Проучване: Всеки трети българин предпочита да живее по времето на Тодор Живков
Проучването е извършено в интервала 6-20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители. Извадката е двустепенна, гнездова, инцидентна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на обитаемоте места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. По метода на полустандартизираното изявление лице в лице, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в семействата е осъществен по модифициран способ на Лесли Киш (най-близка рождена дата). Максимална неточност при дялове от 50%: +/- 3,5%. Изследването на НЦПИ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката и резултатите от изследването са сравними с данните от проучвания на Центъра, извършени от 1999 година до момента.
Привърженици на интервала на ръководството на Тодор Живков са 53 % от респондентите на възраст над 59 години , осведоми Българска телеграфна агенция.
В тази група попадат 60 % от нискообразованите респонденти, 57 % от извънредно бедните, 40 % от живеещите в селата, 36 % от живеещите в дребните градове. В най-висока степен носталгия към тези години заявяват най-вече респондентите със мощно изразени национално-патриотични настройки, показват от Центъра.
Скрийншот: Народно събрание
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 година са най-често хора на възраст сред 30 и 39 година , високообразовани респонденти, поданици на столицата и градовете - регионални центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от междинния за страната.
Национално схващане и горделивост
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (87 %) са на мнение, че националното схващане може да бъде образувано в младежите посредством образование.
Най-голяма национална горделивост провокира българската история, посочена от 84 % от участвалите в проучването. В България горди от националната история са съвсем всички респонденти, определящи се като " патриоти " (92 % от тях), нетърпящи рецензия към България и смятащи запазването на българската просвета и обичаи за извънредно значимо, означават от Центъра.
Скрийншот: Народно събрание
С българската просвета и обичаи се гордеят 82 % от пълнолетните български жители, като тази позиция е отмерено разпределена измежду представителите на всички социално-демографски групи. За 73 % от респондентите мотив за горделивост са българската литература и изкуство, а за 69 % - спортните достижения на страната. Научните и софтуерни достижения на България провокират горделивост измежду съвсем половината от участвалите в проучването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са обществената система (изобщо не се гордеят 64 % от интервюираните); стопанската система (изобщо не се гордеят 62 % от интервюираните); политическото въздействие в света (изобщо не се гордеят 61 % от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47 % от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната въздейства отрицателно върху запазването на националната еднаквост, показват, че не се гордеят с българската обществена система и стопанска система.
Според 53,3 % запазването на българската еднаквост се заплашва най-много от емиграцията на младежите , съгласно 47,6 % - от незадоволителните условия за живот в страната, съгласно 30,4 % - от всеобщото нахлуване на западната просвета, съгласно 30,3 % - от отхвърли от българските обичаи и традиции, съгласно 15,3 % - от проникването на непознати религии, съгласно 13,2 % - от навлизането на доста чуждици в българския език.
Скрийншот: Народно събрание
За българския генезис
От Центъра показват, че през 2023 година гордостта от българския генезис доминира като страст измежду пълнолетното население на страната. 86 % от интервюираните са горди, че са българи, съгласно данните.
Анализът демонстрира директна връзка сред гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските жители - 98 % от хората, изпитващи горделивост, че са българи, дефинират себе си като патриоти, 96 % от тях са прочувствено привързани към България, а 94 % - към родното си място. Гордостта, че са българи господства във всички социално-демографски групи, означават от Центъра.
Всеки трети българин показва, че славната българска история е съображение да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората съществена причина, посочвана от пълнолетните поданици на страната като мотив да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент мотив за горделивост са естествените благосъстояния и естествените хубости. Това се отнася главно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в дребните градове и селата. С българските обичаи и ритуали се гордеят 12 % от българските жители.
Нематериалното завещание на страната ни е мотив за горделивост за хората, показали, че запазването на българската просвета и обичаи е от първостепенна значимост за страната ни.
Скрийншот: Народно събрание
Сред главните мотиви за позор са българските политици (17,1 %), ниският стандарт на живот, ширещата се беднотия (13,5 %), неприятното ръководство на страната (8,3 %), корупцията на всички равнища (7,2 %).
Нямат мотиви да се срамят от българския си генезис 35% от пълнолетните български жители.
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (77 %) дефинират себе си като патриоти.
Поводи за горделивост
В отговор на открит въпрос респондентите показват моменти от българската история, които, съгласно тях, са мотив за национална горделивост. На първо място 40 % от интервюираните показват основаването на българската страна като най-славен миг в историята на България. На второ място 37 % от респондентите са сложили основаването на славянската книжовност от братята Кирил и Методий. Третият най-славен миг в българската история, съгласно 36 % от участвалите в проучването, е Освобождението на България от османско господство, станало факт с подписаният на 3 март 1878 година кротичък контракт сред Русия и Османската империя.
Попитани кои събития в българската история будят у тях най-голямо отчаяние, 12,4 % дават отговор, че това е рухването на България под османско иго, 10,8 % - преходът след 1989 година, 5,4 % - комунистическият режим, пристигнал след 9 септември 1944 година
Важни събития и персони
Най-важните събития, случили се в България след 1989 година до момента, съгласно мнението на пълнолетните български жители са три - присъединението на България към Европейския съюз (39 %); присъединението на България към НАТО (16 %); преходът в България след 1989 година (10 %).
В отговор на открит въпроса: " Кои персони в българската история са съдействали в най-голяма степен за развиването на България? ", пълнолетните български жители слагат отпред две от най-значимите фигури на българското Възраждане - Апостолът на свободата Васил Левски (39 %) и българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев (28 %). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и създателят на " История славянобългарска " Паисий Хилендарски (9 %), показват от Центъра.
Привърженици на интервала на ръководството на Тодор Живков са 53 % от респондентите на възраст над 59 години , осведоми Българска телеграфна агенция.
В тази група попадат 60 % от нискообразованите респонденти, 57 % от извънредно бедните, 40 % от живеещите в селата, 36 % от живеещите в дребните градове. В най-висока степен носталгия към тези години заявяват най-вече респондентите със мощно изразени национално-патриотични настройки, показват от Центъра.
Скрийншот: Народно събрание
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 година са най-често хора на възраст сред 30 и 39 година , високообразовани респонденти, поданици на столицата и градовете - регионални центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от междинния за страната.
Национално схващане и горделивост
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (87 %) са на мнение, че националното схващане може да бъде образувано в младежите посредством образование.
Най-голяма национална горделивост провокира българската история, посочена от 84 % от участвалите в проучването. В България горди от националната история са съвсем всички респонденти, определящи се като " патриоти " (92 % от тях), нетърпящи рецензия към България и смятащи запазването на българската просвета и обичаи за извънредно значимо, означават от Центъра.
Скрийншот: Народно събрание
С българската просвета и обичаи се гордеят 82 % от пълнолетните български жители, като тази позиция е отмерено разпределена измежду представителите на всички социално-демографски групи. За 73 % от респондентите мотив за горделивост са българската литература и изкуство, а за 69 % - спортните достижения на страната. Научните и софтуерни достижения на България провокират горделивост измежду съвсем половината от участвалите в проучването. Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са обществената система (изобщо не се гордеят 64 % от интервюираните); стопанската система (изобщо не се гордеят 62 % от интервюираните); политическото въздействие в света (изобщо не се гордеят 61 % от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47 % от интервюираните). Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната въздейства отрицателно върху запазването на националната еднаквост, показват, че не се гордеят с българската обществена система и стопанска система.
Според 53,3 % запазването на българската еднаквост се заплашва най-много от емиграцията на младежите , съгласно 47,6 % - от незадоволителните условия за живот в страната, съгласно 30,4 % - от всеобщото нахлуване на западната просвета, съгласно 30,3 % - от отхвърли от българските обичаи и традиции, съгласно 15,3 % - от проникването на непознати религии, съгласно 13,2 % - от навлизането на доста чуждици в българския език.
Скрийншот: Народно събрание
За българския генезис
От Центъра показват, че през 2023 година гордостта от българския генезис доминира като страст измежду пълнолетното население на страната. 86 % от интервюираните са горди, че са българи, съгласно данните.
Анализът демонстрира директна връзка сред гордостта, че сме българи и самоопределянето като патриоти на българските жители - 98 % от хората, изпитващи горделивост, че са българи, дефинират себе си като патриоти, 96 % от тях са прочувствено привързани към България, а 94 % - към родното си място. Гордостта, че са българи господства във всички социално-демографски групи, означават от Центъра.
Всеки трети българин показва, че славната българска история е съображение да се гордее с произхода си. Красотата на българската природа е втората съществена причина, посочвана от пълнолетните поданици на страната като мотив да се гордеят, че са българи. За всеки четвърти респондент мотив за горделивост са естествените благосъстояния и естествените хубости. Това се отнася главно за най-възрастните респонденти, както и живеещите в дребните градове и селата. С българските обичаи и ритуали се гордеят 12 % от българските жители.
Нематериалното завещание на страната ни е мотив за горделивост за хората, показали, че запазването на българската просвета и обичаи е от първостепенна значимост за страната ни.
Скрийншот: Народно събрание
Сред главните мотиви за позор са българските политици (17,1 %), ниският стандарт на живот, ширещата се беднотия (13,5 %), неприятното ръководство на страната (8,3 %), корупцията на всички равнища (7,2 %).
Нямат мотиви да се срамят от българския си генезис 35% от пълнолетните български жители.
Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (77 %) дефинират себе си като патриоти.
Поводи за горделивост
В отговор на открит въпрос респондентите показват моменти от българската история, които, съгласно тях, са мотив за национална горделивост. На първо място 40 % от интервюираните показват основаването на българската страна като най-славен миг в историята на България. На второ място 37 % от респондентите са сложили основаването на славянската книжовност от братята Кирил и Методий. Третият най-славен миг в българската история, съгласно 36 % от участвалите в проучването, е Освобождението на България от османско господство, станало факт с подписаният на 3 март 1878 година кротичък контракт сред Русия и Османската империя.
Попитани кои събития в българската история будят у тях най-голямо отчаяние, 12,4 % дават отговор, че това е рухването на България под османско иго, 10,8 % - преходът след 1989 година, 5,4 % - комунистическият режим, пристигнал след 9 септември 1944 година
Важни събития и персони
Най-важните събития, случили се в България след 1989 година до момента, съгласно мнението на пълнолетните български жители са три - присъединението на България към Европейския съюз (39 %); присъединението на България към НАТО (16 %); преходът в България след 1989 година (10 %).
В отговор на открит въпроса: " Кои персони в българската история са съдействали в най-голяма степен за развиването на България? ", пълнолетните български жители слагат отпред две от най-значимите фигури на българското Възраждане - Апостолът на свободата Васил Левски (39 %) и българският стихотворец и бунтовник Христо Ботев (28 %). Следват Цар Симеон Велики, посочен от 17%, и създателят на " История славянобългарска " Паисий Хилендарски (9 %), показват от Центъра.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ