към петдесетте, тази мъдрост, или манталитетът на възрастта, идва сама, а точно, откакто физическото застаряване я подкрепя с разнообразни несгоди и предизвестия. Към най-честите теглила от този жанр спадат подаграта, ревматизмът, ишиасът и таман такива премеждия ни довеждат на курорт лук, в Баден. Следователно средата, в която и аз влизам в този момент, е удобна по своя тип и нрав и отсам от единствено себе си, по този начин ми се коства, човек, управителен от genius loci (местен талант - лат.), изпада в известно скептично благочестие, простодушна мъдрост и доста изобретателно опростяване, в един прекомерно образован антииителектуализъм, който принадлежи към спецификата на Баден също както топлината на баните и водите с миризма на сяра. Или казано в резюме: ние курортистите, болните от подагра, най-невероятно се стремим да възприемаме ъгловатия живот доколкото е допустимо като объл, да позатваряме едното си око, да не си вършим огромни илюзии, само че в подмяна да пазим и да поддържаме 100 дребни леки илюзии. На нас, курортистите в Баден, в случай че не се подлъгвам, изключително ни е належащо знание за антиномиите и колкото по-сковани стават крайниците ни, толкоз по-настойчиво ни е нужен еластичен, двустранен, биполярен метод на мислене. Нашите премеждия са премеждия, само че не са от оня храбър и украсителен тип, в който страдащите могат да ги показват за свръхважни, без да губят уважението на другите.
Когато пиша по този начин, когато демонстрирам своя персонален метод на мислене на възрастен и болен от ишиас като характерен и го издигам до всеобща норма, когато действам така, като че ли тук не приказвам само от мое име, а от името на цяла класа или възрастова група, то, въпреки и за мигове, добре осъзнавам, че това е огромна илюзия и че никой психолог (пък бил той и душевно мой другар или близък) няма да сметне духовния ми отклик на околния свят и ориста за естествен, няма да го признае за характерен. Нещо повече, откакто небрежно ме чукне тук и там, елементарно ще откри, че съм приблизително талантлив чудак от фамилията на шизофрениите, само че че не се постанова да ме изолира в болница. Всъщност аз умерено употребявам нормалното право на всички хора, също и на психолозите, и проецирам освен у индивидите, а и във движимостите и мебелите от моето обграждане, даже в целия свят, личния си метод на мислене, моя характер, моите наслади и премеждия. Не позволявам да ми бъде ограбено удоволствието да считам личните си мисли и усеща за „ верни “, за обективни, въпреки околният свят всекичасно да се мъчи да ме убеди в противното, не приписвам значение и на това, че против себе си имам болшинство, по-скоро няма да дам право на него, в сравнение с себе си.
…Защото животът не е сметка и математическа скица, а знамение. Така е било през всичките ми години; всичко идва още веднъж – същите несгоди, същите възжелания и наслади, същите изкушения, още веднъж и още веднъж блъскам главата си в същите ръбове, съпротивлявам се със същите дракони, търча след същите пеперуди, дублирам същите констелации и положения – и въпреки всичко това е постоянно нова игра, постоянно красива, постоянно рискова, постоянно вълнуваща. Хиляди пъти съм бивал дръзновен, хиляди пъти смъртно изтощен, хиляди пъти дете, хиляди пъти остарял и леден – и нищо не е траяло дълго, всичко непрекъснато се е прибирало и въпреки всичко в никакъв случай не е било същото. Единството, което уважавам зад многообразието, не е скучно, не е сиво, измислено, теоретическо единение. То е самият живот, цялостен с игра, цялостен с болежка, цялостен със смехове.
…Но какво е огромно или малко, значимо или неважно? Психиатрите афишират за ненормален индивида, който реагира прочувствено и бурно на дребни спънки, на дребни дразнения, на дребни обиди, засегнали самочувствието му, до момента в който същият човек, овладян, може би претърпява премеждия и разтърсвания, които на болшинството от хората наподобяват доста страшни. А считат за здрав и естествен човек, който дълго могат да настъпват по пръстите на краката, без той да вижда, оня, който без недоволство и ропот понася най-отвратителната музика, най-жалката архитектура, най-замърсения въздух, само че удря по масата и приканва дявола, щом при игра на карти загуби и минимум. В заведенията доста постоянно съм виждал хора с положително име, които минават за изцяло естествени и честни, а за една изгубена игра, изключително в случай че желаят да трансферират на колегата си виновността за загубата, толкоз фанатично, толкоз жестоко, толкоз свински проклинат и беснеят, че изпитвам мощната нужда при най-близкия доктор да направя предложение за изолирането на подобен злощастник. Има най-различни мащаби и всичките могат да се признават, само че някои от тях, било в региона на науката или на сегашния публичен морал, няма да ми се удаде да считам за свети.
И същият човек, който може да се смее над самоописанието на курортиста Хесе и да го намира много смешен (за което има право), би бил доста изумен, в случай че стартира да разказва и проучва тъкмо и в детайлности една-единствена от личните си линии на разсъждение, някоя от своите всекидневни реакции по отношение на околния свят. И както под микроскоп нещо другояче невидимо или грозно, влакънце нечистота, може да се трансформира в чудно звездно небе, също по този начин под микроскопа на една същинска логика на психиката (каквато още не съществува) всяко, и най-малкото неспокойствие на една душа, била тя другояче също толкоз неприятна или глупава, или побъркана, би се трансформирало в свята, смирена, благоговейна пиеса, тъй като в нея не ще се вижда нищо с изключение на един образец, параболично отражение на най-святото, което познаваме – на живота.
Избрани фрагменти от „ Курортист “, Херман Хесе („ Пътуване към Изтока “), ДИ „ Народна просвета “, София, 1990 година
Снимка: Hermann Karl Hesse (1877-1962), en.wikipedia.org
