Брекзитът - британски нокдаун за Балтика и Източна Европа
Провалът на вота по съглашението за Брекзит в английския парламент, именуван към този момент исторически и най-голямо проваляне за държавното управление от 1924 година насам, породи още повече въпроси за ориста на Европейски Съюз. Независимо по какъв начин се развие сюжетът - крачка обратно от страна на депутатите и приемане на договорката, излизане на Англия от Европейски Съюз без съглашение или нов референдум, - тези процеси се наблюдават с най-голямо внимание в балтийските страни и източната и централната част от Европейски Съюз. Сиреч в страните, десетилетие наред подхранвали стопанската система на кралството с евтина работна мощ. Най-много гастарбайтери на глава от популацията са пристигнали във Англия от страните в Балтика, Полша, Унгария и някои други от " по-малките братя " от Европейски Съюз. Днес, на 16 януари, РЕГНУМ заключи главните последствия от Брекзит както за стопанските системи на тези страни, по този начин и за жителите им, живеещи в Обединеното кралство.
Промени в бюджета
================
Заради Брекзита приходите в бюджета на Европейски Съюз ще намалеят по разнообразни оценки с 12 до 13,5 милиарда евро годишно. Според латвийското външно министерство, в случай че разводът на Европейски Съюз с Обединеното кралство протече без съглашение, Латвия ще понесе спомагателни разноски, възлизащи на 10,1 милиона евро, а вноските й в Европейски Съюз ще набъбнат с 8,9 на 100 годишно. Сходни пропорции се обрисуват и за останалите страни.
Ако пък английският парламент в последна сметка повтори опита и гласоподава " за " съглашението, за бюджета на Латвия да вземем за пример ще са нужни през 2019 година от 2,3 до 4,6 милиона евро в допълнение, през 2020 година - от 1,8 до 2,3 милиона евро, а през 2021 година - от 2,4 до 2,9 милиона евро.
" Замразяване " на " Рейл Балтика "
==========================
Представеният през май 2018 година проектобюджет за 2021-2027 година демонстрира, че налозите ще набъбнат, а разходната част от бюджета ще се свие.
Два са основните планове, за чието реализиране цяла Балтика би трябвало да бъде финансирана от европейските фондове.
На първо място ще споменем " Рейл Балтика " - план за жп линия със общоприетоо европейско междурелсово разстояние, която да съедини балтийските страни с Централна Европа. Въпреки изказването на Европейската комисия, че този план остава измежду най-важните за Европейски Съюз, през юли 2018 година бе обявено, че финансовото присъединяване на общността може да намалее и вместо 85 % да покрие 55 на 100. А нито Латвия, нито Естония и Литва не могат да приключат плана независимо, така че работата може да бъде замразена или да се проточи.
Излизането от БРЕЛЛ и фермерите
=============================
Другият план, предусещащ Балтика да излезе от енергийния пръстен БРЕЛЛ (Беларус, РФ, Естония, Латвия и Литва, б. пр.) и електромрежите на трите балтийски републики да бъдат синхронизирани с континентална Европа, също може да бъде заплашен от неуспех, тъй като се финансира директно от фондовете на Европейски Съюз.
Освен това се възнамерява да бъдат понижени с 5 на 100 дотациите за фермерите, което не буди възторг измежду управленията на балтийските страни, настояващи дотациите за локалните фермери да се вдигнат до равнищата на Франция и Германия. Еврокомисията предложи също дотациите от Кохезионния фонд на Европейски Съюз да бъдат понижени с 13 на 100 - близо 584 милиона евро, а това непосредствено ще се отрази на виталното ниво.
Какво ще стане с гастарбайтерите?
============================
По публични данни във Англия живеят към 250 хиляди литовци, 150 хиляди латвийци, няколко десетки хиляди естонци, над един милион поляци. Само през 2015 година в Обединеното кралство са се изселили за непрекъснато 270 хиляди жители на други страни от общността. Многобройните полемики не съумяха да разсеят неяснотата към бъдещия им статут след Брекзита.
Ако разводът сред Европейски Съюз и кралството се разиграе по твърдия сюжет, тези хора като жители на Европейски Съюз ще станат жители на трети страни, непритежаващи някакви специфични права. Това значи, че латвийците да вземем за пример автоматизирано може да изгубят всичките си преференции - и високите пенсии, и помощите за безработни при връщане в родината, и процедурните облекчения при търсене на работа. При положително развиване на сюжета жителите на Европейски Съюз, открили се в кралството преди повече от 5 години, ще може да получават непрекъснати и краткотрайни разрешителни за престояване. При всяко състояние, след Брекзита ще е по-трудно човек да емигрира във Англия.
Студентите, паричните преводи, насилието
==================================
Промените може да обиден и студентите, които към този момент обмислят прекачване в други образователни заведения. Първо, Брекзитът ще им попречи отсега нататък да аплайват за студентски заеми.
С оглед спадналия курс на английската лира след Брекзит може да се промени размерът на сумите, които пращат в родината си латвийските имигранти във Англия.
След гласуването за Брекзит зачестиха случаите на експанзия от страна на кореняци британци против жители на Източна Европа.
Загуби за бизнеса
==============
Независимо по какъв сюжет ще протече Брекзитът, балтийските предприемачи са предизвестени за неизбежни многочислени опасности, свързани с съмнения на валутните курсове, опашки по границите, митнически цени, нови условия за узаконяване на вноса и даже с банкрути на предприятия, настоящи да вземем за пример в упоменатата към този момент Латвия. Различни оценки сочат, че Брекзитът ще се отрази изключително пагубно на фармацевтичния бранш и автомобилната промишленост.
Повече кресла в администрацията
============================
Излизането на Англия от Европейския съюз ще провокира промени в състава на Европейския парламент и други структури. През юни 2018 година примерно бе утвърдено решение броят на депутатите да се понижи от 751 на 705, а 24 от 73-те мандата, с които разполага към момента Англия, да бъдат преразпределени сред 14 страни от Европейски Съюз. Латвия и Литва обаче не са измежду страните, които ще получат спомагателни места. Сред балтийските страни само Естония ще може да разчита на в допълнение място в Народното събрание. Новото систематизиране на местата ще влезе в действие едвам след напускането на Англия.
Законодателни промени
===================
Независимо какви ще са изискванията за излизане на кралството от общността, останалите страни-членки ще би трябвало да внесат в законодателството ред ремонти. На първо място ще се наложат промени в закона за имиграцията, в законите, засягащи бизнеса и данъчната политика, също и в законите за висшите образователни заведения и за узаконяване на документите. /БТА
Промени в бюджета
================
Заради Брекзита приходите в бюджета на Европейски Съюз ще намалеят по разнообразни оценки с 12 до 13,5 милиарда евро годишно. Според латвийското външно министерство, в случай че разводът на Европейски Съюз с Обединеното кралство протече без съглашение, Латвия ще понесе спомагателни разноски, възлизащи на 10,1 милиона евро, а вноските й в Европейски Съюз ще набъбнат с 8,9 на 100 годишно. Сходни пропорции се обрисуват и за останалите страни.
Ако пък английският парламент в последна сметка повтори опита и гласоподава " за " съглашението, за бюджета на Латвия да вземем за пример ще са нужни през 2019 година от 2,3 до 4,6 милиона евро в допълнение, през 2020 година - от 1,8 до 2,3 милиона евро, а през 2021 година - от 2,4 до 2,9 милиона евро.
" Замразяване " на " Рейл Балтика "
==========================
Представеният през май 2018 година проектобюджет за 2021-2027 година демонстрира, че налозите ще набъбнат, а разходната част от бюджета ще се свие.
Два са основните планове, за чието реализиране цяла Балтика би трябвало да бъде финансирана от европейските фондове.
На първо място ще споменем " Рейл Балтика " - план за жп линия със общоприетоо европейско междурелсово разстояние, която да съедини балтийските страни с Централна Европа. Въпреки изказването на Европейската комисия, че този план остава измежду най-важните за Европейски Съюз, през юли 2018 година бе обявено, че финансовото присъединяване на общността може да намалее и вместо 85 % да покрие 55 на 100. А нито Латвия, нито Естония и Литва не могат да приключат плана независимо, така че работата може да бъде замразена или да се проточи.
Излизането от БРЕЛЛ и фермерите
=============================
Другият план, предусещащ Балтика да излезе от енергийния пръстен БРЕЛЛ (Беларус, РФ, Естония, Латвия и Литва, б. пр.) и електромрежите на трите балтийски републики да бъдат синхронизирани с континентална Европа, също може да бъде заплашен от неуспех, тъй като се финансира директно от фондовете на Европейски Съюз.
Освен това се възнамерява да бъдат понижени с 5 на 100 дотациите за фермерите, което не буди възторг измежду управленията на балтийските страни, настояващи дотациите за локалните фермери да се вдигнат до равнищата на Франция и Германия. Еврокомисията предложи също дотациите от Кохезионния фонд на Европейски Съюз да бъдат понижени с 13 на 100 - близо 584 милиона евро, а това непосредствено ще се отрази на виталното ниво.
Какво ще стане с гастарбайтерите?
============================
По публични данни във Англия живеят към 250 хиляди литовци, 150 хиляди латвийци, няколко десетки хиляди естонци, над един милион поляци. Само през 2015 година в Обединеното кралство са се изселили за непрекъснато 270 хиляди жители на други страни от общността. Многобройните полемики не съумяха да разсеят неяснотата към бъдещия им статут след Брекзита.
Ако разводът сред Европейски Съюз и кралството се разиграе по твърдия сюжет, тези хора като жители на Европейски Съюз ще станат жители на трети страни, непритежаващи някакви специфични права. Това значи, че латвийците да вземем за пример автоматизирано може да изгубят всичките си преференции - и високите пенсии, и помощите за безработни при връщане в родината, и процедурните облекчения при търсене на работа. При положително развиване на сюжета жителите на Европейски Съюз, открили се в кралството преди повече от 5 години, ще може да получават непрекъснати и краткотрайни разрешителни за престояване. При всяко състояние, след Брекзита ще е по-трудно човек да емигрира във Англия.
Студентите, паричните преводи, насилието
==================================
Промените може да обиден и студентите, които към този момент обмислят прекачване в други образователни заведения. Първо, Брекзитът ще им попречи отсега нататък да аплайват за студентски заеми.
С оглед спадналия курс на английската лира след Брекзит може да се промени размерът на сумите, които пращат в родината си латвийските имигранти във Англия.
След гласуването за Брекзит зачестиха случаите на експанзия от страна на кореняци британци против жители на Източна Европа.
Загуби за бизнеса
==============
Независимо по какъв сюжет ще протече Брекзитът, балтийските предприемачи са предизвестени за неизбежни многочислени опасности, свързани с съмнения на валутните курсове, опашки по границите, митнически цени, нови условия за узаконяване на вноса и даже с банкрути на предприятия, настоящи да вземем за пример в упоменатата към този момент Латвия. Различни оценки сочат, че Брекзитът ще се отрази изключително пагубно на фармацевтичния бранш и автомобилната промишленост.
Повече кресла в администрацията
============================
Излизането на Англия от Европейския съюз ще провокира промени в състава на Европейския парламент и други структури. През юни 2018 година примерно бе утвърдено решение броят на депутатите да се понижи от 751 на 705, а 24 от 73-те мандата, с които разполага към момента Англия, да бъдат преразпределени сред 14 страни от Европейски Съюз. Латвия и Литва обаче не са измежду страните, които ще получат спомагателни места. Сред балтийските страни само Естония ще може да разчита на в допълнение място в Народното събрание. Новото систематизиране на местата ще влезе в действие едвам след напускането на Англия.
Законодателни промени
===================
Независимо какви ще са изискванията за излизане на кралството от общността, останалите страни-членки ще би трябвало да внесат в законодателството ред ремонти. На първо място ще се наложат промени в закона за имиграцията, в законите, засягащи бизнеса и данъчната политика, също и в законите за висшите образователни заведения и за узаконяване на документите. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ