Проучване: Страната ни не извоюва по-силни позиции в ЕС
Проучване: Страната ни не извоюва по-силни позиции в Европейски Съюз Едва една трета от българите считат, че страната ни си е извоювала по-силни позиции след приемането ни в Европейския съюз и гласът й се чува по-отчетливо. За разлика от нас, 57% от румънците показват, че гласът на страната им се чува по-силно .
Това демонстрират изследвания на „ Алфа Рисърч “ върху отношението към Съюза 10 години след приемането ни. Подкрепата за влизането на България в Шенген е стабилно висока – 53%, до момента в който приобщаването към еврозоната среща терзания и поляризирани оценки . И румънците, и българите имат по-скоро позитивно отношение към еврочленството и считат, че то е най-оптимистичната вероятност за развиване.
Положителното отношение към Съюза се задържа на равнища към 50% за България през всичките 10 години след приемането ни. 16 на 100 е неодобрението, а 34% неутралните оценки. По-различна е равносметката в персонален проект , уточни Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “.
„ Около 19 на 100 от българските жители считат, че в личен проект са спечелили от присъединението на страната към Европейски Съюз. 15 на 100 са тези, които отчетливо считат, че са изгубили от това “, изясни тя.
По думите на Геновева Петрова 65% от интервюираните показват, че участието на България в Европейски Съюз не е довело до основни промени в персонален проект . Началото на еврочленството и в страната ни, и в Румъния е натоварено с високи упования. През първите години социологическите изследвания записват отчаяние и терзание от въвеждането на несправедливи ограничавания.
През 2008 година една трета от българите са посочвали някакво преимущество в еврочленството, до момента в който сега две трети виждат прерогативи в участието ни в евросъюза.
„ Почти три пъти нараства делът на хората, които считат, че имаме по-добра опция за по-чести пътувания в Европа . Почти три пъти нараства и делът на хората, които споделят, че техни близки са съумели да си намерят работа в Европейски Съюз. Два пъти нараства делът на хората, които считат, че техните деца могат да се възползват от опциите за обучение “, сподели още Геновева Петрова.
Подкрепата за влизането на България в Шенген е стабилно висока - 53%, до момента в който приобщаването към еврозоната среща терзания и поляризирани оценки. 61 % от българите считат, че икономическият напредък и основаването на работни места би трябвало да са цели за развиването на Европейски Съюз.
Това демонстрират изследвания на „ Алфа Рисърч “ върху отношението към Съюза 10 години след приемането ни. Подкрепата за влизането на България в Шенген е стабилно висока – 53%, до момента в който приобщаването към еврозоната среща терзания и поляризирани оценки . И румънците, и българите имат по-скоро позитивно отношение към еврочленството и считат, че то е най-оптимистичната вероятност за развиване.
Положителното отношение към Съюза се задържа на равнища към 50% за България през всичките 10 години след приемането ни. 16 на 100 е неодобрението, а 34% неутралните оценки. По-различна е равносметката в персонален проект , уточни Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “.
„ Около 19 на 100 от българските жители считат, че в личен проект са спечелили от присъединението на страната към Европейски Съюз. 15 на 100 са тези, които отчетливо считат, че са изгубили от това “, изясни тя.
По думите на Геновева Петрова 65% от интервюираните показват, че участието на България в Европейски Съюз не е довело до основни промени в персонален проект . Началото на еврочленството и в страната ни, и в Румъния е натоварено с високи упования. През първите години социологическите изследвания записват отчаяние и терзание от въвеждането на несправедливи ограничавания.
През 2008 година една трета от българите са посочвали някакво преимущество в еврочленството, до момента в който сега две трети виждат прерогативи в участието ни в евросъюза.
„ Почти три пъти нараства делът на хората, които считат, че имаме по-добра опция за по-чести пътувания в Европа . Почти три пъти нараства и делът на хората, които споделят, че техни близки са съумели да си намерят работа в Европейски Съюз. Два пъти нараства делът на хората, които считат, че техните деца могат да се възползват от опциите за обучение “, сподели още Геновева Петрова.
Подкрепата за влизането на България в Шенген е стабилно висока - 53%, до момента в който приобщаването към еврозоната среща терзания и поляризирани оценки. 61 % от българите считат, че икономическият напредък и основаването на работни места би трябвало да са цели за развиването на Европейски Съюз.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ