Експерти: Психиатриите у нас принудително се превръщат в социални домове
" Психиатричните клиники и лечебни заведения у нас наложително се трансформират в обществени домове и хронично са задръстени от едни и същи пациенти, които не получават съответна помощ след изписването. Липсата на задоволително предпазени жилища и центрове, които да оферират дневна и нощна грижа за психоболни обрича на неуспех лекуването на хора, чиито близки са абдикирали от грижата за тях. " Само малко на брой, които са с умствена назадничавост, имат право на персонални асистенти. Възрастните постоянно са с други съпътстващи болести, за които не се отпускат спомагателни средства за болнично лекуване, а парите за храна и леглоден са колкото цената на на ниска цена хостел ". Това съобщи проф. Мариана Арнаудова, а думите й бяха изцяло подкрепени от проф. Христо Кожухаров от клиниките по психиатрия във варненската УМБАЛ " Св. Марина ".
Според двамата експерти най-тежкият проблем остава стигмата " психологична болест ", поради която и у нас, и по света профилираните лечебни заведения са все в покрайнините на градовете, а пациентите им се смятат за рискови хора. " Мнозина смятат, че ги държим в усмирителни ризи, което не е правилно. Българите са нетолерантни към другите, демонстрират го и последните митинги в София против преместването на метадоновия център. Проблемът обаче не е единствено наш, той е международен и рефлектира както върху болните, по този начин и върху психиатрите. Специалността е неатрактивна поради настройката на мнозина сътрудници, че тя е с невисок статус ", сподели проф. Кожухаров. Според него от боязън, че могат да им лепнат етикета " жълта брошура " едвам 1/3 от българите с психологични проблеми търсят здравна помощ. Останалите прибягват до национални лечители и врачки.
Според статистиката хората с психологични проблеми у нас понижават и до момента в който преди няколко години са били към 20%, в този момент са 14%. Обратно на международните трендове се регистрира и спад на самоубийствата. Във Варненско за първото полугодие на предходната година те са били 124, а тази година - 100. Според проф. Арнаудова обаче, това е единствено върхът на айсберга. По думите й в клиниките се лекуват хора с тревожни и биполярни разстройства и депресии. През последните години се усилват пациентите с тежки психози, провокирани от корист с опиати и алкохол. Само за ден предходната седмица в " Св. Марина " са били признати трима такива заболели с нападателни прояви.
Според двамата експерти най-тежкият проблем остава стигмата " психологична болест ", поради която и у нас, и по света профилираните лечебни заведения са все в покрайнините на градовете, а пациентите им се смятат за рискови хора. " Мнозина смятат, че ги държим в усмирителни ризи, което не е правилно. Българите са нетолерантни към другите, демонстрират го и последните митинги в София против преместването на метадоновия център. Проблемът обаче не е единствено наш, той е международен и рефлектира както върху болните, по този начин и върху психиатрите. Специалността е неатрактивна поради настройката на мнозина сътрудници, че тя е с невисок статус ", сподели проф. Кожухаров. Според него от боязън, че могат да им лепнат етикета " жълта брошура " едвам 1/3 от българите с психологични проблеми търсят здравна помощ. Останалите прибягват до национални лечители и врачки.
Според статистиката хората с психологични проблеми у нас понижават и до момента в който преди няколко години са били към 20%, в този момент са 14%. Обратно на международните трендове се регистрира и спад на самоубийствата. Във Варненско за първото полугодие на предходната година те са били 124, а тази година - 100. Според проф. Арнаудова обаче, това е единствено върхът на айсберга. По думите й в клиниките се лекуват хора с тревожни и биполярни разстройства и депресии. През последните години се усилват пациентите с тежки психози, провокирани от корист с опиати и алкохол. Само за ден предходната седмица в " Св. Марина " са били признати трима такива заболели с нападателни прояви.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ