Проучване: Образователната система слабо стимулира учениците да се занимават с наука
Проучване: Образователната система едва подтиква учениците да се занимават с просвета
Българите се отнасят към науката и научните достижения като към високо влиятелна, благородна и значима за бъдещето на обществото и обособения човек активност, само че в персонален проект се интересуват релативно едва от тази сфера, демонстрира национално представително изследване на организация Алфа Рисърч. 53% от жителите на Европейски Съюз демонстрират интерес и любознание към науката, до момента в който за България този дял е едвам към 35%.
Общественото усещане за задачата и ролята на Българска академия на науките е да бъде както теоретичен, по този начин и експертно- съвещателен център. Към момента най-голяма е убедеността на жителите, че Българска академия на науките е мощна като „ теоретичен център “ (67.9%). По отношение на ролята ѝ като „ експертно-консултативен център “ позициите ѝ са в релативно оттегляне (52.6%), а мненията за това дали би трябвало да бъде нравствен център са поляризирани. Възможно е тази поляризация да се дължи ненапълно на двоякото възприемането на „ нравствен “ като просветителски и набожен и надлежно хората, за които конотацията „ набожен “ е преобладаваща, отхвърлят тази роля, защото тя е противовес на просвета.
73% от интервюираните са на мнение, че Българска академия на науките би трябвало да извършва своята задача, като развива паралелно и уравновесено фундаменталната и приложната просвета. По отношение на съпътстващите действия, най-високи упования има към изработването на прогнози – съвсем три четвърти от пълнолетните българи са на това мнение. Следват действия, свързани с образованието на възпитаници и студенти (57.4%), както и консултантски действия за създаване на политики (51.7%). Относително най-слаби са упованията Академията да способства за повишение образоваността на цялото население, само че и тук делът доближава съвсем 50 на 100. В събирателния облик на Академията господства визията за нея като един от знаците на българския нравствен капитал. Над две трети от интервюираните споделят тезата, че „ достиженията на учените от Българска академия на науките са мотив за горделивост и
национално самочувствие “ (68.1%). В подтекста на ежедневната ѝ активност обаче публичните упования са за по- мощна ориентировка върху приложното познание и за усъвършенстване на нейния щат, тъй че да се развива конкурентно на водещи международни научни институции.
Конкретно във връзка с възстановяване на образованието в страната, където Българска академия на науките партнира, само че и се конкурира с университетите, изследването открива, че българските жители имат положително отношение към уговорките на Академията в това поле, и в частност към трите съществени посоки – подготовка на докторанти и млади учени, включване на представители на Академията като преподаватели във висшето обучение и въпреки и по-слабо – в работата с надарени възпитаници.
В условия на сериозна рецесия и ерозия на доверието към основни институции в България през последните години, Българска академия на науките съумява да резервира релативно високо позитивно отношение към себе си – както в безусловно изражение, по този начин и спрямо други институции. По-подробно, с 48.8% позитивно отношение, 45.9% неутрално и 5.3% негативно, Българска академия на науките се отличава с извънредно удобно съответствие сред положителни и отрицателни оценки. Можем да посочим, че прегледана независимо, по този начин и спрямо други основни институции, Българска академия на науките се употребява с високо публично доверие, изключително на фона на всеобщата ерозия в отношението към институциите през последните години.
Резултатите от извършеното проучване демонстрират, че цялостните публични настройки към науката и нейната роля в обществото са положителни, само че оценките за развиването на науката в България са по-сдържани. Именно в границите на този обществен подтекст – положителни настройки към науката по принцип, само че по-критично отношение към развиването на науката в България през последните години – се образуват публичните настройки към Българска академия на науките, към нейната задача, роля в обществото и нуждата от поддръжка за българската просвета.
Общо 83% от интервюираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация, или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях Българска академия на науките, макар всички проблеми през последните години, остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция. Непосредствено след нея интервюираните слагат университетите.
В отговор на свободен въпрос „ кои институти на Българска академия на науките са им известни “, интервюираните изброяват общо 44 института, като показват главно научни области – например институт по математика, по физика, метеорология и прочие Почти 45% от интервюираните са показали най-малко един институт на Българска академия на науките, даже и името да не е точно представено. Две трендове вършат усещане – първо, най-разпознаваеми са институтите, които най-често участват в медиите поради приложните си резултати; и второ, институтите, свързани с естествените науки, са по-популярни от обществените и филантропични
науки. Сред българските жители господства мнението, че науката и научно-приложните действия би трябвало да бъдат народен приоритет, тъй като те са в основата на по-доброто развиване на страната. Противоположната теза, България първо да стане по-богата, и едвам тогава да стартира да отделя повече средства за просвета и научно приложни действия, се споделя от съвсем двойно по-малко хора. Същевременно, 67% от интервюираните (и 87% от висшистите) считат, че развиването на науката, сходно на другите страни в Европейски Съюз, би трябвало да бъде приоритет и за България. Въпреки тази безапелационна позиция, съответно по повод финансирането на Българска академия на науките, мненията са поляризирани. 53.4% считат, че Българска академия на науките получава незадоволително финансиране от страната, което пречи на развиването на науката. 43.2% са на противоположното мнение - Българска академия на науките разчита прекомерно доста на страната, вместо да се пробва да притегля външно финансиране. Високата полезност и значение, които се придават на развиването на науката, дефинират и упованията на жителите за по-силен ангажимент към нейното развиване от страна на държавното управление, а към медиите – за нейното отразяване.
Най-голям интерес измежду жителите провокират научните достижения и триумфите на младите учени, които е добре да бъдат доста по-широко разпространявани. Негативният извод от изследването е, че релативно малко хора се интересуват от просвета, а просветителната система едва подтиква учениците да се занимават с нея. Като резултат, е налице значителен риск през идващите години човешкият капацитет в науката внезапно да намалее, а с това – и общата начетеност и осведоменост на хората, което от своя страна да докара до понижаване и на поддръжката за развиването на науката. Позитивният извод от изследването е, че науката, научните институции и Българска академия на науките резервират престижа си в българското общество. Науката участва в регистъра на влиятелното и скъпото, даже когато всекидневието я „ загърбва “. Поради това е налице и висока социална поддръжка за предпочитано финансиране на науката, за нуждата от сериозен ангажимент към нея от страна на държавното управление и медиите. В събирателния облик на Българска академия на науките ролята й на теоретичен център е главен фокус, по-слабо е идентифицирането й с експертно-приложната активност. Огромното болшинство от хората упорстват за уравновесено развиване на фундаменталната и приложната просвета. /БГНЕС
Българите се отнасят към науката и научните достижения като към високо влиятелна, благородна и значима за бъдещето на обществото и обособения човек активност, само че в персонален проект се интересуват релативно едва от тази сфера, демонстрира национално представително изследване на организация Алфа Рисърч. 53% от жителите на Европейски Съюз демонстрират интерес и любознание към науката, до момента в който за България този дял е едвам към 35%.
Общественото усещане за задачата и ролята на Българска академия на науките е да бъде както теоретичен, по този начин и експертно- съвещателен център. Към момента най-голяма е убедеността на жителите, че Българска академия на науките е мощна като „ теоретичен център “ (67.9%). По отношение на ролята ѝ като „ експертно-консултативен център “ позициите ѝ са в релативно оттегляне (52.6%), а мненията за това дали би трябвало да бъде нравствен център са поляризирани. Възможно е тази поляризация да се дължи ненапълно на двоякото възприемането на „ нравствен “ като просветителски и набожен и надлежно хората, за които конотацията „ набожен “ е преобладаваща, отхвърлят тази роля, защото тя е противовес на просвета.
73% от интервюираните са на мнение, че Българска академия на науките би трябвало да извършва своята задача, като развива паралелно и уравновесено фундаменталната и приложната просвета. По отношение на съпътстващите действия, най-високи упования има към изработването на прогнози – съвсем три четвърти от пълнолетните българи са на това мнение. Следват действия, свързани с образованието на възпитаници и студенти (57.4%), както и консултантски действия за създаване на политики (51.7%). Относително най-слаби са упованията Академията да способства за повишение образоваността на цялото население, само че и тук делът доближава съвсем 50 на 100. В събирателния облик на Академията господства визията за нея като един от знаците на българския нравствен капитал. Над две трети от интервюираните споделят тезата, че „ достиженията на учените от Българска академия на науките са мотив за горделивост и
национално самочувствие “ (68.1%). В подтекста на ежедневната ѝ активност обаче публичните упования са за по- мощна ориентировка върху приложното познание и за усъвършенстване на нейния щат, тъй че да се развива конкурентно на водещи международни научни институции.
Конкретно във връзка с възстановяване на образованието в страната, където Българска академия на науките партнира, само че и се конкурира с университетите, изследването открива, че българските жители имат положително отношение към уговорките на Академията в това поле, и в частност към трите съществени посоки – подготовка на докторанти и млади учени, включване на представители на Академията като преподаватели във висшето обучение и въпреки и по-слабо – в работата с надарени възпитаници.
В условия на сериозна рецесия и ерозия на доверието към основни институции в България през последните години, Българска академия на науките съумява да резервира релативно високо позитивно отношение към себе си – както в безусловно изражение, по този начин и спрямо други институции. По-подробно, с 48.8% позитивно отношение, 45.9% неутрално и 5.3% негативно, Българска академия на науките се отличава с извънредно удобно съответствие сред положителни и отрицателни оценки. Можем да посочим, че прегледана независимо, по този начин и спрямо други основни институции, Българска академия на науките се употребява с високо публично доверие, изключително на фона на всеобщата ерозия в отношението към институциите през последните години.
Резултатите от извършеното проучване демонстрират, че цялостните публични настройки към науката и нейната роля в обществото са положителни, само че оценките за развиването на науката в България са по-сдържани. Именно в границите на този обществен подтекст – положителни настройки към науката по принцип, само че по-критично отношение към развиването на науката в България през последните години – се образуват публичните настройки към Българска академия на науките, към нейната задача, роля в обществото и нуждата от поддръжка за българската просвета.
Общо 83% от интервюираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация, или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях Българска академия на науките, макар всички проблеми през последните години, остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция. Непосредствено след нея интервюираните слагат университетите.
В отговор на свободен въпрос „ кои институти на Българска академия на науките са им известни “, интервюираните изброяват общо 44 института, като показват главно научни области – например институт по математика, по физика, метеорология и прочие Почти 45% от интервюираните са показали най-малко един институт на Българска академия на науките, даже и името да не е точно представено. Две трендове вършат усещане – първо, най-разпознаваеми са институтите, които най-често участват в медиите поради приложните си резултати; и второ, институтите, свързани с естествените науки, са по-популярни от обществените и филантропични
науки. Сред българските жители господства мнението, че науката и научно-приложните действия би трябвало да бъдат народен приоритет, тъй като те са в основата на по-доброто развиване на страната. Противоположната теза, България първо да стане по-богата, и едвам тогава да стартира да отделя повече средства за просвета и научно приложни действия, се споделя от съвсем двойно по-малко хора. Същевременно, 67% от интервюираните (и 87% от висшистите) считат, че развиването на науката, сходно на другите страни в Европейски Съюз, би трябвало да бъде приоритет и за България. Въпреки тази безапелационна позиция, съответно по повод финансирането на Българска академия на науките, мненията са поляризирани. 53.4% считат, че Българска академия на науките получава незадоволително финансиране от страната, което пречи на развиването на науката. 43.2% са на противоположното мнение - Българска академия на науките разчита прекомерно доста на страната, вместо да се пробва да притегля външно финансиране. Високата полезност и значение, които се придават на развиването на науката, дефинират и упованията на жителите за по-силен ангажимент към нейното развиване от страна на държавното управление, а към медиите – за нейното отразяване.
Най-голям интерес измежду жителите провокират научните достижения и триумфите на младите учени, които е добре да бъдат доста по-широко разпространявани. Негативният извод от изследването е, че релативно малко хора се интересуват от просвета, а просветителната система едва подтиква учениците да се занимават с нея. Като резултат, е налице значителен риск през идващите години човешкият капацитет в науката внезапно да намалее, а с това – и общата начетеност и осведоменост на хората, което от своя страна да докара до понижаване и на поддръжката за развиването на науката. Позитивният извод от изследването е, че науката, научните институции и Българска академия на науките резервират престижа си в българското общество. Науката участва в регистъра на влиятелното и скъпото, даже когато всекидневието я „ загърбва “. Поради това е налице и висока социална поддръжка за предпочитано финансиране на науката, за нуждата от сериозен ангажимент към нея от страна на държавното управление и медиите. В събирателния облик на Българска академия на науките ролята й на теоретичен център е главен фокус, по-слабо е идентифицирането й с експертно-приложната активност. Огромното болшинство от хората упорстват за уравновесено развиване на фундаменталната и приложната просвета. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ