Момчетата си отиват
Псевдоработодатели. Колонизатори. Кръвопийци. Чорбаджии. Изедници. Експлоататори. Робовладелци. Измамници.
Това разяснява в блога си икономистът Владимир Каролев.
Това са единствено част от епитетите, които се сипят по бизнесмените и вложителите в България около всеки опит да се стартира някаква нова огромна самодейност или да се реформира някоя закостеняла обществена система.
И въпреки доста хора, къде с право, къде без право, прикрито се кефят да „ сипват “ с черпака на българските предприемачи, бумерангът в последна сметка се връща и удря всички в нас челото. Какво имам поради? Момчетата с парите просто си отиват, защото Европейският съюз им подсигурява свободно напредване на капитали.
През последните години се следи все по-отчетлива наклонност България да изостава освен с привличането на задгранични вложения, само че и със основаването на национални такива. Тоест, ние ставаме не просто непривлекателни за непознатия бизнес, само че и непривлекателни за локалния подобен, който все по-често насочва взор към прилежащи нам балкански страни.
Местният бизнес
Инвестициите на българския бизнес в дълготрайни материални активи са евентуално най-притеснителното нещо в българската стопанска система понастоящем. Като изключим огромната инвестиция на „ Лукойл “ в бургаската рафинерия през 2014 – 2015, виждаме на идната графика един болнав растеж след рецесията, който през 2016 година прераства във неочакван колапс.
С други думи, вложителите у нас (тук включваме и чуждестранните) не уголемяват след 2012 година своята съществена индустриална база за бъдещо увеличение на потенциала на производството или разширението в нови браншове. Имайки поради, че това са точно вложенията с най-дълъг период на възвращаемост, те са показателни за доверието на вложителите в дълготрайните качества на българската стопанска система.
Преките задгранични вложения
Преките задгранични вложения в България след 2008 година „ кретат “ – по към 3 милиарда лв., което е 5-6 пъти по-малко от върха на непознатите вложения преди рецесията. През последните четири години наклонността става все по-отрицателна, защото се вижда на моменти не просто отслабен интерес, само че даже отлив –например, през първото тримесечие на 2017 година
Представянето на България във връзка с привлечените ПЧИ е най-лошото спрямо всички останали балкански страни. На идната графика виждате динамичността на чистия доход на директните задгранични вложения в България, Румъния, Турция, Македония и Сърбия, като кривата на всяка стартира от базовата предкризисна 2007 година
Видно от графиката, ние сме единствената страна с трайно отрицателна наклонност – пикът от 2007 понижава гладко през 2008 (която за нашата стопанска система е добра година) и по-късно последва дълготраен срив, продължаващ и до през днешния ден. Румънците минават през четиригодишен отрицателен интервал, който съумяват да извърнат през 2011 и следват пет трайно позитивни години. Макар с повече динамичност, наклонността при Сърбия, Македония и Турция е доста сходна – спад до 2010 година и отчетливо усъвършенстване по-късно. Разбира се, нито една от балканските страни не съумява да изравни предкризисните си високи равнища на директни задгранични вложения, само че най-малко нашите съседи вървят в вярна посока.
В началото бе словото
За разлика от други мои материали, в този няма да изпадна в стопански разбори за какво България се намира в гореописаната нежелана от капиталова позиция среда. Напротив, бих желал да посоча най-основния фактор, който е посочен още в Библията – словото.
Представете си, че вие сте задграничен вложител, който желае да направи инвестиция и да стартира бизнес в България. Вероятно преди да се хвърлите в дълбоките води на нормативния и статистически разбор на капиталовата среда, първо ще разгледате локалните медии какво се случва в този бранш.
1. Искате да извършите животновъдна плантация? Виждате локални опълченци, повели и спечелили война против план за най-голямата плантация за норки в Европа у нас. Защото обичали норки…
2. Искате да разработите минно находище? Виждате пунически войни сред канадските „ колонизатори “ и локални партийци, излъгали 300 000 души, че в българската златна руда има надали не 100% наличие на чисто злато.
3. Искате да извършите верига за търговия на едро с храни? Виждате втората политическа мощ Българска социалистическа партия, тръгнала на кръстоносен поход да задължи локалните вериги да продават 50% български плодове и зеленчуци… Иначе големи санкции и дори закани,че ще ви затворят магазина.
4. Искате да инвестирате в ски зона? А не може, че не някакъв си глухар щял да пострада. Нищо, че дори в Гърция има повече ски лифтове от България. Ама, по какъв начин по този начин нови лифтове – щели да се отсечат няколко стотин дървета – непростимо. Нищо, че в България сред 300 000 и 1 000 000 декара иглолистна гора са неизличимо заболели и ще умрат, само че несъмнено тия които реват срещу развиване на ски туризма за това не приказват.
5. Искате да инвестирате в хотел по морето? В прилежащата община взели та разкрили път на пойни птички и забранили всякакво ново строителство. Току-виж и над вас открият чучулиги и трипръсти кълвачи, ще се хванете за междинния пръст.
6. Искате да влезете в енергетиката? Там народът гледа на непознатите вложители като на Караконджули, а локални олигарси се тачат, че косъм да не им падне от главата. И колкото по-малко влагат локалните олигарси, толкоз по-тачени са от медии и политици. Ако ще вършиме ток, неприятно – би трябвало да е по-евтин от този на АЕЦ Козлодуй, другояче не ни трябвате. Ако ще вършиме ВЕИ централа, още по-лошо – какъвто и контракт да подпишете, във всеки миг може да ви го трансформират със задна дата. Ако ще си купувате дял от ЕРП или ще пробвате да концесионирате ВиК мрежа или общинска топлофикация, най-лошо – при идващия митинг на опозиционна партия, яхнала следващата медийна шумотевица, може ръководещите с цел да има „ успокоение “ измежду народа, да ви пратят ГДБОП до офиса за телевизионно зрелище; пък току-виж маскираните бопаджии ви счупят и главата с някоя палка в хаоса, да се сетите различен път да не идвате в таз страна. Не е като да не се е случвало – помните ли обиските в офисите на австрийците от EVN.
7. Искате да извършите аутсорсинг компания? Facebook акълиите са на мнение, че към този момент аутсорсингът със заплати по 2000 евро е под равнището на космополитна България – съвременно иго и унижаващ великата ни нация бизнес. Изобщо да не припарвате насам.
8. Искате да вършиме фабрика за облекла? Много неприятно – вие сте робовладелец и експлоататор. Щом пуснете завода при избрани параметри на минимална работна заплата и приходи (последните са неповторим феномен в България), още на другата година по този начин ще ги разбърникат, че цялата ви скица ще се обърка. Тогава ще тръгнете да се местите в Македония, народът ще ревне, а прокуратурата ще ви друсне дело. Да си знаете, различен път въобще да не идвате.
9. И доста други, доста други.
Със сигурност тук ще скочат хиляди хора да обяснят по какъв начин в еди-коя-си компания от еди-кой-си бранш, нещата не били добре и си заслужавала да бъде оплюта, заедно с целия бранш. Но прекомерно постоянно, след огромното оплюване, плюещият ще иде тъкмо в тази компания да си остави парите, мрънкайки какъв брой неприятна била, но не му се ходело до конкурентната компания, щото и тя била същата. И по този начин, с бодра крачка, одумвайки, че всички са маскари и че не е значимо на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле, българското „ слово “ прави България една враждебно-настроена страна, с която е най-добре да си нямаш работа. И разумно, от ден на ден вложители и работодатели вземат решение да си нямат работа с нея, заобикаляйки я в полза на съседите ни и/или даже изнасяйки към този момент съществуващи производства в нас зад граница.
И да приключим още веднъж с българска национална мъдрост – „ каквото поискало – такова се обадило “. Ако желаеме да сме небогати, бедността ще се обади. Няма нищо по-справедливо от това.
Това разяснява в блога си икономистът Владимир Каролев.
Това са единствено част от епитетите, които се сипят по бизнесмените и вложителите в България около всеки опит да се стартира някаква нова огромна самодейност или да се реформира някоя закостеняла обществена система.
И въпреки доста хора, къде с право, къде без право, прикрито се кефят да „ сипват “ с черпака на българските предприемачи, бумерангът в последна сметка се връща и удря всички в нас челото. Какво имам поради? Момчетата с парите просто си отиват, защото Европейският съюз им подсигурява свободно напредване на капитали.
През последните години се следи все по-отчетлива наклонност България да изостава освен с привличането на задгранични вложения, само че и със основаването на национални такива. Тоест, ние ставаме не просто непривлекателни за непознатия бизнес, само че и непривлекателни за локалния подобен, който все по-често насочва взор към прилежащи нам балкански страни.
Местният бизнес
Инвестициите на българския бизнес в дълготрайни материални активи са евентуално най-притеснителното нещо в българската стопанска система понастоящем. Като изключим огромната инвестиция на „ Лукойл “ в бургаската рафинерия през 2014 – 2015, виждаме на идната графика един болнав растеж след рецесията, който през 2016 година прераства във неочакван колапс.
С други думи, вложителите у нас (тук включваме и чуждестранните) не уголемяват след 2012 година своята съществена индустриална база за бъдещо увеличение на потенциала на производството или разширението в нови браншове. Имайки поради, че това са точно вложенията с най-дълъг период на възвращаемост, те са показателни за доверието на вложителите в дълготрайните качества на българската стопанска система.
Преките задгранични вложения
Преките задгранични вложения в България след 2008 година „ кретат “ – по към 3 милиарда лв., което е 5-6 пъти по-малко от върха на непознатите вложения преди рецесията. През последните четири години наклонността става все по-отрицателна, защото се вижда на моменти не просто отслабен интерес, само че даже отлив –например, през първото тримесечие на 2017 година
Представянето на България във връзка с привлечените ПЧИ е най-лошото спрямо всички останали балкански страни. На идната графика виждате динамичността на чистия доход на директните задгранични вложения в България, Румъния, Турция, Македония и Сърбия, като кривата на всяка стартира от базовата предкризисна 2007 година
Видно от графиката, ние сме единствената страна с трайно отрицателна наклонност – пикът от 2007 понижава гладко през 2008 (която за нашата стопанска система е добра година) и по-късно последва дълготраен срив, продължаващ и до през днешния ден. Румънците минават през четиригодишен отрицателен интервал, който съумяват да извърнат през 2011 и следват пет трайно позитивни години. Макар с повече динамичност, наклонността при Сърбия, Македония и Турция е доста сходна – спад до 2010 година и отчетливо усъвършенстване по-късно. Разбира се, нито една от балканските страни не съумява да изравни предкризисните си високи равнища на директни задгранични вложения, само че най-малко нашите съседи вървят в вярна посока.
В началото бе словото
За разлика от други мои материали, в този няма да изпадна в стопански разбори за какво България се намира в гореописаната нежелана от капиталова позиция среда. Напротив, бих желал да посоча най-основния фактор, който е посочен още в Библията – словото.
Представете си, че вие сте задграничен вложител, който желае да направи инвестиция и да стартира бизнес в България. Вероятно преди да се хвърлите в дълбоките води на нормативния и статистически разбор на капиталовата среда, първо ще разгледате локалните медии какво се случва в този бранш.
1. Искате да извършите животновъдна плантация? Виждате локални опълченци, повели и спечелили война против план за най-голямата плантация за норки в Европа у нас. Защото обичали норки…
2. Искате да разработите минно находище? Виждате пунически войни сред канадските „ колонизатори “ и локални партийци, излъгали 300 000 души, че в българската златна руда има надали не 100% наличие на чисто злато.
3. Искате да извършите верига за търговия на едро с храни? Виждате втората политическа мощ Българска социалистическа партия, тръгнала на кръстоносен поход да задължи локалните вериги да продават 50% български плодове и зеленчуци… Иначе големи санкции и дори закани,че ще ви затворят магазина.
4. Искате да инвестирате в ски зона? А не може, че не някакъв си глухар щял да пострада. Нищо, че дори в Гърция има повече ски лифтове от България. Ама, по какъв начин по този начин нови лифтове – щели да се отсечат няколко стотин дървета – непростимо. Нищо, че в България сред 300 000 и 1 000 000 декара иглолистна гора са неизличимо заболели и ще умрат, само че несъмнено тия които реват срещу развиване на ски туризма за това не приказват.
5. Искате да инвестирате в хотел по морето? В прилежащата община взели та разкрили път на пойни птички и забранили всякакво ново строителство. Току-виж и над вас открият чучулиги и трипръсти кълвачи, ще се хванете за междинния пръст.
6. Искате да влезете в енергетиката? Там народът гледа на непознатите вложители като на Караконджули, а локални олигарси се тачат, че косъм да не им падне от главата. И колкото по-малко влагат локалните олигарси, толкоз по-тачени са от медии и политици. Ако ще вършиме ток, неприятно – би трябвало да е по-евтин от този на АЕЦ Козлодуй, другояче не ни трябвате. Ако ще вършиме ВЕИ централа, още по-лошо – какъвто и контракт да подпишете, във всеки миг може да ви го трансформират със задна дата. Ако ще си купувате дял от ЕРП или ще пробвате да концесионирате ВиК мрежа или общинска топлофикация, най-лошо – при идващия митинг на опозиционна партия, яхнала следващата медийна шумотевица, може ръководещите с цел да има „ успокоение “ измежду народа, да ви пратят ГДБОП до офиса за телевизионно зрелище; пък току-виж маскираните бопаджии ви счупят и главата с някоя палка в хаоса, да се сетите различен път да не идвате в таз страна. Не е като да не се е случвало – помните ли обиските в офисите на австрийците от EVN.
7. Искате да извършите аутсорсинг компания? Facebook акълиите са на мнение, че към този момент аутсорсингът със заплати по 2000 евро е под равнището на космополитна България – съвременно иго и унижаващ великата ни нация бизнес. Изобщо да не припарвате насам.
8. Искате да вършиме фабрика за облекла? Много неприятно – вие сте робовладелец и експлоататор. Щом пуснете завода при избрани параметри на минимална работна заплата и приходи (последните са неповторим феномен в България), още на другата година по този начин ще ги разбърникат, че цялата ви скица ще се обърка. Тогава ще тръгнете да се местите в Македония, народът ще ревне, а прокуратурата ще ви друсне дело. Да си знаете, различен път въобще да не идвате.
9. И доста други, доста други.
Със сигурност тук ще скочат хиляди хора да обяснят по какъв начин в еди-коя-си компания от еди-кой-си бранш, нещата не били добре и си заслужавала да бъде оплюта, заедно с целия бранш. Но прекомерно постоянно, след огромното оплюване, плюещият ще иде тъкмо в тази компания да си остави парите, мрънкайки какъв брой неприятна била, но не му се ходело до конкурентната компания, щото и тя била същата. И по този начин, с бодра крачка, одумвайки, че всички са маскари и че не е значимо на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле, българското „ слово “ прави България една враждебно-настроена страна, с която е най-добре да си нямаш работа. И разумно, от ден на ден вложители и работодатели вземат решение да си нямат работа с нея, заобикаляйки я в полза на съседите ни и/или даже изнасяйки към този момент съществуващи производства в нас зад граница.
И да приключим още веднъж с българска национална мъдрост – „ каквото поискало – такова се обадило “. Ако желаеме да сме небогати, бедността ще се обади. Няма нищо по-справедливо от това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ