Прозрачността не е тази мантра и панацея за обществените поръчки.

Прозрачността не е тази мантра и панацея за публичните поръчки. Прозрачността е част от правната рамка, само че би трябвало да се възприема по-скоро като честен принцип. Това разяснява в студиото на „ Лице в лице” специалистът по този вид процедури доктор Ирена Георгиева, която е създател на проучване за ролята на прозрачността при Оперативна програма.

„ Ние бистрота имаме премного в публичните поръчки, дръзвам да го настоявам. Може би само етапа на осъществяване не е толкоз транспарантна. Българският законодател се постара толкоз през годините със отговорностите за бистрота, че в един миг затормози възложителите и изпълнителите”, разяснява тя.

По думите й по-големият проблем е, че в хода на процедурите незаконосъобразно се отстраняват претенденти и по този начин най-после се стига до занижен избор, при който, да вземем за пример, някой получава голяма сума пари, с цел да брои комарите по Дунав.

„ Има един набор от 10-15 образеца, които се случват съвсем непрекъснато. Това, което е най-фрапиращо е, че поръчките се вършат по един извънредно комплициран метод. Колкото по-сложна е документите, толкоз по-неясни са разпоредбите за нейното съблюдаване. След това е доста по-лесно при една по този начин усложнена процедура да се избере верният кандидат”, разяснява Георгиева.

Тя означи, че у нас има случаи на непотизъм, спор на ползи и заигравки със самия закон. Така по три от главните причилители на неприятни процедури – основаване на поръчки за съответен претендент, потребление на „ непредвидими обстоятелства” за по-леки процедури и промени на контракти след сключването им, България е с два пъти по-лоши индикатори от Германия и Австрия.

Вижте още във видеото!