Психиатрите и клиничните психолози сега спорят дали е възможно да

" Психиатрите и клиничните психолози в този момент спорят дали е допустимо да се приказва за специфичен тип уплаха – " ковидофобия ". Някои считат, че това е просто изостряне на непрекъсната угриженост за здравето, което е необятно публикувано, или утежняване на човешките страхове в стресови времена на карантина. Те настояват, че появяването на такава нова диагноза не е в интерес на хората, а единствено в ущърб, защото някои членове на обществото в този момент се опасяват толкоз доста и с появяването на нов медицински термин ще се появи и страхът от " приемане на ковидофобия ". Но някои психиатри считат, че към този момент срещат пациенти с подобен патогенен боязън и че броят им ще пораства. Но те са съгласни по един въпрос – колкото по-дълга е самоизолирането и колкото повече пораства броят на заболелите, толкоз по-голяма е вероятността от задълбочаването на сходни страхове при хората ", сподели Ермолаева.

Дмитрий Любовски показа: " Разумните страхове за здравето – вашето и на вашите близки не би трябвало да се назовават уплаха. " Ковидофобията ", в случай че въобще можем да приказваме за съществуването на такова разбиране, може да се дефинира като нарушаване на нормалния ход на живота на индивида, при което той не може да се оправи със страха. Такива страхове могат да се появят под формата на натрапчиви дейности (например миене на ръцете по няколко десетки пъти на ден), ритуали под формата на обработка с мощни дезинфектанти освен на артикули, закупени през интернет и доставени по пощальон, само че като цяло на всички предмети в дома. Но една от главните прояви може да са обсесивни мисли за коронавирусна зараза, които изместват всичко останало и изцяло дезорганизират живота на индивида ".

РИА Новости: Кой би могъл да е изключително уязвим към " ковидофобия "?

Дмитрий Любовски: " Разбира се, подобен боязън може да възникне най-много при хора, чиито родственици са били инфектирани или съществено заболели, или, изключително, в случай че някой от техните родственици или другари е умрял от COVID-19. Връзката сред страха и неговите аргументи е явна и разбираема за всички. Има висок риск от такава уплаха при тревожни, подозрителни хора, склонни към меланхолия, т.е., които непрекъснато се опасяват да не се разболеят от нещо и постоянно подозират, че страдат от някаква болест. Най-вероятно тъкмо такива хора ще заподозрят, че са инфектирани с ковид, в случай че гърлото ги заболи откакто са пили студена напитка от хладилника. Хората, живеещи със боязън от гибелта, също са изложени на риск да развият тази нова уплаха. За тях страхът от заразяване с COVID-19 не е нищо друго с изключение на олицетворение на нормалния им боязън ".

РИА Новости: Трябва ли " ковидофобията " да се да се лекува от доктор или ще отмине след пандемията?

Дмитрий Любовски: " Разбира се, за голямото болшинство от хората, които изпитват този боязън, той ще премине дружно с края на пандемията. Но някой може да се нуждае от помощта на психотерапевт – да вземем за пример някой, който е изгубил обичан човек, или медиците, които са лекували дълго пациенти с ковид, които всеки ден виждат страданието на хората и са очевидци на гибелта на своите пациенти. След всичко претърпяно са вероятни феномени от вида посттравматично разстройство и стрес ".

Марина Ермолаева: Ако човек се опасява от нещо, в това число да се разболее от ковид, само че в това време живее елементарен живот, това не е нищо изключително и помощта на психотерапевт не е нужна. Помощта на психотерапевт може да е нужна за тези, при които нормалният ход на живота стартира да се прекъсва заради възходящ боязън от заразяване. А намесата на психиатър е нужна за тези, които към този момент имат някакво психологично разстройство и " ковидофобията " мощно би влошила положението им ", написа още " БГНЕС ".