Проучване показва, че в пикочния мехур средата не е напълно

Проучване демонстрира, че в пикочния мехур средата не е изцяло стерилна, както се смяташе до неотдавна. По повърхността на лигавицата има както от така наречен „ добри” или потребни бактерии, по този начин и някои патогенни и условно патогенни варианти. Тези резултати могат да окажат значително въздействие върху опцията за възстановяване на диагностиката при уроинфекциите.

Открието опровергава досегашното мнение, че урината при здрави дами би трябвало да бъде изцяло стерилна (без съществуване на бактерии). Микробиотата (колониите от бактерии) включват варианти както на патогенни бактерии като Escherichia coli, Streptococcus anginosus, по този начин и варианти на потребни бактерии като Lactobacillus iners, Lactobacillus crispatus и други.

Основната функционалност на потребните бактерии е угнетяване на патогенната микрофлора и надлежно обезпечаване на отбрана против развиването на уринарни инфекции.

Микробиологът Алън Уолф от Университета Лойола в Чикаго споделя, че е належащо преосмисляне на диагностиката и редом с това лечението при инфекциите на уринарния тракт, инконтиненцията (незадържането на урина), както и други болести, засягащи пикочните пътища.

За проучването, оповестено в Nature Communications, екипът наблюдава 149 разнообразни варианти бактерии от близо 100 дами. Резултатите демонстрират, че микробиотата от влагалище и пикочен мехур при участничките се оказват сходни , за разлика от микрофлората в стомашно-чревния тракт, да вземем за пример.

Свързани публикации.. Пикочен мехур – контейнер на формираната от бъбреците урина 0 Остър цистит - проблем, срещан всекидневно 0 Цистит – когато уринирането е мъчително (видео) 0

Според откривателите наподобява има съществуване на трансфер сред микрофлората на влагалището и пикочния мехур, което води до уеднаквяване на изолатите от двете лигавици. Изолират се сходни варианти от влагалищната лигавица и тази на пикочни мехур.

Все още остава открит въпросът за това по какъв начин бактериите могат да минават от лигавицата на влагалището до тази на пикочния мехур, изключително при обстоятелството, че по-голямата част от изолираните бактерии по време на проучването не разполагат с флагели (наподобяващи камшичета структури) или пили (захващащи кукички), които да им разрешават напредване едно място до друго.

Проучването дава нови благоприятни условия за възстановяване диагностиката и лекуването при инфекции на уринарния тракт, а и освен. Необходими са по-задълбочени изследвания за определяне механизма на този трансфер сред влагалището и пикочния мехур.