Има ли месо в колбасите?
Проверка на неправителствената организация „ Активни консуматори “ сподели до каква степен познатия и обичан от доста българи шпеков колбас „ Бургас “ е изработен съгласно рецептите от преди години. Резултатите надали ще изненадат някого. Ето и изводите на „ Активни консуматори “:
Шпековият колбас с името " Бургас " се е трансформирал в легенда и предизвика носталгични асоциации. Рецептата за този салам е създадена някъде в предишното, когато приготвянето на колбаси е централизирано в огромните регионални предприятия. Оригиналният производител е " Родопа " Бургас.
Автентичната рецепта е доста елементарна: едросмляно (3 до 30мм късчета) свинско (60%) и говеждо (40%) месо, сол, натриев нитрит за консервант, подправки (основно черен пипер на зърна) и вода. Като изключим подправките и водата това са единствено 4 съставки!
Имайки насочна точка, рецепта и БДС стандарт, оценихме до каква степен сегашните наследници, носещи името Бургас (включени 25 марки колбаси), подхождат на истинския салам. За задачата разработихме канара от 6 критерия за наличие на добавени съставки:
1) нишесте и фибри
2) захари
3) оцветители
4) скотски субпродукти
5) индустриални първични материали
6) мононатриев глутамат.
Съвременните салами " Бургас " доста са „ забогатели “. Усреднено в тях се откриват 14,7 съставния елемент, т.е. съвсем 4 пъти повече. Рекордьор е продукта " Аро " на " Метро " с 23 съставки разказани в етикета, а най-близко до оригинала е " КФМ Бургас " запаса със 7.
Екстремалното повишаване в броя на съставените елементи се дължи на влагането на софтуерни добавки (Е-номера) и всевъзможни други нетипични за саламите първични материали. Благодарение на „ усъвършенстваните “ предписания потребителите могат да употребяват резултатите от напредъка на индустриалната химия – малтодекстрини, нишесте, протеинови изолати/хидролизати/екстракти, растителни фибри, фуражни добавки от овес, останки от млечната промишленост, китайската знамение фалшификация глутамат и други
Иновации има и във видовия генезис на месото, най-малко при 7 марки е добавено пилешко, макар, че то всекидневно не се употребява при трайните колбаси. При други се влагат субпродукти като свински кожички или техен хидролизат и механично отделено месо.
Някои заключения и рекомендации за потребителите:
- Колбасите, съдържащи в наименованието Бургас, са най-разпространените шпекови колбаси на пазара. Съществуват компании предлагащи повече от една комерсиална марка с това име;
- При налична достоверна рецепта и настоящ БДС 18-86, актуалните наследници нямат нищо общо с оригинала. Те в действителност и не настояват, че се придържат към БДС и в реалност от предишното в приложимост е единствено известното име на продукта;
- Налични са голям брой, и извънредно разнородни, предписания за шпеков колбас Бургас. Общо при множеството от тях е прибавянето на модерни софтуерни добавки и индустриално създадени първични материали, заместители и скотски субпродукти. Оригиналната рецепта от предишното е изцяло подценена и сменена.
Трябва да стартира сериозен диалог по тематиката кой и по какъв начин може да употребява наименованието „ Бургас “ в името. Сегашният безпорядък вреди на месопреработвателния отрасъл.
Предложената от нас система за оценка на качеството разрешава на потребителите да се ориентират какъв брой надалеч от достоверната рецепта е съответния актуален салам. Нашата рекомендация е потребителите на употребяват колбаси с числова оценка не повече от 2, и съдържащи до 10 съставния елемент в описанието на етикета. Изключват се водата и подправките. От тестваните от нас 25 търговски марки на горните условия подхождат единствено 5, т.е. 20%;
Други вероятни критерии за оценка са твърдостта и текстурата на колбаса макар, че те значително са субективни. Качественият шпеков салам би трябвало да е по-твърд при пипане, и с присъща мозаична текстура. Последното се дължи на потреблението на едросмляно месо, най-типичната и забележима за потребителите характерност на истинската технология;
Като консуматори ние може да подтикваме желанието си да консумираме качествени салами като не купуваме ерзац-салами натъпкани със заместители и индустриална химия.
Проблемът с неприятното качество на шпековите салами създавани в България би трябвало да се адресира посредством дейности от страна на Българската организация по сигурност на храните и браншовата организация на месопреработвателите.
Примери за нетипични месни съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• птиче месо
• пилешко месо
• свински сърца
• свински кожички
• свински колаген
• механично отделено свинско месо
• механично отделено птиче месо
• свински хемоглобин
• скотски и млечен протеин
Вегетарианска мода
Примери за растителни съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• картофено нишесте
• целина
• растителни фибри/ без глутен
• соев протеин
• соеви фибри
• пшенични фибри
• овесени фибри
• синап
• концентрат от алено цвекло
• хидролизиран растителен протеин
За повече вода
Примери за водозадържащи съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• карагенан
• трансглупаминаза
• гума арабика
• гума ксантан
Проблемът с неприятното качество на шпековите салами, създавани в България, би трябвало да се адресира посредством дейности от страна на Българската организация по сигурност на храните и браншовата организация на месопреработвателите.
Шпековият колбас с името " Бургас " се е трансформирал в легенда и предизвика носталгични асоциации. Рецептата за този салам е създадена някъде в предишното, когато приготвянето на колбаси е централизирано в огромните регионални предприятия. Оригиналният производител е " Родопа " Бургас.
Автентичната рецепта е доста елементарна: едросмляно (3 до 30мм късчета) свинско (60%) и говеждо (40%) месо, сол, натриев нитрит за консервант, подправки (основно черен пипер на зърна) и вода. Като изключим подправките и водата това са единствено 4 съставки!
Имайки насочна точка, рецепта и БДС стандарт, оценихме до каква степен сегашните наследници, носещи името Бургас (включени 25 марки колбаси), подхождат на истинския салам. За задачата разработихме канара от 6 критерия за наличие на добавени съставки:
1) нишесте и фибри
2) захари
3) оцветители
4) скотски субпродукти
5) индустриални първични материали
6) мононатриев глутамат.
Съвременните салами " Бургас " доста са „ забогатели “. Усреднено в тях се откриват 14,7 съставния елемент, т.е. съвсем 4 пъти повече. Рекордьор е продукта " Аро " на " Метро " с 23 съставки разказани в етикета, а най-близко до оригинала е " КФМ Бургас " запаса със 7.
Екстремалното повишаване в броя на съставените елементи се дължи на влагането на софтуерни добавки (Е-номера) и всевъзможни други нетипични за саламите първични материали. Благодарение на „ усъвършенстваните “ предписания потребителите могат да употребяват резултатите от напредъка на индустриалната химия – малтодекстрини, нишесте, протеинови изолати/хидролизати/екстракти, растителни фибри, фуражни добавки от овес, останки от млечната промишленост, китайската знамение фалшификация глутамат и други
Иновации има и във видовия генезис на месото, най-малко при 7 марки е добавено пилешко, макар, че то всекидневно не се употребява при трайните колбаси. При други се влагат субпродукти като свински кожички или техен хидролизат и механично отделено месо.
Някои заключения и рекомендации за потребителите:
- Колбасите, съдържащи в наименованието Бургас, са най-разпространените шпекови колбаси на пазара. Съществуват компании предлагащи повече от една комерсиална марка с това име;
- При налична достоверна рецепта и настоящ БДС 18-86, актуалните наследници нямат нищо общо с оригинала. Те в действителност и не настояват, че се придържат към БДС и в реалност от предишното в приложимост е единствено известното име на продукта;
- Налични са голям брой, и извънредно разнородни, предписания за шпеков колбас Бургас. Общо при множеството от тях е прибавянето на модерни софтуерни добавки и индустриално създадени първични материали, заместители и скотски субпродукти. Оригиналната рецепта от предишното е изцяло подценена и сменена.
Трябва да стартира сериозен диалог по тематиката кой и по какъв начин може да употребява наименованието „ Бургас “ в името. Сегашният безпорядък вреди на месопреработвателния отрасъл.
Предложената от нас система за оценка на качеството разрешава на потребителите да се ориентират какъв брой надалеч от достоверната рецепта е съответния актуален салам. Нашата рекомендация е потребителите на употребяват колбаси с числова оценка не повече от 2, и съдържащи до 10 съставния елемент в описанието на етикета. Изключват се водата и подправките. От тестваните от нас 25 търговски марки на горните условия подхождат единствено 5, т.е. 20%;
Други вероятни критерии за оценка са твърдостта и текстурата на колбаса макар, че те значително са субективни. Качественият шпеков салам би трябвало да е по-твърд при пипане, и с присъща мозаична текстура. Последното се дължи на потреблението на едросмляно месо, най-типичната и забележима за потребителите характерност на истинската технология;
Като консуматори ние може да подтикваме желанието си да консумираме качествени салами като не купуваме ерзац-салами натъпкани със заместители и индустриална химия.
Проблемът с неприятното качество на шпековите салами създавани в България би трябвало да се адресира посредством дейности от страна на Българската организация по сигурност на храните и браншовата организация на месопреработвателите.
Примери за нетипични месни съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• птиче месо
• пилешко месо
• свински сърца
• свински кожички
• свински колаген
• механично отделено свинско месо
• механично отделено птиче месо
• свински хемоглобин
• скотски и млечен протеин
Вегетарианска мода
Примери за растителни съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• картофено нишесте
• целина
• растителни фибри/ без глутен
• соев протеин
• соеви фибри
• пшенични фибри
• овесени фибри
• синап
• концентрат от алено цвекло
• хидролизиран растителен протеин
За повече вода
Примери за водозадържащи съставки, които се влагат в колбаси Бургас:
• карагенан
• трансглупаминаза
• гума арабика
• гума ксантан
Проблемът с неприятното качество на шпековите салами, създавани в България, би трябвало да се адресира посредством дейности от страна на Българската организация по сигурност на храните и браншовата организация на месопреработвателите.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ