Проучване на екип от университета в Ливърпул, Англия, доказва, че

Проучване на екип от университета в Ливърпул, Англия, потвърждава, че рискът от захапване от куче зависи директно от особеностите на характера ни. Английските учени откриват и една характерна група хора, които се отличават с най-голям риск да станат жертва на подобен случай.

Оказва се, че хората, склонни към депрсивни положения и нараснала тревога , изцяло неумишлено предизвикат нападателно държание от страна на кучетата. Опасността за тях е към 3 пъти по-висока, в сравнение с при хората с различен вид характери.

Допълнителното накъсване на групата на най-застрашените хора демонстрира още една забавна специфичност. Рискът от захапване от четириногите зависи и от пола на индивида, като по-застрашени в това отношение са мъжете.

Така се оказва, че в най-рисковата група за захапване от куче попадат мъжете, страдащи от хронична тревога или склонни към депресивни положение.

Учените допускат, че кучетата инстинктивно усещат тези особености в характера и държанието на индивида и това отключва агресивнмата им реакция. Така хора, които един път са ставали жертва на захапване от куче и изпитват боязън и паника при среща с четириного, са застрашени случаят да се повтори . Това изяснява следената забавна статистика, сочеща, че има доста хора, нападани от кучета повече от един път.

Данните са събрани след изследване измежду близо 700 души, които най-малко един път са били нападани от куче. При всеки от тях случаят е оставил друга по тежест психическа контузия , само че даже и хората, които са са отърсили от претърпяното в най-сериозна степен, реагират с нараснал боязън при прекосяване около куче. Товао покачва риска случаят да се случи още веднъж.

Свързани публикации.. Ще намалеят ли внезапно жертвите на нападателни кучета? 0 Кучетата носят две непредвидени изгоди за здравето 1 Кучетата могат да надушват рак на щитовидната жлеза 0

Интересното изследване слага нов аспект за разглеждане на въпроса за предварителната защита на ухапванията от кучета. Оказва се, че решение на казуса би трябвало да се търси освен посредством предварителна защита на агресивното държание на животните, само че и посредством възстановяване отношението на индивида към тях.

Най-сериозни ограничения следва да се вземат за предотвратяване на хората от най-застрашените групи , с цел да се понижат тревожните прояви при срещата им с куче и да се редуцира риска те сами да предизвикат експанзията му.