Кризата за кадрите в образованието - честата смяна на учителите тревожи децата, казва психолог
Провокирани от сигнали на разтревожени родители за заплаха от пропуски в знанията на възпитаници - особено в 9-та Френска езикова гимназия " Алфонс дьо Ламартин " и 133 СУ " А. С. Пушкин ", поради рецесията за фрагменти в образованието, потърсихме за коментар детско-юношеския психолог Преслава Биковска. Не ѝ съобщихме авансово за кои учебни заведения става въпрос, с цел да не я трансформираме в съдия по неприключили към диалога ни инспекции на Районното ръководство на образованието – София.
Г-жо Биковска, по какъв начин се отразява на децата промяната на преподавател? А поредност заменени?
Преподаването е двустранен развой, който изисква интензивно присъединяване както от учителя, по този начин и от учениците. Това е развой на напасване, в който е добре учениците да имат ясна рамка какви са условията на учителя, метода на преподаване и оценяване. В същото време всеки преподавател има собствен неповторим жанр на преподаване и другарство с учениците. Яснотата и рамката оказват помощ на учениците по-лесно да се ориентират в образователния материал и понижават тревогата, обвързвана с оценяването. Смяната на учителя допуска този развой да стартира още веднъж. Честата промяна е съпроводена с липса на неизменност и предвидимост. Това нормално поражда тревога и важи с особена мощ за интервали, в които учениците са натоварени с високи условия и упования. Такива са интервалите на кандидатстване, външно оценяване, оформяне на срочни и годишни оценки.
Обвиненията сигурно няма да разрешат казуса. Ако въпреки всичко би трябвало да се търси провинен, то това би била просветителната система в България – ниските заплати на учителите, неналичието на нови фрагменти и конкурентни условия на труд.
Кои психически специфики на средношколците и на гимназистите, възрастните не трябва да подценяват?
Юношеството е доста характерен интервал на преход от детството към света на възрастните. Характеризира се с бурни физически, прочувствени, обществени и когнитивни промени. На напред във времето в света на юношата излизат взаимоотношенията с връстниците, вписването в групата и търсенето на еднаквост. Юношата стартира да поема повече отговорности и последователно се учи по какъв начин да се грижи самичък за себе си. Той се стреми към самостоятелност, само че в същото време към момента не е изцяло подготвен да понесе следствията от личните си избори. Това е интервал на мощни несъгласия, съмнения, проучване, недоумение, чести смени в прочувственото положение. Всичко това от време на време прави общуването с младежите мъчно и взривоопасно. Добра тактика е юношите да бъдат въвличани в разискването на конфликтните обстановки, като им се дава опция да изложат своята позиция и оферти.
Ролите на учебния психолог и на класния подценяват ли се?
Изграждането и поддържането на взаимовръзки и доверие сред ученика, фамилията и учебното заведение е част от длъжностната характерност на педагогическия консултант. Той е експертът, който работи на равнище група и може да реализира ходатайство при решение на спорове, зараждащи в учебна среда. Би било добра процедура всеки новоназначен преподавател да търси информация от управлението на учебното заведение, класния началник, педагогическия консултант и психолога. Педагогическият консултант би могъл да го поддържа в намирането на най-хубавия метод в съответната обстановка, предоставяйки информация за груповата динамичност на съответния клас. Работата в екип стои в основата на построяването на удобен за децата учебен климат.
Какви рекомендации бихте дали на родителите?
Ролята на родителя е да поддържа своето дете – да приказва с него намерено за обстановката и да бъде подготвен да чуе неговите терзания. Важно е детето да се усеща разбрано и да знае, че може да разчита на помощ при ученето на уроците и писането на домашните. Хубаво е акцентът да пада върху напъните, които поставя то в сложната обстановка. Прехвърлянето на отговорността за трупането на познания единствено върху външни фактори, не би възпитало виновни млади персони. По-продуктивно е да търсим дружно решения на компликациите от всекидневието, подкрепяйки детето да поема самодейност и да има вяра в качествата си да се оправя и приспособява.
Съветите Ви към учителите и учебните управления?
Най-важно за учениците е да знаят, че възрастните са загрижени за техните прекарвания и компликации, че чуват и схващат техните проблеми и поставят старания да ги разрешат. Важен е образецът, който ще видят – дали възрастните работят в екип и с общи старания търсят решение, или се разменят нападки в търсенето на провинен? Един от главните цели на учебното заведение като организация би следвало да бъде отворения разговор и устрема към основаване на възприятие за общественост, където всички (ръководство, учители, родители) работят в посока ползите на децата. Но това не би било допустимо без дейното присъединяване и поддръжка от страна на родителите.
А към новоназначените учители и заместници?
В най-затруднено състояние е бъдещият нов преподавател. Върху неговите рамене ще падне сложната задача да се оправи с отрицателните прекарвания и упования на учениците и техните родители. Отново най-хубавата рецепта е отворената връзка сред всички страни. Важно е да бъдат чути терзанията на учениците, а родителите да бъдат въвлечени като сътрудници в поддръжката. Трябва през цялото време да бъде заложена ясна рамка по какъв начин ще протича образователният развой, какво ще се изисква от учениците в час и какви са критериите за оценяване. Това ще вкара изясненост и предвидимост в образователния развой, което води до понижаване на тревогата и активиране на нови запаси за справяне.
Интервю на Ива Иванова
Г-жо Биковска, по какъв начин се отразява на децата промяната на преподавател? А поредност заменени?
Преподаването е двустранен развой, който изисква интензивно присъединяване както от учителя, по този начин и от учениците. Това е развой на напасване, в който е добре учениците да имат ясна рамка какви са условията на учителя, метода на преподаване и оценяване. В същото време всеки преподавател има собствен неповторим жанр на преподаване и другарство с учениците. Яснотата и рамката оказват помощ на учениците по-лесно да се ориентират в образователния материал и понижават тревогата, обвързвана с оценяването. Смяната на учителя допуска този развой да стартира още веднъж. Честата промяна е съпроводена с липса на неизменност и предвидимост. Това нормално поражда тревога и важи с особена мощ за интервали, в които учениците са натоварени с високи условия и упования. Такива са интервалите на кандидатстване, външно оценяване, оформяне на срочни и годишни оценки.
Обвиненията сигурно няма да разрешат казуса. Ако въпреки всичко би трябвало да се търси провинен, то това би била просветителната система в България – ниските заплати на учителите, неналичието на нови фрагменти и конкурентни условия на труд.
Кои психически специфики на средношколците и на гимназистите, възрастните не трябва да подценяват?
Юношеството е доста характерен интервал на преход от детството към света на възрастните. Характеризира се с бурни физически, прочувствени, обществени и когнитивни промени. На напред във времето в света на юношата излизат взаимоотношенията с връстниците, вписването в групата и търсенето на еднаквост. Юношата стартира да поема повече отговорности и последователно се учи по какъв начин да се грижи самичък за себе си. Той се стреми към самостоятелност, само че в същото време към момента не е изцяло подготвен да понесе следствията от личните си избори. Това е интервал на мощни несъгласия, съмнения, проучване, недоумение, чести смени в прочувственото положение. Всичко това от време на време прави общуването с младежите мъчно и взривоопасно. Добра тактика е юношите да бъдат въвличани в разискването на конфликтните обстановки, като им се дава опция да изложат своята позиция и оферти.
Ролите на учебния психолог и на класния подценяват ли се?
Изграждането и поддържането на взаимовръзки и доверие сред ученика, фамилията и учебното заведение е част от длъжностната характерност на педагогическия консултант. Той е експертът, който работи на равнище група и може да реализира ходатайство при решение на спорове, зараждащи в учебна среда. Би било добра процедура всеки новоназначен преподавател да търси информация от управлението на учебното заведение, класния началник, педагогическия консултант и психолога. Педагогическият консултант би могъл да го поддържа в намирането на най-хубавия метод в съответната обстановка, предоставяйки информация за груповата динамичност на съответния клас. Работата в екип стои в основата на построяването на удобен за децата учебен климат.
Какви рекомендации бихте дали на родителите?
Ролята на родителя е да поддържа своето дете – да приказва с него намерено за обстановката и да бъде подготвен да чуе неговите терзания. Важно е детето да се усеща разбрано и да знае, че може да разчита на помощ при ученето на уроците и писането на домашните. Хубаво е акцентът да пада върху напъните, които поставя то в сложната обстановка. Прехвърлянето на отговорността за трупането на познания единствено върху външни фактори, не би възпитало виновни млади персони. По-продуктивно е да търсим дружно решения на компликациите от всекидневието, подкрепяйки детето да поема самодейност и да има вяра в качествата си да се оправя и приспособява.
Съветите Ви към учителите и учебните управления?
Най-важно за учениците е да знаят, че възрастните са загрижени за техните прекарвания и компликации, че чуват и схващат техните проблеми и поставят старания да ги разрешат. Важен е образецът, който ще видят – дали възрастните работят в екип и с общи старания търсят решение, или се разменят нападки в търсенето на провинен? Един от главните цели на учебното заведение като организация би следвало да бъде отворения разговор и устрема към основаване на възприятие за общественост, където всички (ръководство, учители, родители) работят в посока ползите на децата. Но това не би било допустимо без дейното присъединяване и поддръжка от страна на родителите.
А към новоназначените учители и заместници?
В най-затруднено състояние е бъдещият нов преподавател. Върху неговите рамене ще падне сложната задача да се оправи с отрицателните прекарвания и упования на учениците и техните родители. Отново най-хубавата рецепта е отворената връзка сред всички страни. Важно е да бъдат чути терзанията на учениците, а родителите да бъдат въвлечени като сътрудници в поддръжката. Трябва през цялото време да бъде заложена ясна рамка по какъв начин ще протича образователният развой, какво ще се изисква от учениците в час и какви са критериите за оценяване. Това ще вкара изясненост и предвидимост в образователния развой, което води до понижаване на тревогата и активиране на нови запаси за справяне.
Интервю на Ива Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ